Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.

Поради сравнително ниската си якост на опън, в строителните конструкции бетонът често се използва в комбинация със стоманена прътова армировка, образувайки стоманобетон. В някои специфични приложения (главно настилки) се използва армиране със стоманени или полимерни фибри (дисперсно армиран бетон). Неармиран бетон се използва предимно за относително масивни и/или слабо натоварени елементи – фундаменти, гравитационни подпорни стени, язовирни стени.

… до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

Бетонът като строителен материал e познат още от древността. Жителите на Месопотамия са го използвали в строителството на техните домове и стопански постройки преди повече от 7000 години. В сръбската село Lapinski вир, на брега на река Дунав, в една от колибите селище Stone Age е открит бетон с дебелина 25 см, което откритие археолозите датират от шесто хилядолетие преди Христа. Бетонът се използва и от строители на Великите пирамиди. Има основания да се смята, че известният египетски лабиринт, който, според Херодот, „надвишава размера на пирамидата“, е построен от този материал.

Древните римляни допринасят за използването на бетон до ново ниво в технологията на бетона. Те оставят зад себе си основи на сгради, пътища, виадукти и др. Дори и днес, тези строежи не са загубили своята значимост. За съжаление, технологията на ползвания от римляните бетон е безвъзвратно изгубена в Средновековието.

Ползваната тогава технология за бетона, разбира се е различна от сегашната. Основната разлика е, че в състава не е бил цимента. Свързващо вещество е било глина, гипс или вар. Първо вещество, което се доближава по своите свойства към днешните цименти се създава от англичанина Джеймс Паркър. Въпреки това, свойствата на новия материал, произведен чрез изпичане на глина и вар, са далеч от идеалното и строителите са останали верни на доброто старо в зидарията. Модерният хидравличен цимент се появил с Индустриалната революция.

През 1756 г. британският инженер Джон Смитън /John Smeaton/ развива формулата на първия хидравличен цимент, а в последствие и на хидравличния бетон чрез добавяне на чакъл, тебешир и глинеста лиска.

През 1824 г. друг британски изследовател – Джоузеф Аспдин /Joseph Aspdin/ патентова Портландския цимент, наречен така, заради използания в него варовик, добиван от о-в Портланд. Аспдин открил, че при изгаряне на варовик и клей, химическите свойства на материалите се променят и така полученият цимент придобива по-добри механични качества.

Вероятно никога няма да разберем името на човека, който за първи път решил да комбинира метална конструкция и маса бетон. В средата на 19-ти век строителите в Европа спонтанно започнали да прилагат тази технология, но все още не са били наясно с истинските свойства на получения материал. Първият, който старателно изучава и описва свойствата на армирания бетон, е френски предприемач Франсоа Куан. Той построява от стоманобетон няколко сгради и през 1861 г. публикува книга, в която обобщава своите открития. Четири години по-късно, в New Castle е построена къща изцяло от стоманобетонни конструкции, а до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

.

.

.