Какви са видовете бетони и тяхната класификация в зависимост от външни фактори, както и спрямо действащите нормативни документи при изготвяне на технически спецификации за бетоните и бетоновите конструкции. Най – добър отговор в тази насока е даден в европейския стандарт EN 2006-1:2000; БДС EN 206-1

Съгласно този стандарт и националните приложения към него, класовете за бетоните се определят по следните фактори на влияние на средата:
01 Класове по якост на натиск ( C 30/37 )
02 Класове в зависимост от въздействието на околната среда ( XC4; XF1 )
03 Класове по максимален размер на зърното ( Dmax32 )
04 Класове по съдържание на хлориди ( Cl 0.10 )
05 Класове по консинстенция ( C3 )

Представени са и следните разделения:
06 Видове бетони по обемна плътност
07 Видове бетони по предназначение
08 Видове бетони по конструктивни елементи

.

01. ВИДОВЕ БЕТОНИ ПО КЛАСОВЕ (ЯКОСТ НА НАТИСК)

Когато бетонът се класифицира според неговата якост на натиск се използва характеристичната якост на натиск на 28-я ден на цилиндри с диаметър 150 мм и височина 300 мм или характеристична якост на натиск на 28-я ден на кубчета със страна 150 мм. Въвеждат се нови означения на класовете бетон и се означават с буквата С (примерно) С12/15, като първото число е минималната цилиндрична якост на натиск N/mm2, а второто число е кубовата якост на натиск N/mm2.

В таблицата, която ви представяме се показват как се класифицират средните и тежки бетони, като е посочена на кои класове отговоря бетона по старата класификация. Новите класификации на бетона са изцяло свързани с въвеждането на общия европейски стандарт ЕN 206-1 и изискването за проектирането на бетоновите конструкции по ЕВРОКОДОВЕТЕ.

.

02. ВИДОВЕ БЕТОНИ ПО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

За да бъдат достатъчно дълготрайни, бетоните трябва да са устойчиви срещу физични и химични влияния на околната среда при използването им. Сградите са трайни, когато по време на предвидения период на ползване те изпълняват функциите си що се отнася до носеща способност. За да бъде това гарантирано, е необходимо бетоново покритие.

Съгласно класовете по въздействие от ЕN 206-1 с групите бетон
За случаите без риск от корозия или агресивно действие означенията са (ХО) и за корозия предизвикана от карбонизация означенията са (ХС1; ХС2; ХС3; ХС4). При умерено и силно водонасищане без размразяващо вещество означенията са (XF1 и XF3). Използват се следните групи бетони:

Група I – бетони, които нямат пряк допир с вода, защитени са от прякото въздействие на атмосферните условия и не са изложени на въздействието на положителни температури над 100 °С (373 К);

Група II – бетони, които са постоянно под вода или имат пряк допир с вода и не са изложени на прякото въздействие на атмосферните условия или на отрицателни температури;

Група III – бетони, които са на открито под прякото въздействие на атмосферните условия и не са изложени на въздействието на положителни температури над 100 °С (373 К);

Група IV – бетони, които имат пряк допир с вода (подложени са на променливо намокряне и изсушаване) и са изложени на прякото въздействие на атмосферните условия.

Въвеждат се нови класове по въздействието на околната среда различни от групите от 1 до 4 в БДС 7268-83 със следни означения:

Означение	Описание
ХО	без риск от корозия
ХС (1-4)	корозия вследствие на карбонизация
ХD (1-3)	корозия вследствие на хлориди, различни от морската вода
ХS (1-3)	корозия вследствие на морската вода
ХF (1-4)	корозия вследствие замразяване и размразяване
ХA (1-3)	химично агресивна среда

.

03. ВИДОВЕ БЕТОНИ – МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА ЗЪРНАТА

Максималният размер на зърното на добавъчния материал ( Dmax ) е номиналната стойност на размера на зърното на най- едрата група зърна от добавъчната фракция в бетона.

Изборът на максималния размер зависи от конструктивните гранични условия на строителните части, както и от технологичните аспекти на бетона. По правило бетонът се произвежда със следния максимален размер на зърното:
» 4 mm
» 8 mm
» 16 mm
» 32 mm
при Dmax – 8 mm

.

04. ВИДОВЕ БЕТОНИ – СЪДЪРЖАНИЕ НА ХЛОРИДИТЕ

Хлоридите се съдържат в незначителни количества в изходните вещества и за това не могат да бъдат избегнати и се обозначават общо , като естествено съдържание на хлориди в бетона:

А. При неармирани бетони
Cl 1.0 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 1.0 %

Б. При армирани бетони
Cl 0.2 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 0.2 %

В. При бетони с напрегната армировка
Cl 0.1 – Допустимо максимално съдържание на хлориди 0.1 %

.

05. ВИДОВЕ БЕТОНИ – КЛАСОВЕ ПО КОНСИСТЕНЦИЯ

Консистенцията е мярка за стабилност на пресния бетон и определя неговата обработваемост. Когато консистенцията на пресния бетон не е правилна, то бетонът във втвърдено състояние няма желаните свойства, особено изискуемата якост.

Консистенцията се класифицира в класове чрез:
» диаметъра на разстилане от F1 до F6
» степен на уплътняване от C0 до С3
» слягане от S1 до S5.

.

06. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ОБЕМНА ПЛЪТНОСТ

Обемната плътност или така нареченото обемно тегло е плътността на втвърдени порьозни тела базирани на обема, включително обема на порите. Обемната плътност зависи от пълнителите и в зависимост от теглото в сухо състояние се дефинира, като нормален, лек и тежък бетон.

Най – популярна класация на бетоните по видове е спрямо обемното тегло кг/м3

Вид	кг/м3
Леки бетони	500 кг/м3 – 1800 кг/м3
Олекотени бетони	1800 кг/м3 – 2200 кг/м3
Средни бетони ( обикновени )	2200 кг/м3 – 2500 кг/м3
Тежки бетони	над 2500 кг/м3

.

07. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Освен посочените по – горе групи бетони по класове, определящи се от външни влияния, бетоните могат да се разделят по видове в зависимост от предназначението:
» Бетони за конструкции на сгради
» Бетони за конструкции на съоръжения
» Бетони за инфраструктура
» Бетони за настилки
» Бетони за производство на готови стоманобетонови елементи
» Защитни бетони

.

08. ВИДОВЕ БЕТОНИ – ПО КОНСТРУКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ

Бетоните могат да се разделят на групи и в зависимост от конструктивния елемент, за който се използват. Тези групи са едни от най – използваните при изготвяне на разходни норми, защото технологията за изпълнение на бетонирането е най – различна и могат да се обхванат всички процеси.
» Бетони за основи
» Бетони за стени и шайби
» Бетони за колони
» Бетони за плочи и греди
» Бетони за еркери, тераси, стълбища и др.

.

---

.

---

.

Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.

Поради сравнително ниската си якост на опън, в строителните конструкции бетонът често се използва в комбинация със стоманена прътова армировка, образувайки стоманобетон. В някои специфични приложения (главно настилки) се използва армиране със стоманени или полимерни фибри (дисперсно армиран бетон). Неармиран бетон се използва предимно за относително масивни и/или слабо натоварени елементи – фундаменти, гравитационни подпорни стени, язовирни стени.

… до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

Бетонът като строителен материал e познат още от древността. Жителите на Месопотамия са го използвали в строителството на техните домове и стопански постройки преди повече от 7000 години. В сръбската село Lapinski вир, на брега на река Дунав, в една от колибите селище Stone Age е открит бетон с дебелина 25 см, което откритие археолозите датират от шесто хилядолетие преди Христа. Бетонът се използва и от строители на Великите пирамиди. Има основания да се смята, че известният египетски лабиринт, който, според Херодот, „надвишава размера на пирамидата“, е построен от този материал.

Древните римляни допринасят за използването на бетон до ново ниво в технологията на бетона. Те оставят зад себе си основи на сгради, пътища, виадукти и др. Дори и днес, тези строежи не са загубили своята значимост. За съжаление, технологията на ползвания от римляните бетон е безвъзвратно изгубена в Средновековието.

Ползваната тогава технология за бетона, разбира се е различна от сегашната. Основната разлика е, че в състава не е бил цимента. Свързващо вещество е било глина, гипс или вар. Първо вещество, което се доближава по своите свойства към днешните цименти се създава от англичанина Джеймс Паркър. Въпреки това, свойствата на новия материал, произведен чрез изпичане на глина и вар, са далеч от идеалното и строителите са останали верни на доброто старо в зидарията. Модерният хидравличен цимент се появил с Индустриалната революция.

През 1756 г. британският инженер Джон Смитън /John Smeaton/ развива формулата на първия хидравличен цимент, а в последствие и на хидравличния бетон чрез добавяне на чакъл, тебешир и глинеста лиска.

През 1824 г. друг британски изследовател – Джоузеф Аспдин /Joseph Aspdin/ патентова Портландския цимент, наречен така, заради използания в него варовик, добиван от о-в Портланд. Аспдин открил, че при изгаряне на варовик и клей, химическите свойства на материалите се променят и така полученият цимент придобива по-добри механични качества.

Вероятно никога няма да разберем името на човека, който за първи път решил да комбинира метална конструкция и маса бетон. В средата на 19-ти век строителите в Европа спонтанно започнали да прилагат тази технология, но все още не са били наясно с истинските свойства на получения материал. Първият, който старателно изучава и описва свойствата на армирания бетон, е френски предприемач Франсоа Куан. Той построява от стоманобетон няколко сгради и през 1861 г. публикува книга, в която обобщава своите открития. Четири години по-късно, в New Castle е построена къща изцяло от стоманобетонни конструкции, а до края на 19-ти век, тази технология се разпространява в Европа и Америка.

.

---

.

---

.

СТРУНИ – НАПРЕГАЕМА АРМИРОВКА

Напрегаемата армировка се изпълнява от високоякостни телове /струни/ с диаметър 5 ÷ 7 mm или от усукани въжета /кабели/ с диаметър 15 ÷ 18 mm. Армировката се приготвя във вид на снопове с плътно или неплътно напречно сечение. В един сноп с плътно сечение се поставят до 7 струни и се завързват в краищата им с тел. Сноповете с плътно сечение се образуват, като струните се нареждат около централно разположени спирали и се свързват с намотки от високоякостен тел през 1.0 ÷ 1.5 m. В този случай в един сноп се обединяват обикновено до 12 струни.

Струнните снопове се приготвят на специални инсталации, където последователно се извършват следните операции:
» почистване
» изправяне
» нарязване на определена дължина
» нареждане върху шаблона
» свързване в снопове

ЗАКОТВЯЩИ СРЕДСТВА И НАПРЯГАНЕ

При формуването на елементите, в тях се оставят канали за напрегаемата армиривка. Те се образуват от гладки безшевни или релефни тръби. Гладките безшевни тръби се завъртат около оста си през всеки 10 ÷ 15 min по време на бетонирането и след това те се изваждат от елемента 3 ÷ 4 h след бетонирането с помощта на лебедка. Релефните тръби остават бетонирани. Те се поставят във формата и се укрепяват с метални фиксатори, за да не се разместят при бетонирането.

При конструкции с дължина до 18 m напрягането става само от едната страна. От другата струнният сноп се закотвя към стоманобетоновата конструкция. Използват се котви с клиново действие, състоящи се от котвена плоча и клин.

Армировката се напряга чрез хидравлични преси с двойно действие. Първоначално струните преминават свободно между котвената плоча и клина и се закачват към пръстена на пресата, която напряга армировката. При достигане до проектното напрежение, се задейства буталото, което набива клина в котвената плоча и закотвя напрегната армировка.

При конструкции с дължина над 18 m армировката се напряга и от двете страни. От едната се напряга, докато достигне половината от проектната напрягаща сила и се закотвя, след което напрягането продължава от другата страна. Армировката се напряга със сила 1,1 пъти от необходимата напрягаща сила, задържа се 10 min в това положение, след което напрягащата сила се намалява до проектната й стойност и вторият край на армировката се закотвя в елемента.

След напрягането каналите с напрегнатата армировка се инжектират с цименто-пясъчен разтвор за предпазване на армировката от корозия и осигуряване на сцеплението й с бетона. Местата на котвите също се замонолитват.

.

---

.

---

.

Дълги години традиционният метод на съединяване на армировъчните пръти беше снаждане чрез разминаване. Колкото по – голяма е границата на провлачване на армировъчната стомана толкова по – голяма дължина на снаждане се изисква.Това завишава разхода на стомана, а от там стойността. С новите нормативи за проектиране по Еврокодове и използването на армировка с граница на провлачване 500 Мра, снаждането с муфи става все по – актуално.

Предимства на този метод на снаждане са:
» Позволява да се използва максимално напречното сечение на пръта
» Отпада нуждата от увеличаване на бетоновото покритие в зоната на снаждане
» Неутрализира пренасищането на бетона с армировъчни пръти
» Могат да бъдат механично снадени армировъчни пръти от всички видове диаметри и класове

Какво се промени при армирането?

У нас вече действат и нови стандарти за армировка, които са европейски или са хармонизирани с европейските норми. Въведен е и европейски стандарт за проектиране на стоманобетонни конструкции (Еврокод2).

От май 2007 г. е въведен нов стандарт БДС 9252 за горeщовалцуваната, термично уякчена, оребрена и заваряема армировъчна стомана клас В500В и В500С. Тя се доставя с диаметри 8 мм и по-големи.Трябва да се подчертае, че тази армировка съответства на стандартизираните европейски критерии за заваряемост и за пластичност при огъване.Този клас армировка е с напълно аналогични характеристики с въведената армировка клас Т-IV през 1996 г.

Отпадането съгласно Еврокод 2 на приложението на традиционните армировъчните стомани А–I, A-II и A-III при проектиране и изпълнение на стоманобетонови конструкции, чиято граница на провлачване е от 390 до 410 МРа и замяната им с армировка клас А-IV или клас В500В и S500S с граница на провлачване 500 МРа е и необходима предпоставка за промяна на строителните анализи и разходни норми.

Промяната на вида и разхода на стоманата при разминаването на прътите води до увеличаване на разхода за стомана. Замяната на снаждането с муфи става все по актуална тема за промяна на разходни норми при изпълнение на армировъчните работи при използване на муфи.

.

---

.

---

.

Актуализация на разходните норми за направата на кофража, е свързано с познаване на различни видовете кофражи и технологичните процеси и за тяхното изпълнение. Кофражните конструкции могат да се класифицират по различни начини в зависимост от начина на приложение и конструктивното решение.

Съвсем условно като приложение и развитие в строителната практика, кофражите могат да се класифицират в две основни групи:
а/ Инвентарни кофражи
б/ Кофражни системи

В допълнение всичко от тези секции е показано, как влиза в употреа в Project Estimator.

Инвентарни кофражи

Инвентарните кофражи са такъв тип кофражи, където се използват инвентарни средства за направата, като дървени и метални инвентарни платна, тръбно скеле и др. Този тип кофражи е разпознаваем от близкото минало, когато всички кофражи се изпълняваха по тази технология. При него не се изисква използването на подемни средства . Този тип кофражи е трудоемък и с по – ниска производителност в сравнение с кофражните системи. Той позволява използваемост на материалите с определена кратност.
» Метални платна – 50 кратна употреба
» Метално скеле – аморт. стойност – 8 год.
» Дъски иглолистни – 7 кратна употреба
» Бичмета иглолистни – 10 кратна употреба
» Греди и подпори – 14 кратна употреба
» Пирони – еднократна употреба

Разходните норми за този тип кофражи са добре разработени в УСН и ТНС
Най – често използване на този тип кофражи е при еднофамилни къщи, вилни сгради и пътни съоръжения. Като недостатък на този тип кофражи е недоброто качество на крайния продукт, особено при използване на инветара над допустимите норми за обръщаемост.

Кофражни системи

Кофражните системи – това са най – новите съвременни кофражни технологии, които се наложиха на строителния пазар. Все повече световно известни фирми започнаха да усъвършенстват кофражите и да предлагат различни модулни системи, които да позволяват бърз монтаж и много добро качество на излетия бетон. В зависимост от предназначението за използване на кофражите те могат да са индивидуални или универсални. Все повече фирмите се стремят да разработват такива модули, които да са универсални и да имат по – голямо приложение.
Поради факта, че повече от 80 % от монтираните кофражи се изпълняват с новите кофражни системи имаме актуализация главно на разходни норми за този тип кофражи.

Кофражните системи позволяват създаването на такива модулни конфигурации, които максимално да могат да се обединяват в един елемент и така да се използват многократно. Предимствата са намаляване на трудоемкостта, повишаване на качеството и възможност за изпълнение на всякакви бетонови конструкции.

Тези системи позволяват и олекотяване на отделните модули, като за това се използва олекотена конструкция. Използват се сменяем хидрофобен шперплат, като лице на кофражната форма и алуминиева поддържаща конструкция. Използването им е много актуално, там където не е възможно използването на кран или друго подемно средство. Кофражните системи, които се предлагат от различните фирми имат приблизително един и същи принцип за работа и сглобяване, като различията са само по вида на сглобките и захващането на платната.

Разходни норми – ползване на ProjectEstimator

Предложената методика за ползване на разходните норми (кофражни работи) е свързана с познаването на означенията, шифрите, класификаторите за материали, механизация и строителни специалности. Това ни помага да получим по голяма информация от строителните анализи. Работата с анализите е изключително опростена при използването програмният продукт за строително ценообразуване Project Estimator. Същият ползва значителна по обем база данни, която се използва при съставянето на строителните анализи.

Строителните анализи нямат задължителен или нормативен характер, но те могат да послужат като база за изготвянето на реални разчети и стойностни сметки.

Две са главните условия, на които всеки ценовик тряба да обърне внимание:
» Познаване на технологията за изпълнение на вида работа
» Познаване на ценовите параметри на компонентите в анализа (труд, материали, механизация)

За първото условие относно технологията на изпълнение Project Estimator предлага различни варианти за изпълнение на кофражни работи. В приложенията за строителни анализи са предоставени достатъчен брой анализи, които описват изпълнението на различни видове кофражи: Примерно: кофражи за стени, плочи, колони и др. Изборът на анализите може да бъде автоматично при работа с програмата или по шифър и име при избор от сборника.

За изпълнение на второто условие е необходимо познаването на ценовите параметри. Примерно: Познаване на цените на материалите, цените за труда и механизацията. Също е необходимо познаване и на параметрите за начисляване, като процент допълнителни разходи, процент доставно – складови разходи и процент на печалба. Всички тези параметри зависят от фирмената политика на строителите или от тръжните задания при офериране. В тази връзка програмата Project Estimator може да ви бъде много полезна, като използвате създаден модул за симулация, който позволява да променяте основните параметри на строителния анализ и да следите отражението на тези промени върху анализа или цялата сметка.

Строителството на монолитни стоманобетонни конструкции е свързано с потребността от все по нови кофражни технологии, които да отговарят на съвременните изисквания за срок и качество.

Какво представлява кофражът? Това са форми изработени от дърво или метал (по различни технологии), които служат за изливане на бетон и получаване на различни конструктивни и декоративни елементи в строителството.

Какво е кофражна технология (система )? Това е система от кофражни модули (системи), които позволяват бързо извършване на монтаж и демонтаж и осигуряват високо качество на излетия бетон.

Кофражните системи са едни от най – бързо развиващите се технологии в строителството и тяхното познаване и използване става все по – актуално. На пазара се появяват все повече производители на кофражи, които предлагат най – разнообразни кофражни техники и механизми с различно качество.

Няколко са предимствата за ползване на новите кофражни системи.
» Подобрява се качеството на изпълнение.
» Подобрява се ефективността, като отпадат трудоемките процеси.
» Поради голямата обръщаемост на кофражите те са икономически изгодни и разходът за единица площ се намалява.
» Кофражните системи осигуряват възможност за по – качествена работа на строителната площадка, максимално увеличават техническата и икономическата ефективност.
» Кофражните системи гарантират и по по – голяма безопасност на строителните работи.

.

---

.

---

.

Защо толкова малко проекти успяват? Въпреки десетилетията развитие на управлението на проекти и все по-голямата им сложност, много мениджъри се обръщат към 10-те основни правила за успеха на един проект. Тези общи насоки държат ключа към увеличаване на процента на успеваемост и предоставяне на по-голяма последователност в жизнения цикъл на проекта ви:

Правило № 1: Да знаете какво правите.

Набележете къде искате да отидете и това, което се опитвате да постигнете. Обмислете как може да се съгласуват действията по вашия проект с други проекти в рамките на цялостното планиране. Убедете се, че отделните проекти взаимно няма да си пречат.

Правило № 2: Да знаете защо го правите.

Точно колкото важно е да знаете какво правите, точно толкова важно е да осъзнавате и защо го правите. Това добавя перспектива и измерение, че проектът съществувало причини извън себе си. Изследванията показват, че когато един проект води до резултати, които са предназначени да отговорят на напълно доказана необходимост, то тогава има голяма вероятност за успеха на проекта. Затова мениджърите трябва да докажат, че има обоснована бизнес необходимост от проекта, преди да се съгласят да отделят организационни ресурси за реализацията му. Обикновено проектите са родени от една или две причини:(1) има външна сила, (например търсене на пазара), или (2) има вътрешна сила, (примерно оперативната неефективност или производствени проблеми). Всяка причина изисква целенасочена работа на проекта. От гледна точка на проекта трябва да се знае защо се прави това, което се прави – създаване на показатели, определяне на заинтересованите страни и (може би най-важното) създаване на подробен план за изпълнение. Необходим ли е проекта? Дали се приведе в съответствие с целите на организацията и постигането на основните цели и целите на фирмата? Виждате ли положителна промяна, която оказва върху организацията и нейните клиенти? Ако да, то продължете с реализацията.

Правило № 3: Бъдете предпазливи, честни и подготвени.

Организациите не разполагат с неограничено време и средства, oсъзнайте наличието на множество проекти и задачи, различни от вашата. Не губете времето на хората, защото то е ценно и следва да бъде използвано за положителни и продуктивни усилия. Няма проект, който да е успял под непочтено ръководство. Доверието на екипа ви е от съществено значение. Бъдете активни и честни. Не забравяйте думите на Луи Пастьор: “Шанс облагодетелства само подготвените умове”, така че винаги бъдете подготвени. Проектите са твърде динамични за да разчита на късмет и шанс. Пригответе се да бъдете изненадани. Подгответе се за “какво ще стане, ако”, с което със сигурност ще се сблъсквате през целия жизнен цикъл на проекта. Подгответе се за успеха на проекта.

Правило № 4: Възползвайте се от силните си страни.

Това правило важи за много аспекти. Накратко трябва да знаете какво знаете. Това важи при работа и на проектно и на организационно ниво. През 1776 година Адам Смит твърди, че търговията е с нулева сума в труда си “Изследване на природата и причините за богатството на нацията”. Смит обяснява различията в страните възоснова на техните способности за ефективно производство на стоки, като начин за идеята за абсолютно предимство. Това предимство е видно, когато производителят на дадена стока е по-ефективен, отколкото всеки друг, което му дава предимство пред конкурентите. Tази теория важи и днес и се отнася не само за държави, както твърди Смит, но и за отделни организации. Фокусирането върху основните компетенциии аутсорсването или партнирането, доколкото е възможно сексперти, дава съществено предимство.

Правило № 5: Да знаеш как да управляваш.

Имате нужда от план и време за планиране. Трябва да сте в състояние да си представте крайния резултат от успешен проект. Разбийте този резултат на управляеми етапи (или етапи на работа) и определете критичния път на всеки етап. Това означава разбиване на проекта на парчета, разбираеми за всички в екипа. Някои предприятия следват предварително изготвена методология за всички проекти. Много предприятия не го правят.

Ако не разполагате с методология на проекта знайте, че най-лесно ще се провалите ако не създадете такава. Лесно ще се провалите и ако управлявате всеки проект по различен начин. С този подход вие със сигурност ще постигнете ниски резултати и ще се задържите на основно ниво на проектни знания. Намерете или създайте методология, която да работи за бизнеса на вашата организация и в рамките на вашите нужди и я усъвършенствайте непрекъснато.

Планът ви трябва да е разбит на отделни работи, да предвижда достатъчно време за пълно завършване навсяка задача. Трябва да се определи отговорник за успешното изпълнение назадачите. Моля, обърнете внимание: Вие като ръководител на проекта, трябва да разбирате, че лицата отговорни за изпълнение на всяка задача трябва да имат необходимите знания, умения и инструменти за решаването и. Знаейки кой, какво и кога не се ограничава само до екипа на проекта. Всички външни заинтересовани страни имат своята роля и отговорности и координирането им също е важно.

Независимо кои са се уверете, че те разбират какво, защо и кога трябвада направят. Проектите са живи, динамични и се случват в реалността. Следователно със сигурност ще възникнат неочаквани събития, които ще отклоняват екипа от първоначалния план. Това не означава, че планираните резултати са само на теория. По-скоро трудностите трябва да бъдат разгледани от интелигентни хора, които могат да управляват проблеми.

Правило № 6: Да знаеш как да комуникираш.

Наложително е да знаете как се общува ефективно, независимо дали писмено, словесно, визуално, с езика на тялото или по друг начин. Добре е да знаете ако в екипа са възникнали предположения, нагласи или погрешни впечатления. Това е предизвикателство към комуникативните ви умения. Тъй като екипите са съставени от различни индивиди – всички с уникални възможности мислене – трябва да сте в състояние да комуникирате с различни хора със съответните нагласи, вярвания и грижи. За най-добра комуникация общувайте с детайли и цветно.

Описвайте работата с примери и случаи, когато е възможно. Уверете се, че твърденията са базирани на действителността. За да държите екипа информиран за хода на работата по проекта и предстоящите събития, организирайте редовни срещи и изготвяйте редовно доклади за състоянието на проекта и / или чек-листи. Не забравяйте, че първоначалният план не винаги се спазва. Ако се случват неблагоприятни събития за проекта, обсъждайте проблемите и обърнете по-голямо внимание на плана за намаляване на риска. Не се притеснявайте да комуникирате, но знайте кога да спрете и да се върнете към работа по наличната информация.

Правило № 7: Да знаеш как да успееш.

Проектите имат за цел да успеят, задоволявайки всички участници. Първата стъпка е да повярваме, че ще успеем и да разпространяваме тази увереност в членовете на екипа.

Успехът на всеки проект се крепи на три стълба: хора, ресурси и знания. При наличен професионален състав, достатъчно време и пари и на необходимата информация, качествените резултатине закъсняват. Все пак ако имате твърде малко или много от тях, ще имате проблеми (или по-лошо). Проекти с изяснена основна цел имат по-голям шанс за успех. Ако нямате ясна идея за целта на проекта се отнесете към правило № 2 и я изяснете.

Положителна нагласа е задължителна. Лидерите и членовете на екипа трябва да вярват, че проектът може да успее или той никога няма да успее. За създаване на успешна организация всеки проект трябва да е в хармония с целите на фирмата.

Правило № 8: Да знаеш как да губиш.

Ако искате да се провалите трябва само да направите компромис с някой от трите стълба, описани в правило № 7, независимо кой от тях.Това правило няма да помогне за излизане от трудни ситуации, но трябва да се има в предвид при промени в плaна. Проект се проваля по много причини: липсата на ангажираност от висшето ръководство, липса на ясна визия, не ясно дефинирани резултати, липса на графици и планиране на риска, взимане на решения въз основа на общи предположения вместо на конкретни данни, пасивно участие на заинтересованите страни, липса на структура на работа или лоша комуникация.

Ако вашият проект изглежда ви се ‘изплъзва’, прегледайте този списък и направете промяна. Влезте отново в график. Разпространете чувство за неотложност и се стремете да успеете! Ако въпреки усилията ви провалът на проекта е неизбежен, поучете се от него. Събирайте безценни знания от провалили се проекти следващия път по възможност избягвайте тези грешни стъпки по пътя си към успеха.

Правило № 9: Да знаеш кога един проект е приключил.

В края на всеки етап и в ключови етапи през целия жизнен цикъл на проекта той застава на опорна точка да продължи или не.На всяка едина от тези основни точки ръководителят на проекта трябва да отдели специално внимание на показателите и динамиката на проекта. Целите му постигнати ли са? Има ли причини за промени впроекта? Можем ли все ощеда успеем? При достигане на точка, вкоято трябва да се отговори на тези въпроси ако всичко е наред, проектът продължава. Ако съществуват опасения, проектът може би е по-добре да бъде замразен. Не се страхувайте да спрете проекта, ако мотивите за продължаване вече не са налице. Далеч по-добре е да се прекрати проекта рано, отколкото да се доведе до край с продукт или продукция, която не е желана и ви е струвала скъпо. Това влияе катастрофално на психиката на екипите по проекта. Ако нещо няма да работи, унищожи го.  Вашето време и пари може да се похарчат по-добре за някоя по-голяма кауза.

Правило № 10: Да знаеш как да се учиш.

Вашият проект не е успешен ако не успеете да споделите знанията си с други хора от фирмата. Процесът на обучение е постоянен. Абсолютно вярно е, че знанието е сила. Единственото средство за получаване на знания е обучението. Научете се да се създавате знания. Превърнете знанието в сила. Успехът постигнат при управлението на проекта е повече от просто въвеждане на методика, стандарт или извършването на набор от упражнения на базата на шаблони. Успех по-скоро се постига чрез прилагането на интелигентни здрави принципи на ръководство от опитни професионалисти. Всички проекти имат сходни характеристики и ние може да се учим от тях.

Тази статия е предназначена за тези, коитото не разбират или по малко разбират от строителнлно ценообразуване и все пак се сблъскват с това понятие.Няма да се спираме на въпроса, че вече имаме свободен пазар и цената е такава, каквато позволява пазара . Ценообразуването в строителството заема много важно място в цялостният строителен процес. С тази дейност се занимават, както строители така също проектанти и инвеститори. Важността на тази тема ме провокира да направя коментар, какво всъщност е строително ценообразуване и какъв е подхода на работа за изготвяне на количествени и стойностни сметки.

Всяко действие по остойностяване на строителната продукция, спазвайки нормативните и пазарни изисквания може да се нарече строително ценообразуване. Три са основните компоненти през които минава строителното ценообразуване. Това са три последователни стъпки технология, количество и цена. Познаването на тези компоненти ни доближава максимално до постигане на реалната цена. Каква е връзката между тях и как това се отразява на цената?

Стрителна технология (строителен процес)

За да се ценообразува дадена позиция или технология е необходимо познаване на строителния процес.Колкото по задълбочено е това познаване ,толкова по добра изходна база за ценообразуване на процеса имаме.

Да вземем един пример: В документациията за обществени поръчки често имаме описание на позицията „Боядисване с латекс”. Тази позиция трябва да се остойности и на тази база трябва да се извършва разплащане.

Веднага възникват много въпроси по изпълнението на този строителен процес или технология. Къде се боядисва по фасадта на сградата или вътре? По стени или тавани ? Каква е основата? С какъв латекс и на какви технически спецификации трябва да отговаря? Скакъв цвят? и т.н. Отговорите на всички тези въпроси водят до опознаване на цялата технология . Така е с всяка позиция или елемент от строителният процес.

Познаването на строителната технология е първа стъпка за ценообразуването.

Количество

Познаването на строителната технология води до максимално точно определяна на количествените параметри на позицията или строителният процес.Всяка дейност се измерва с количествени параметри в различни мерни единици -м3;м2;м .ч.ч.;мсм и др. Ако продължим с примера който разгледахме по горе ,бихме задали следните въпроси: Колко е разходната норма на боята? Какви подготвителните работи имаме на основата? Каква защита от зацапване имаме? Как боядисваме машинно или ръчно? Какво скеле ни е необходимо и т.н.

Всички тези въпроси ни карат да преминем към следващата стъпка за ценообразуване ,а именно даване на количествен израз на всички процеси по изпълнение на строителната дейност.

Количествените параметри най често се изразяват с разходна норма, коефиценти за трудоемкост и др.:
» Разходни норми за определяне на трудоемкостта на процецеса. Те се дефинират в човеко дни или човеко часове.
» Разходни норми за ползване на механизиран инструмент или механизация. Те се дефинира в машиносмени.
» Разходни норми за ползване на основни и спомагателни строителни материали.

Описанието на процеса и дефинирането на разходните норми е втората стъпка за ценообразуване.Тази стъпка е много важна тъй като тя изисква професионално познаване на спецификации и разходни норми за труд,механизация и материали.

Цена

Преминаването от количествен ,към стойностен измерител на процеса е третата стъпка за ценообразуване.
В строителната позиция (строителен процес) имаме :
» Цена за преки разходи – Това са единични цени за труд ,материали и механизация
» Цена за допълнителни разходи – Това е процент % върху преките разходи
» Цена за печалба – Това е процент % върху всички разходи или по определена схема.
Остойностяването и получаването на строителна стойност е третата стъпка за ценообразуване. Тази стъпка изисква познаване на актуални и конкурентни цени на материалите ,механизацията и труда.

Запознаването с трите последователни стъпки при ценообразуването ни показва ,че макар и на пръв поглед строителното ценообразуване да изглежда лесен процес , за него се изискват много сериозни познания и опит за строителните процеси и избора на професионале подход би спестил много време и разходи.

Следващата тема е как на практика се преминава през трите стъпки, каква е нормативната база и как най- лесно да се постигне приемлив резултат.

Добре дошли в бюлетина на АТС Пресс …