.

Ценообразуване с R.S.Means

.

В предишните две статии ви разказахме за стандарта Master Format и приложението му в строителното ценообразуване на САЩ и Канада. Този стандарт указва начина на изготвяне и  организиране на спецификации, договори и друга писмена информация за строителни проекти.

Той е в основата при изготвяне на строителните ценоразписи. Съгласно този стандарт строително монтажни дейности са разделени в 50 раздела. Всеки един раздел обхваща различни области от строителните дейности. Примерно такива раздели са:

» раздел 03: Бетотонови конструкци
» раздел 04: Зидарии и т.н.

С Master Format всички участници в строителния процес могат да ползват  една и съща база данни за строителните работи и да работят по едни и същи правила. По този начин се оптимизират финансовите разходи, разходите за  времето и не се позволяват спекулации с ценообразуването. Една от най-популярните фирми за изготвяне на строителни ценоразписи, ползвайки Master Format, е R.S.Means.

Ежегодно тя актуализира и издава справочници с цените на строително монтажните работи, строителните материалите и останалите компоненти на строителното ценообразуване. R.S.Means е една от най-точните координирани системи за инженеринг и определяне на разходите.

Колкото и да е специализирана темата за строителното ценообразуване, може би ще бъде интересно за определен кръг читатели как се изготвят строителните анализи и как се определя цената на преките разходи в строителството от R.S.Means. Има доста различия с нашето ценообразуване и много полезни неща, които могат да бъдат  използвани.

Преки разходи в строителното ценообразуване

Преките разходи обхващат разходите за труд, материали и механизация. Както споменахме по горе, R.S.Means  е една от най-точните системи за инженеринг при определяне на строителни разходи. Първият компонент от преките разходи е труда. Необходимо е да дефинираме някои основни понятия, които са свързани с труда и са включени при определяне на цената.

Бригада – Екип от работници, необходими за извършване на определен вид строителна дейност. Броят и квалификацията на работниците, участващи в състава на бригадата, са от съществено значение при определяне цената на труда.

В сборниците за ценообразуване по R.S.Means бригадите са предварително обозначени за съответните раздели по видове дейности.

Интересно е, че за всеки вид дейност има указана бригада (състав, квалификация и оборудване) и производителност на бригадата. По този начин всеки може да определи всички параметри за получаване цената на труда. Когато за определен вид дейност не се изисква екипна работа и позицията е индивидуална, тогава просто се записва специалност на работника. Бригадите при ценообразуване по R.S.Means са обозначени с буквен код. Например Бригада С-1.

» Това е бригада за изпълнение на кофражни работи и се състои от:
.
Бригада С-1
Кофражисти – 3-ма работници
Общо строители – 1 работник
Механизирани инструменти – 3 бр.

» Друг пример  е за бригада арматуристи:
.
Бригада С-4
Бригадир – 1 работник
Арматуристи  – 3- ма  работници
Арматурно оборудване – 1 бр

За различните видове дейности съставът и оборудването на тези бригади е различно и това променя часовата ставка на бригадата и нейната производителност.

От показаните по-горе примери се вижда, че за всяка бригада е указано необходимостта от механизиран инструмент, използван от бригадата. Производителността  в повечето случаи зависи от комплектацията на бригадата с необходимия инструмент.

.

---

.

---

.

Като се замислим логиката, която използват от R.S. Means, е много правилна като включват механизираният инструмен като функция от броя на работниците и вида дейност. Всеки работодател се стреми да оптимизира състава на бригадата и да я обезпечи с оптималният инструмент. Колкото по-технологично оборудвана е една бригада, топлкова производителността е по- висока.

Дневна производителност на бригадата – това е изпълненото количество работа от бригадата за един ден по определна позиция. Този показател се появява във всеки анализ при определяне на цената на труда. Дневната производителност е основния  и най-реален показател, който служи за основа при изчисляването цената на труда.

Продължителност на работа – продължителността на работа е времето необходимо за изпълнение от бригадата на оределеният вид работа. Продължителността  на работа се измерва в дни (часове) като се получва като се раздели общото количество указана работа на дневната производителност на бригадата.

Норма време (Нвр) – норма времето е  необходимото време за изпълнение на определен вид работа. Измерва се в човеко-часове  и се получава като се раздели общото количество необходими човеко-часа на бригадата  на дневната производителност.

Часова ставка (ч.ч.) – стойността за заплащане на един работник за един час.
.
.

Изчисляване стойността на човеко-час по  R.S.Means

След като се запознахме с основни понятия, които са включени при определяне цената на труда, ще ви покажем в табличен вид как се изчислява стойността на човеко-час за бригадата С-1.

От таблицата е видно, че стойността на човеко-час за бригадата е 24.71 $, от които за труд са 23.65 $ и 0.86 $ за механизиран инструмент.

Код на бригадата	Преки разходи		Стойност [$]
БРИГАДА С-1	1 час	1 ден	За 1 ч.ч.
3- кофражисти	25.20 $	604.80 $	23.65 $
1-общостроител	19.80 $	158.40 $
3- механизир. инструменти		27.60 $	0.86 $
Всичко -32 човеко-часа за ден		790.80 $	24.71 $

.
.

Изчисляване стойността на вид работа R.S.Means

Пример: Да се изчили стойността на труда за „Кофраж стени“ при количество 100 м2

Бригада С-1–  32 ч.ч. на ден

Дневна производителност за позицията – 28.34 м2 кофраж на бригадата за 1 ден
Общо количество кофраж за остойностяване 100 м2
.
Нвр = 32 ч.ч. / 28.34 м2 = 1.129 ч.ч.  за 1 м2
Стойност за 1 м2 кофраж = Нвр * часова ставка = 1.129 * 23.65$ = 26.70$  (труд)
Стойност за 1 м2 кофраж = Нвр * часова ставка  =  1.129 * 0.86$  = 0.97 $ (механиз. инстр.)
.
Всичко за 1 м2 кофраж = 27.67 $
Всичко за 100 м2 кофраж = 100 * 27.67 $ = 2 767.00 $

С тези по-просто описани примери се показва начина на ценообразуване на труда на строителните видове работи по R.S. Means. Разбира се зад всичко това стои една огромна електронна база от данни и всички процеси по ценообразуването са автоматизирани. В следващите статии ще се разгледат начините на ценообразуване на машини и материали.

.

---

.

---

.

Съвременната история на гипсокартона започнала на 22 Май 1894 година в Америка, когато Огъст Съкет получава патент за нов вид строителен материал – лист с дебелина 5 мм, изграден от 10 слоя хартия, които били залепени помежду си с гипс. В последствие материалът започнал да се нарича и гипсокартон, заради съставките си. В заявлението на патента било написано:

Моите подобрени плочи заменят традиционната шпакловка. Тяхното предимство е в това, че те са огнеупорни, сухи, удобни и лесни за монтиране. В тях няма пукнатини, които са така разпространени по стените и осигуряват гладка повърхност, която може да бъде боядисана като обикновена стена.

Именно Огъст Съкет се счита и за баща на гипсокартона.

.

В наше време основната суровина за производството на гипсокартона е синтетичния гипс. Той отговаря изцяло на утвърдените системи за оценка на устойчивост (LEED, BREAM, DGNB).

Стандартът по, който се произвежда гипсокартона е БДС EN 520:2004+A1:2009 и обхваща плочи със следните размери:
» дебелина: 6,5; 9,5 ; 12,5; 15,0; 18,0 mm
» широчина: 600; 625; 900; 1200 и 1250 mm
» Стандартна дължина: от 2000 до 4000 mm

.

Допустими са и други дължини. Различават се следните видове гипскартонени плочи:

» Тип A Стандартна плоскост за използване в помещения с относителна влажност на въздуха, не по- висока от 70%. Стандарт DIN GKB; Използва се за помещения без специални изисквания. Клас на пожароустойчивост F 30; Звукоизолация 45 dB и Топлоизолация W/(m2K) 0.61. Плоскостта е с бял цвят.

» Тип H2 Импрегнирана плоскост с повишена влагоустойчивост за използване в помещения с относителна влажност на въздуха до 70%. Използва се също в помещения с относителна влажност на въздуха до 85%, като продължителността на такава влажност не бива да превишава 10 часа на ден. Плоскостта H2 има ограничена възможност за поемане на влага (до 10%), която се постига чрез добавяне на хидрофобизиращи вещества в гипса. Картоненото покритие на челната страна обикновено е зелено.

» Тип F Пожароустойчива плоскост, която е предназначена за изграждане на противопожарни стени, които се класифицират от гледна точка на продължителността на пожароустойчивост. Тя съдържа добавки от стъклени фибри, които подобряват кохезията на гипса при въздействието на високи температури. Тя е предвидена за използване в помещения с относителна влажност на въздуха, не по-висока от 70%. Стандартът за GKF пожарозащитни плоскости се използва при изискване >F60 . Плоскоста е с розов цвят.

» Тип DF Пожароустойчива плоскост, която е предназначена за изграждане на противопожарни стени, които се класифицират от гледна точка на продължителността на пожароустойчивост. Tя съдържа добавки от стъклени фибри, които подобряват кохезията на гипса при въздействие на високи температури и е предназначена за използване в помещения с относителна влажност на въздуха, не по-висока от 70%.

Плоскостта DF се отличава допълнително с регулирана плътност на гипса – най-малко 800 kg/m3 (най- малко 10 kg/m2) за плочи с дебелина от 12,5 mm. Картоненото покритие на челната страна може да е розово. Стандартът за GKF пожарозащитни плоскости се използва при изискване > F90 .

» Тип FH2 Импрегнирана пожароустойчива плоскост. Тя съчетава свойствата на плоскост тип F и H2. Стандарт DIN GKFI комбинирани плоскости.

» Тип DFH2 Импрегнирана пожароустойчива плоскост. Тя съчетава свойствата на плоскост тип DF и H2.

.

---

.

---

.

Гипсокартонът и сухото строителство

Сухото строителство с гипсокартон позволява изграждане на сградите без „мокри” процеси, т.е. без изливане на бетон, зидане, мазилки и замазки, които отнемат време, средства и създават неблагоприятна влага в помещенията. То е универсален метод за скоростно и икономично изграждане на сгради от жилищното, обществено и индустриално строителство, като по много показатели се припокрива със сглобяемото строителство, което също разчита на сух способ за предварителна изработка на елементите.

Сухото строителство не се влияе от сезона на изпълнение и позволява незабавно изграждане и въвеждане в експлоатация. Технологиите за Сухото строителство ползващи гипсокартона като материал са сравнително нови и намират все по голямо приложение в строителството, а от там и като начин на ценообразуване и представяне на технологиите.

.
.

I. СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА СУХА МАЗИЛКА

Таблица 1: СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА ПРЕДСТЕННИ ОБШИВКИ

шифър	изолационен слой [ a ]	дебелина [ d ]	тегло [ kg/m2 ]	коефицент на топлопрем DIN 4108 m2 K/W
W611 Суха мазилка с плоскости GKB;GKBI;GKF
W611	_	9.5	7.6	_
W611	_	12.5	9.8	_
W624 Суха мазилка с плоскости комбинирани с минерална вата
W624	20	12.5	12.8	0.56
W624	30	12.5	14.3	0.81
W624	50	12.5	16.8	1.31
W631 Суха мазилка с плоскости комбинирани с полистирен
W631	20	9.5	8	0.55
W631	30	9.5	8.2	0.8
W631	20	12.5	10.3	0.56
W631	30	12.5	10.5	0.81
W631	40	12.5	10.7	1.06
W631	50	12.5	10.9	1.31
W631	60	12.5	11.1	1.56
W631	80	12.5	11.5	2.06

.
.

II. СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА ПРЕДСТЕННИ ОБШИВКИ

Таблица 2: СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА ПРЕДСТЕННИ ОБШИВКИ

шифър	изолационен слой [ a ]	дебелина [ d ]	тегло [ kg/m2 ]	коефицент на топлопрем DIN 4108 m2 K/W
W625 Преддстенни обшивка с метални щендери
W625	75	12.5	16	1.88
W625	100	12.5	16	2.5
W626 Преддстенни обшивка с метални щендери
W626	50	2 х 12.5	27	1.34
W626	75	2 х12.5	27	1.95
W626	100	2 х 12.5	27	2.56
W653 Преддстенни обшивка с метални щендери
W653	75	25	27	1.95
W653	100	25	27	2.56

.
.

III. СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА ПРЕГРАДНИ СТЕНИ

Таблица 3: СИСТЕМИ ОТ ГИПСОКАРТОН ЗА ПРЕГРАДНИ СТЕНИ

шифър	изолационен слой [ a ]	дебелина [ d ]	тегло [ kg/m2 ]	коефицент на топлопрем DIN 4108 m2 K/W
W111 Единична щендерна к-я ; еднослойна
W111	50	12.5	25	0.61
W111	75	12.5	25	0.61
W111	100	12.5	25	0.61
W112 Единична щендерна к-я ; двуслойна
W112	75	2 х12.5	49	0.57
W112	100	2 х 12.5	49	0.42
W113 Единична щендерна к-я ; трислойна
W113	75	3 х12.5	66	0.4
W113	100	3 х12.5	66	0.4
W115 Двойна щендерна к-я ; двуслойна
W115	105	2 х12.5	50	0.57
W115	155	2 х12.5	50	0.57
W115	205	2 х12.5	50	0.57
W115 Жилишна Двойна щендерна к-я ; двуслойна
W115	165	2 х 12.5+12.5	62	0.23
W116 Инсталационна Двойна щендерна к-я ; двуслойна
W116	>270	2 х12.5	49	0.57

.

---

.

---

.

В предходната част от тази статия разгледахме развитието на ценообразуването и стандартите за него в САЩ и Канада.

MasterFormat е стандарт за организиране на спецификации и друга писмена информация за строителни проекти в САЩ и Канада. Целта на този стандарт е да се формират спецификациите към договорите за строителствао. Стандарта организира в стандартизиран формат отделни раздели от строителството.

Този стандарт организира видовете строително монтажни дейности в 50 петдесет раздела. Като всеки от тях е организаран на подраздели и части.

Стандарта е разработен от института за стандартизация в САЩ (CSI) и Канада (CSC). Стандартизирането на информацията ,подобрява комуникацията между всички участници в строителния процес. Помага да се изгради такава структура, която да отговаря на изискванията за срокове и бюджети.

R.S.Means е американска компания, която активно публикува информация за разходни норми и стойности в строителството. Базата данни на компанията, се използва за строителна оценка от професионалните ценовици.

Данните са източник за оценка за изчисляване на разходите за изграждане преди започване на строителството. Тя може да се използва в почти всеки етап от планирането на разходите и да стане по – точна с предаването на проекта.

R.S.Means е най – точната координирана система за инженеринг и определяне на разходите.

Процесът на определяне на разходите е от решително значение за всеки строителен проект. Колкото по късно в развитието на проекта се прави оценката, толкова тя е по – точна.

Има пет различни нива на оценка, всяко от което е по – точно от предходните:
– На фаза идеен проект
– На фаза проектиране
– На фаза оферта
– На фаза договаряне
– На фаза изпълнение.

Разходите на квадратен метър се използва на най – ранния етап на проектиране.

Избрали сме една тема,която на пръв поглед е доста професионално ориентирана и е за ограничен кръг читатели. Тъй като ценообразуването на строителството в момента в България е, като в дивия запад, може би ще е интересно да разкажем, как са ценообразували в строителството в Америка, през какви етапи са минали и как се ценнобразува сега. Затова темата е: Как ценообразува строителството в САЩ и Канада? Ще се спрем малко на историята и пояснения по тази тема.

Три основни компонента на ценообразуването
Ценообразуването, главно е свързано с три основни компонента или измерения. Това са технология, количество и цена. Връзката между тях ни позволява да опишем точно всяко едно действие, дейност или процес при изпълнение на строителните работи.

Защо се спираме именно на тези три компонента? Технологията е компонент от ценообразуването, който се променя и развива. Именно заради този компонент се правят всички промени в ценообразуването.

Технологията е движещата сила и колкото по – бързо се развиват строителните технологии, толкова повече имаме нужда от промени в ценообразуването, от нови анализи, от нови раздели и нови ценоразписи.
Разбира се тук говорим за строителни технологии, което не изключва технологиите за промяна на обработка на данните и на комуникациите.

Вторият ключов компонент е количеството. Определянето на количествените параметри е от особена важност, защото те дават цифрово изражение на технологията. Под количество трябва да се разбират:
– разходни норми за основните елементи на цената (труд,материали и механизация)
– коефиценти определящи условията при ценообразуване
– проценти за начисляване и др.

Третият компонент е цената. Този компонент дава стойностният израз на технологията. Изминавайки пътят на целият този процес е с една единствена цел, да получим адекватна оценка на разходите за изпълнение на една технология.
За правилното ценообразуване има още едно условие. Това са правилата и стандартизацията или казано по – просто описание на всички процеси и строителни технологии в една система.

Именно за тези правила искаме да Ви разкажем, каква е била системата за ценообразуване в Америка и как тя се е променяла с течение на времето.

За стандартизиране на ценообразуването в строителството, като система в САЩ се е започнало да се говори още през 1934 г. Първи са започнали да го използват инженерните части в армията. По – съществено развитие претърпява едва след втората световна война, когато започва усилено следвоенно строителство. Тогава се създава и стандарта MasterFormat.

Каква е историята на този стандарт? Първоначално такива спецификации са се подържали от различните щати за нуждите на строителната и инженерната военна промишленост. Всички данни, които са налични в тази насока до 1948 г. са били предадени на новосъздадения институт за технически спецификации и стандарти (CSI). Тогава започва и да се прави организация на спецификациите в система. Било е необходимо около петнадесет години за да излезе в 1963 г. първият формат за строителни спецификации, с 16-те основни раздели по видове строителни дейности (пет цифрен код).

Самото наименование MasterFormat се появява през 1975 г. и CSI започва редовно неговото публикуване и разширяване. През този период този стандарт се утвърждава на цялата територия на северна Америка. Това също е и период на бързо развитие на строителните технологии. Това развитие на строителната индустрия и технологии налагат актуализиция на стандарта.

След 1995 г. се започва работа в института CSI по разширяване на стандарта MasterFormat. През 2004 г стандарта е разширен от 16 на 50 раздела с шест цифрен код, отразявайки всички иновации в сферата на строителството.

Самата история на този стандарт показва колко усилия са били положени за да може да се стандартизира една строителна индустрия. За да може всички участници в строителния процес да работят по едни и същи правила. Този стандарт оптимизира разходите, оптимизира времето и не позволява спекулации.

В качеството си на строителен материал гипсът се е използвал още по времето на древните гърци, които всъщност са дали и съвременното наименование на този материал – „гипрос“, което в превод ще рече „кипящ камък“. Наред с останалите достижения на гръцката цивилизация, гипсът е бил унаследен от римляните, а те от своя страна го разпространили из цяла Европа. Именно тогава материалът започнал масово да се използва, както за вътрешни, така и за външни ремонти на сградите.

Гипсът е минерал, образувал се преди 100 до 200 милиона години при изпаряването на морската вода. Химическата му формула е CaSO4·2H2O. При висока температура и налягане двухидратният гипс преминава в анхидрит (CaSO4), който се добива отделно и има ограничени специфични приложения.

Природният гипс се добива от открити или подземни рудници, почиства се от видими примеси, смила се и се пече при температура от 150 до 165 °C, при което отделя ¾ от съдържащата се в него вода. Така се получава печен гипс с химическа формула CaSO4 1/2H2O, който има свойството да свързва. При смесване с вода се втвърдява, образувайки отново гипс. Този процес може да се повтаря почти неограничено и е важна предпоставка за рециклирането на гипсовите продукти. Чистотата на природния гипс варира между 70 и 90% в зависимост от находището.

Синтетичен гипс Синтетичният гипс е вторичен продукт, получен от процеса на сероочистване на димните газове от топлоелектрическите централи, използващи кафяви или лигнитни въглища. Серните диоксиди в газовете реагират химически с добавения смлян варовик или хидратна вар и се получава гипс, който е химически идентичен с природния и с по-голяма чистота (над 95%). Технологията на сероочистването е открита през 1879, а нормативно регламентираното и приложение в Европа започва през 70-те години на 20-ти век, за да се ограничи замърсяването на околната среда от отпадните продукти на електроенергетиката. Синтетичният гипс е и основната суровина за производство на гипсови плоскости, наречени гипсокартони.

Качествен параметър	Химическа формула	Ед.	Естествен гипс	Индустриален гипс
Чистота	Ca2SO4	%	95.3	98.2
pH стойност	–	–	7	6.5
Стандартна цветова ст-ст	–	%	83	77
Мирис	–	–	няма	Няма
Магнезиеви соли	MgO	%	0.02	0.02
Натриеви соли	Na2O	%	0.01	0.02
Калиеви соли	K2O	%	0.02	0.01
Хлориди	Cl	ppm	20	60
Калциев сулфат, полухидрат	Ca2SO4x0.5H2O	%	0
Въглеродни компоненти	–	%	0	0.01
Алуминиеви оксиди	Al2O3		0.1	0.03
Железни оксиди	Fe3O		0.1	0.03
Силиконов диоксид	–		1.2	0.2
Калциев и магнезиев карбонат	–		2.7	0.3

.

---

.

---

.

В първата част от статията разгледахме промените в стандартите и нуждата от актуализиране на разходните норми за армировка.

Видове армировка според нормите за проектиране на стоманобетоновите конструкции имаме следните класове стомани.

Освен делението на раматурната стомана по класове сме поместили и две много ключови таблици за пресмятане на теглото на армировката:
Таблица А: Тегла на армировка с периодичен профил [N]
Таблица Б: Тегла на армировка с гладък профил [ф]

А. Стомана клас А-I

Tопловалцувана нисковъглеродна стомана. Заварява се много добре. Основен недостатък ниски якостни показатели. Доставя се на кангали до ф12 включително или на пръти при по – големи диаметри. Маркировката е с червена боя.

Б. Стомана клас А-II

Средновъглеродна,топловалцувана стомана. Прътите са с периодичен профил тип ”Винт„ Височината на напречните ребра е променлива и към краищата намалява до нула. Диаметрите се означават с N. Армировката се доставя на пръти. Маркировката е зелена боя.

В. Стомана клас А-III

Нисколегирана, горещовалцувана стомана. Прътите са с периодичен профил тип ”Ела„ Граница на провлачване 390 до 410 МРа. Диаметрите се означават с N. Армировката се доставя на пръти. Маркировката е с жълта боя.

Г. Стомана клас А-IV или В500 и S500

Горещовалцована стомана. Прътите са с периодичен профил. Граница на провлачване 500 МРа. Стоманата е приложима съгласно следните стандарти:
БДС ЕN 10080:2005 – Стомани за армиране на бетон
БДС 9252:2007 – Стомана за армиране на стоманобетонни конструкции

Заваряема армировъчна стомана В500. Използвава се при проектиране по ЕВРОКОД (Стоманобетонови конструкции).

Д) Студено изтеглен тел клас А–Ic

Нисковъглеродна топловалцувана стомана, изтегля се през неподвижни дюзи. Гладък профил и има много ниско сцепление с бетона. Използва се за заварени мрежи и скелети. Диаметри на тази стомана са от ф3 до ф 8 мм. В РСН03: Бетонови конструккции се добавени две таблици с тегла за армировка. Едната касае теглата на армировка с периодичен профил, а другата на армировка с гладък профил.
.
.
.

N ( d – диаметър )	d	мка	ТЕГЛО (кг / м )	ПЛОЩ	СТАНДАРТ
Периодичен профил	N 6	mm	0.222	28.3	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 8	mm	0.395	50.3	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 10	mm	0.617	78.5	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 12	mm	0.888	113.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 14	mm	1.210	154.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 16	mm	1.580	201.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 18	mm	2.000	254.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 20	mm	2.470	314.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 22	mm	2.980	380.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 25	mm	3.850	491.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 28	mm	4.830	616.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 32	mm	6.310	803.8	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 36	mm	7.990	1018.0	EN-10080 B500B
Периодичен профил	N 40	mm	9.870	1257.0	EN-10080 B500B

.

N ( d – диаметър )	d	мка	ТЕГЛО (кг / м )	ПЛОЩ	СТАНДАРТ
Гладък профил	ф 5.5	mm	0.187	23.8	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 6.0	mm	0.222	28.3	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 6.5	mm	0.260	33.2	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 7.0	mm	0.302	38.5	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 8.0	mm	0.395	50.3	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 9.0	mm	0.500	63.6	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 10.0	mm	0.617	78.5	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 11.0	mm	0.750	95.0	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 12.0	mm	0.888	113.0	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 13.0	mm	1.040	133.5	DIN-488; St 37.2
Гладък профил	Ф 14.0	mm	1.210	154.0	DIN-488; St 37.2

.

---

.

---

.
.
.
.
.

---

В трета и последна част от тази статия ще бъдат разгледани арматурните мрежи и по – точно начините за пресмятането на теглата им в зависимост от растера и диаметъра на прътите им.

---

Съвременните параметри и изискванията за сигурност на сградите налагат прилагането на нови конструктивни решения, които не се обхващат в пълнота от досега съществуващите, остарели сметни норми. Едновременно с това у нас вече действат и нови стандарти за армировка, които са европейски или са хармонизирани с европейските норми. Въведен е и европейски стандарт за проектиране на стоманобетонни конструкции Еврокод 2.

От Май 2007 г. е въведен нов стандарт БДС 9252 за горeщовалцуваната, термично оякчена, оребрена и заваряема армировъчна стомана клас В500В и В500С.

Трябва да се подчертае, че тази армировка съответства на стандартизираните европейски критерии за заваряемост и за пластичност при огъване. Този клас армировка е с напълно аналогични характеристики с въведената армировка клас Т-IV през 1996 г.

Според Еврокод 2, приложението на традиционните армировъчни стомани AI, AII и AIII при проектиране и изпълнение отпада. Тяхната граница на провлачване от 390 до 410 МРа се заменя с тази на армировка клас AIV или клас В500В и S500S, която е с граница на провлачване 500 МРа.

Това е необходима предпоставка за промяна на базите със строителни анализи и разходни норми.

Видове армировка според сложността им за заготовка

Армировките могат да бъдат разделени на IV класа според сложността им на монтиране. Това деление се залага в разходните норми и помага за прецизирането при остойностяването на сметки или бюджети.

А. Клас I

обикновена армировка – основи, плочи (с обикновена или кръстосана армировка), греди, вкл. конзолните им части, при плочогредови конструкции, стени с единична армировка, правоъгълни колони с височина до 6 м, пояси, главни греди на плочогредови мостове с подпорно разстояние до 15 м, щурцове и други армировъчни работи при смесени и скелетни конструкции.

За пример може да се разгледа РСН 032 114 за монтаж на арматури BSt 500S (S500) 14 – 16 мм. Анализът е със сложност Клас I.

РСН 032 114	КГ	МОНТАЖ АРМАТУРА BSt 500S (S500) 14-16 ММ
		Труд	Нвр	0.0245
7114-2001		АРМАТУРИСТ – СТЕПЕН 01	Ч.Ч.	0.0082	1
7114-2001		АРМАТУРИСТ – СТЕПЕН 02	Ч.Ч.	0.0163	1
		Материали		рн	дср
25.11.91.00.11		АРМИРОВКА 14 -16 ММ (ЗАГОТОВКА) BSt 500S(S500)	КГ	1.0000	1.1
24.34.11.50.01		ТЕЛ – АРМИРОВЪЧНА	КГ	0.0030	1.1
		Механизация
Е 04-006		КУЛОВ КРАН 120 – 142 tm	МСМ	0.0001	1

Б. Клас II

средна армировка – стени и плочи с двойна армировка, греди в крива, пилоти, гъбообразни и сводови плочи, наклонени и начупени конструкции, колони с височина над 6 м, колони, на които стремената са с повече от 4 ъгъла, както и колони с вътрешни и външни стремена, прави кръгли колони с постоянно сечение, главни греди на плочогредни мостове с подпорно разстояние от 15 до 25 м, самостоятелни греди и армировки на стълбища, сгради с дървени гредоредни и сглобяеми конструкции, парапети, асансьорни стени, както и фундаменти, в които се насаждат стоманобетонни или метални колони.

РСН 032 114-1	КГ	ДОБАВКА ЗА МОНТАЖ СР.СЛОЖНА АРМАТУРА B500(S500) 14-16 ММ
		Труд	Нвр	0.0025
7114-2001		АРМАТУРИСТ – СТЕПЕН 02	Ч.Ч.	0.0025	1

В. Клас III

сложна армировка – водни кули, охладителни кули, водни тунели, сифони, стави, пенделни лагери и колектори, спирално – армирани резервоари, наклонени и с променливо сечение колони, противоземетръсни шайби, дъговидно извити греди за покриви, самостоятелни кранови греди и колони, капители за колони, при гъбообразни плочокуполи, монолитни черупки, подове, покриви и стени на силози, шедове, корнизи, машинни фундаменти, главни греди на плочогредни мостове с подпорно разстояние над 25 м, касетирани плочи, естакади с височина до 6 м и фундаменти за комини, вкл. фукса до първоначалния пръстен и армировката на сифони, дюкери и покривни плочи с наклон до 30°, плочи за пакет по системата ППП.

РСН 032 114-2	КГ	ДОБАВКА ЗА МОНТАЖ СЛОЖНА АРМАТУРА B500(S500) 14-16 ММ
		Труд	Нвр	0.0053
7114-2001		АРМАТУРИСТ – СТЕПЕН 02	Ч.Ч.	0.0053	1

Г. Клас IV

особено сложна армировка – резервоари, фахверкови конструкции, трансформаторни камери, армировка за части на силози и бункери, сложни машинни фундаменти – динамично натоварени фундаменти, компресорни фундаменти, естакади с височина над 6 м, както и наклонени и конзолни естакади, армировка за покривни плочи с наклон над 30°.

РСН 032 114-3	КГ	ДОБАВКА ЗА МОНТАЖ ОСОБЕНО СЛОЖНА АРМАТУРА B500(S500) 14-16 ММ
		Труд	Нвр	0.0081
7114-2001		АРМАТУРИСТ – СТЕПЕН 02	Ч.Ч.	0.0081	1

---

Във втората част от тази статия ще продължим с таблиците за тегла на армировките.

---

В тази статия бих искал да споделя една малка част от натрупания опит за управление на строителни проекти. Като споменавам за опит, бих искал да спомена и цифрата около тридест и пет години. Работил съм по времето на социализма и по времето на така наречения преход. През тези години натрупах много опит, преминах през много трудности и превратности.

В началото по строителните обекти трупах опит, но всичко ставаше някак много трудно. Въпреки че на пръв поглед всичко изглеждаше добре, нещо не ми достигаше, за да разбера за какво става дума. Оказа се, че това нещо е много просто и въпреки че съм строителен инженер с профил организация на строителството, дълги години не можах да го осъзная.

След като мина доста време разбрах, че това просто нещо, което ми е липсвало, е организацията на правилата или казано със съвременната терминология – технологията за управление на проекти. Разбрах нещо много важно – няма никакво значение колко голям е проекта, той трябва да се управлява професионално по правила. Започнах да изучавам правилата за управление на проекти и да ги прилагам на практика. През 2006 г. създадох фирма за управление на строителни проекти. Проектите започнаха да следват един след друг с различна големина и срок, но правилата бяха едни и същи за всички. Повечето от обектите бяха изпълнени съгласно червената книга на FIDIC.

Със задоволство мога да кажа, че успеваемостта е много голяма. Сред тях има реализирани, както малки, така и големи проекти. Като под големи разбирам обекти с над петдесет хиляди квадрата разгъната площ.

Три са основните параметри, по които се управлява един проект. Това са управление на обхвата, управление на времето и управление на бюджета. В два от тях постигнах значителен напредък и опита в тях бих искал да споделя. Това е управлението на бюджета и времето.

.

Управление на бюджета

Създадохме най – добрата строителна програма за ценообразуване и бюджетиране Project Estimator. Това е програма, с която могат да се остойностяват всякакъв тип обекти и да се правят различни бюджети. Програмата ползва над седемдесет хиляди готови анализи от УСН, АСН и ТНС, над пет хиляди вида материали.

Към програмата започна издаването на актуализирани сметни норми, които позволяват създаването на по – точни бюджети и разчети. Защо смятам, че това е най – добрата софтуерна програма с тази тематика? Представете си, че имате задача да изготвите варианти за бюджет от една сметка с осемстотин позиции, разделени по подобекти и части. С модула за симулация към програмата Project Estimator това е много лесно.

Подобно на скала за повишаване и намаляване на звука, така и в програмата може да променяте основни параметри в ценообразуването (часова ставка, процент допълнителни разходи и процент печалба). Промяната се отразява във всичките осемстотин анализа. Правите това упражнение няколко пъти и имате решение на задачата с няколко варианта на резултата. Разбира се, програмата позволява и всички други операции по изготвяне на сметката и получаване на справки с различни опции и всичко, което се сетите в ценообразуването.

.

Управление на времето

Една от уникалните функции на Project Estimator е модула за импорт на данни към MS Project . Знаем много добре, че MS Project е една от най – добрите световни програми за управление на проекти. Тук е момента да ви спомена един факт от практиката, че на един от обектите ръководителя на проекта, разбира се английско говорящ, забрани правенето и използването на графиците за изпълнение да бъдат на Excel. Всичко трябваше да бъде на MS Project, а годината за която става дума, беше двехилядната.

Ако продължим с примера, даден по – горе, си представете, че може да импортирате сметката в MS Project с цялата направена структура и ресурси от данни за човекочасове и материали. Така може да се изготви актуален линеен и мрежови график и да се установи критичния път, резервите и други параметри. При управление на времето за един обект е най – важно да имаме вярна основа, върху която да правите разчетите и да следите напредъка на работа. По този начин с интеграцията между двете програми могат да се постигнат сериозни резултати.

Тъй като в статията споменах, че това е една малка част, бих искал да завърша с препоръка към всички млади инженери, които се занимават със строителство. Първото нещo, което трябва да направят, независимо от своята професионална подготовка, е да изучат правилата за управление на проекти. По възможност в специализирани курсове.

Второто много важно нещо, което трябва да направя,т е да спазват тези правила.

.
.
.
.

Какви са видовете бетони и тяхната класификация в зависимост от външни фактори, както и спрямо действащите нормативни документи при изготвяне на технически спецификации за бетоните и бетоновите конструкции. Най – добър отговор в тази насока е даден в европейския стандарт EN 2006-1:2000; БДС EN 206-1

Съгласно този стандарт и националните приложения към него, класовете за бетоните се определят по следните фактори на влияние на средата:
01 Класове по якост на натиск ( C 30/37 )
02 Класове в зависимост от въздействието на околната среда ( XC4; XF1 )
03 Класове по максимален размер на зърното ( Dmax32 )
04 Класове по съдържание на хлориди ( Cl 0.10 )
05 Класове по консинстенция ( C3 )

Представени са и следните разделения:
06 Видове бетони по обемна плътност
07 Видове бетони по предназначение
08 Видове бетони по конструктивни елементи

.

01. ВИДОВЕ БЕТОНИ ПО КЛАСОВЕ (ЯКОСТ НА НАТИСК)

Когато бетонът се класифицира според неговата якост на натиск се използва характеристичната якост на натиск на 28-я ден на цилиндри с диаметър 150 мм и височина 300 мм или характеристична якост на натиск на 28-я ден на кубчета със страна 150 мм. Въвеждат се нови означения на класовете бетон и се означават с буквата С (примерно) С12/15, като първото число е минималната цилиндрична якост на натиск N/mm2, а второто число е кубовата якост на натиск N/mm2.

В таблицата, която ви представяме се показват как се класифицират средните и тежки бетони, като е посочена на кои класове отговоря бетона по старата класификация. Новите класификации на бетона са изцяло свързани с въвеждането на общия европейски стандарт ЕN 206-1 и изискването за проектирането на бетоновите конструкции по ЕВРОКОДОВЕТЕ.

.

02. ВИДОВЕ БЕТОНИ ПО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

За да бъдат достатъчно дълготрайни, бетоните трябва да са устойчиви срещу физични и химични влияния на околната среда при използването им. Сградите са трайни, когато по време на предвидения период на ползване те изпълняват функциите си що се отнася до носеща способност. За да бъде това гарантирано, е необходимо бетоново покритие.

Съгласно класовете по въздействие от ЕN 206-1 с групите бетон
За случаите без риск от корозия или агресивно действие означенията са (ХО) и за корозия предизвикана от карбонизация означенията са (ХС1; ХС2; ХС3; ХС4). При умерено и силно водонасищане без размразяващо вещество означенията са (XF1 и XF3). Използват се следните групи бетони:

Група I – бетони, които нямат пряк допир с вода, защитени са от прякото въздействие на атмосферните условия и не са изложени на въздействието на положителни температури над 100 °С (373 К);

Група II – бетони, които са постоянно под вода или имат пряк допир с вода и не са изложени на прякото въздействие на атмосферните условия или на отрицателни температури;

Група III – бетони, които са на открито под прякото въздействие на атмосферните условия и не са изложени на въздействието на положителни температури над 100 °С (373 К);

Група IV – бетони, които имат пряк допир с вода (подложени са на променливо намокряне и изсушаване) и са изложени на прякото въздействие на атмосферните условия.

Въвеждат се нови класове по въздействието на околната среда различни от групите от 1 до 4 в БДС 7268-83 със следни означения:

Означение	Описание
ХО	без риск от корозия
ХС (1-4)	корозия вследствие на карбонизация
ХD (1-3)	корозия вследствие на хлориди, различни от морската вода
ХS (1-3)	корозия вследствие на морската вода
ХF (1-4)	корозия вследствие замразяване и размразяване
ХA (1-3)	химично агресивна среда

.

03. ВИДОВЕ БЕТОНИ – МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА ЗЪРНАТА

Максималният размер на зърното на добавъчния материал ( Dmax ) е номиналната стойност на размера на зърното на най- едрата група зърна от добавъчната фракция в бетона.

Изборът на максималния размер зависи от конструктивните гранични условия на строителните части, както и от технологичните аспекти на бетона. По правило бетонът се произвежда със следния максимален размер на зърното:
» 4 mm
» 8 mm
» 16 mm
» 32 mm
при Dmax – 8 mm

.

04. ВИДОВЕ БЕТОНИ – СЪДЪРЖАНИЕ НА ХЛОРИДИТЕ

Хлоридите се съдържат в незначителни количества в изходните вещества и за това не могат да бъдат избегнати и се обозначават общо , като естествено съдържание на хлориди в бетона:

А. При неармирани бетони
Cl 1.0 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 1.0 %

Б. При армирани бетони
Cl 0.2 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 0.2 %

В. При бетони с напрегната армировка
Cl 0.1 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 0.1 %

.

05. ВИДОВЕ БЕТОНИ – КЛАСОВЕ ПО КОНСИСТЕНЦИЯ

Консистенцията е мярка за стабилност на пресния бетон и определя неговата обработваемост. Когато консистенцията на пресния бетон не е правилна, то бетонът във втвърдено състояние няма желаните свойства, особено изискуемата якост.

Консистенцията се класифицира в класове чрез:
» диаметъра на разстилане от F1 до F6
» степен на уплътняване от C0 до С3
» слягане от S1 до S5.

.

06. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ОБЕМНА ПЛЪТНОСТ

Обемната плътност или така нареченото обемно тегло е плътността на втвърдени порьозни тела базирани на обема, включително обема на порите. Обемната плътност зависи от пълнителите и в зависимост от теглото в сухо състояние се дефинира, като нормален, лек и тежък бетон.

Най – популярна класация на бетоните по видове е спрямо обемното тегло кг/м3

Вид	кг/м3
Леки бетони	500 кг/м3 – 1800 кг/м3
Олекотени бетони	1800 кг/м3 – 2200 кг/м3
Средни бетони ( обикновени )	2200 кг/м3 – 2500 кг/м3
Тежки бетони	над 2500 кг/м3

.

07. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Освен посочените по – горе групи бетони по класове, определящи се от външни влияния, бетоните могат да се разделят по видове в зависимост от предназначението:
» Бетони за конструкции на сгради
» Бетони за конструкции на съоръжения
» Бетони за инфраструктура
» Бетони за настилки
» Бетони за производство на готови стоманобетонови елементи
» Защитни бетони

.

08. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ПО КОНСТРУКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ

Бетоните могат да се разделят на групи и в зависимост от конструктивния елемент, за който се използват. Тези групи са едни от най – използваните при изготвяне на разходни норми, защото технологията за изпълнение на бетонирането е най – различна и могат да се обхванат всички процеси.
» Бетони за основи
» Бетони за стени и шайби
» Бетони за колони
» Бетони за плочи и греди
» Бетони за еркери, тераси, стълбища и др.

.

---

.

---

.

Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.

Поради сравнително ниската си якост на опън, в строителните конструкции бетонът често се използва в комбинация със стоманена прътова армировка, образувайки стоманобетон. В някои специфични приложения (главно настилки) се използва армиране със стоманени или полимерни фибри (дисперсно армиран бетон). Неармиран бетон се използва предимно за относително масивни и/или слабо натоварени елементи – фундаменти, гравитационни подпорни стени, язовирни стени.

… до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

Бетонът като строителен материал e познат още от древността. Жителите на Месопотамия са го използвали в строителството на техните домове и стопански постройки преди повече от 7000 години. В сръбската село Lapinski вир, на брега на река Дунав, в една от колибите селище Stone Age е открит бетон с дебелина 25 см, което откритие археолозите датират от шесто хилядолетие преди Христа. Бетонът се използва и от строители на Великите пирамиди. Има основания да се смята, че известният египетски лабиринт, който, според Херодот, „надвишава размера на пирамидата“, е построен от този материал.

Древните римляни допринасят за използването на бетон до ново ниво в технологията на бетона. Те оставят зад себе си основи на сгради, пътища, виадукти и др. Дори и днес, тези строежи не са загубили своята значимост. За съжаление, технологията на ползвания от римляните бетон е безвъзвратно изгубена в Средновековието.

Ползваната тогава технология за бетона, разбира се е различна от сегашната. Основната разлика е, че в състава не е бил цимента. Свързващо вещество е било глина, гипс или вар. Първо вещество, което се доближава по своите свойства към днешните цименти се създава от англичанина Джеймс Паркър. Въпреки това, свойствата на новия материал, произведен чрез изпичане на глина и вар, са далеч от идеалното и строителите са останали верни на доброто старо в зидарията. Модерният хидравличен цимент се появил с Индустриалната революция.

През 1756 г. британският инженер Джон Смитън /John Smeaton/ развива формулата на първия хидравличен цимент, а в последствие и на хидравличния бетон чрез добавяне на чакъл, тебешир и глинеста лиска.

През 1824 г. друг британски изследовател – Джоузеф Аспдин /Joseph Aspdin/ патентова Портландския цимент, наречен така, заради използания в него варовик, добиван от о-в Портланд. Аспдин открил, че при изгаряне на варовик и клей, химическите свойства на материалите се променят и така полученият цимент придобива по-добри механични качества.

Вероятно никога няма да разберем името на човека, който за първи път решил да комбинира метална конструкция и маса бетон. В средата на 19-ти век строителите в Европа спонтанно започнали да прилагат тази технология, но все още не са били наясно с истинските свойства на получения материал. Първият, който старателно изучава и описва свойствата на армирания бетон, е френски предприемач Франсоа Куан. Той построява от стоманобетон няколко сгради и през 1861 г. публикува книга, в която обобщава своите открития. Четири години по-късно, в New Castle е построена къща изцяло от стоманобетонни конструкции, а до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

.

---

.

---

.