TechCard 2027 · Технологична карта
Насипи за пътища
1. Обща характеристика
Технологията за изпълнение на насипни дейности при пътища е специфична. Този тип дейности са свързани с изцяло различни изисквания по отношение на спецификата на пътищата и релефа. Използват се пътностроителни машини, като багери, фадроми, товарачи, булдозери, грейдери,валяци и др. с обхват, насипи и профилиране на земната основа. Технологията изцяло е съобразена с изискванията на техническата спецификация на АПИ.
2. Обхват на приеложението
(2.1) Технологичната карта обхваща дейности свързани с изпълнение на насипи при изграждане на земната конструкция на пътища и съоръжения.
(2.2) Технологичната карта има регистрационен номер ТК 02 - 343
(2.3) Име на Технологичната карта: Технология за изпълнение на насипни работи при пътища
3. Нормативна база и стандарти
(3.1) Правилник за приемане – Пътища и улици (публикувана , БСА, бр.3 от 1978г.)
(3.2) БДС-EN 1997-2 Геотехническо проектиране; Част 2: Изследване и изпитване на земната основа
(3.3) Правилник за приемане на земната основа и фундаментите (публ., БСА, бр.6 от 1985г.)
(3.4) Правила за приемане на земни работи и земни съоръжения (публ., БСА, бр.6 от 1988г.)
(3.5) Наредба №2 от 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн.,ДВ, бр.37 от 2004г.;попр., бр.98 от 2004г.;изм. и доп., бр.102 от 2006г.)
(3.6) Наредба №26 от 1996г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт
(3.7) Наредба №1 от 1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност.
(3.8) Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали Закон за управление на отпадъците (ЗУО) Освен БДС могат да се прилагат и еквиваленти.
(3.9) Техническа спецификация АПИ
4. Условия за започване на насипни работи
4. 1 Общи положения
Преди започване на изпълнението на земните работи по изграждането на насипи, Изпълнителят трябва да направи следните изследвания на материалите, изграждащи бъдещата основа на насипа:
1) да класифицира почвите съгласно изискванията на груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали;
2) да определи естествената влажност на почвите, изграждащи основата на насипа;
3) да определи нивото на подпочвените води в площта на стъпката на насипа;
4) да определи лабораторно максималната обемна плътност на скелета на почвите от основата на насипа, съгласно БДС 17146.
4. 2 Блата, мочурища и други площи, изискващи специално третиране
Блата, мочурища и други влажни или неподходящи площи, върху които трябва да се полага насипа, трябва да се третират, както е указано на чертежите. Там, където трасето преминава през площи, изискващи специално третиране, същите трябва да се отводнят, а неподходящия материал да се изкопае до дълбочина и на широчина, предвидена в Проекта. Изкопаният материал трябва да се извози на място, осигурено от Изпълнителя. Получилият се изкоп трябва да бъде запълнен със зърнест материал, със следните технически изисквания:
1) максимален размер на зърната, не по-голям от 300 mm;
2) индекс на пластичност, равен на нула (непластичен материал).
4. 3 Неподходящ материал в основата на насипа
Там, където се срещне известно количество неподходящ материал в основата на насипа, той трябва да бъде отстранен в необходимите граници или подходящо стабилизиран, до постигане на изискванията. Отстраненият материал трябва да бъде извозен и заменен с подходящ материал.
4. 4 Оформяне на основата на насипа
Основата на насипа обхваща цялата опорна площ на насипа, която трябва да бъде подравнена и уплътнена в една равнина или стъпаловидно, в зависимост от наклона на естествения терен и напречните профили, отразени в Проекта.
1) където по повърхността на основата на насипа има деформации, същите трябва да бъдат ремонтирани с подходящ материал, имащ същите характеристики и носимоспособност, като на заобикалящият ги материал;
2) при насипи, където естествения терен е на повече от 0,50 m под котата на земното легло на настилката, естественият терен под пълната широчина на насипа трябва да се уплътни не по-малко от 93% от максималната обемна плътност на скелета, получена съгласно БДС 17146 на дълбочина, не по-малка от 0,25 m;
3) при ниски насипи, където естествения терен е на по-малко от 0,50 m под котата на земното легло на настилката, естественият терен трябва да се уплътни не по-малко от 95% от максималната обемна плътност на скелета, получена съгласно БДС 17146 на дълбочина, не по-малка от 0,25 m. В този случай ако естественият терен не е от почви, подходящи за изграждане на земно легло, той се отстранява или се стабилизира подходящо до съответната дълбочина на земното легло.
4) ако основата на насипа се състои от почви с ниска носимоспособност от групите А-7 и А-8 е необходимо стабилизиране на естествената почва, чрез извършване на химична стабилизация, механична стабилизация или комбинация от тях. Дълбочината на
стабилизиране се определя конкретно за всеки отделен случай. Тази операция е задължителна при наличието на торфени почви, служещи като основа на насипа;
5) ако основата на насипа има наклон (на повърхността на ската) не по-малко от 20%, същата трябва да се изкопае на хоризонтални стъпала, преди да се положи насипния материал. В такива зони насипния материал трябва да се оформи и уплътни, като се започне от ниската част и се напредва към високата част на наклона на ската.
5. Материали за насипа
Насипите могат да се изграждат с почви от групите А-1 и А-2 или със стабилизирани почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали;
5. 1 Подходящи почви
Горните 0,5 m от короната на насипа (зона А) трябва да се изграждат с почви от групите А-1, А-2-4 и А-2-5 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1). Използваните материали трябва да отговарят на следните технически изисквания
Насипните материали, които трябва да се използват за изпълнението на насипа под горните 0,5 m (зони Б и В и частта под зона В), трябва да включват почви от групите А-1 и А-2 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали. Използваните материали трябва да отговарят на следните технически изисквания:
5. 2 Стабилизирани почви
Когато насипите се изпълняват с почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1), те трябва да бъдат стабилизирани чрез извършване на химична или механична стабилизация. Стабилизираните почви трябва да отговарят на техническите изисквания за различните зони на насипа.
5. 3 Изграждане на насипи от стабилизирани почви
5.3.1 Почви, стабилизирани с полимерни химични добавки
За стабилизиране на почви, от които се изгражда насипното тяло могат да се използват полимерни химични добавки.
Подходящи за стабилизация с тези добавки са почвите, при които повече от 30 % от частиците им преминават през сито с размер на отворите 0,075 mm. Те съответстват на групи А-4, А-5, А-6 и А-7 на груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (прахови и глинести почви).
При извършване на стабилизацията е необходимо за всеки конкретен случай да се провеждат лабораторни изпитвания за определяне на оптималното водно съдържание на почвата, съгласно БДС 17146 и оптималното количество на стабилизиращите добавки.
Смесването на почвата с полимерните химични добавки обикновено се извършва на обекта. Възможно е смесването да се извърши в смесителна инсталация и получената смес да се складира за неопределено време, преди да бъде използвана.
Операциите по смесването и полагането на стабилизираната почва трябва да се извършват при метеорологични условия, при които няма да се стигне до бързо изменение на водното съдържание. При температура по-ниска от 5°С работите се прекратяват.
Стабилизацията на почвата трябва да се извършва по рецептура и технология, представени от Изпълнителя.
Съобразно тях, преди да започне изграждането на пластовете от стабилизирана почва, Изпълнителят трябва да изпълни опитни участъци, където да се провери тяхната пригодност. Достигнатите резултати в опитните участъци се използват като контролни стойности при изпълнението на обекта.
5.3.2 Почви, стабилизирани с вар и със смес от вар и цимент
Процесът на стабилизация се състои в смесването на почвите с вар или със смес от вар и цимент в такова количество, че да се изменят както техните физични свойства (зърнометричен състав, пластичност, водно съдържание), така и да се достигнат по-високи якостни качества и стабилитет при въздействието на водата и студа.
Почвите, подходящи за стабилизация трябва да имат следните характеристики:
1) съдържание на почвени частици, преминаващи през сито с отвор 0,075 mm - по-голямо от 25 % по маса;
2) показател на пластичност на почвата - от 10 до 35 %. Допустимо е той да има и по-ниска стойност (но в никакъв случай не по-малка от 5 %), ако лабораторното изследване показва, че това не пречи на стабилизацията
) съдържание на органични вещества, определено по метода на хоросана - по-малко от 2 % по маса. Допуска се тази стойност да достигне до 4 %, когато почвата се обработва на място за изграждане на насипи, при доказано достигане на заложените показатели;
4) съдържание на сулфати - по-малко от 0,25 %. Използването на почви със съдържание на сулфати от 0,25 до 1 % може да се приеме само на базата на специфични лабораторни изследвания. В този случай при извършване на смесена стабилизация с вар и цимент да се използват сулфатоустойчиви цименти. Не се допуска използването на почви със съдържание на сулфати, по-голямо от 1 %;
5) съдържание на нитрати - по-малко от 0,1 %;
6) при всеки един случай на стабилизация почвата не трябва да съдържа хумус, корени и чужди примеси, както и скални късове с размер, по-голям от 50 mm.
Съгласно приетата у нас класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (таблица 3102.1), подходящи за този вид стабилизация са пластичните глинести почви от групите А-6 и А-7, без тези с изключително висока пластичност, както и праховите почви от групи А-4 и А-5.
Смесена стабилизация с вар и цимент се използва при наличие на почви с висока пластичност (Ip>20) и на прахови почви, за да се постигнат необходимите якост и мразоустойчивост на почвата в кратки срокове (от 30 до 40 дни след изпълнението на стабилизацията).
Видовете вар, използвани за стабилизация са:
- хидратна вар на прах, в насипно състояние или чували;
- негасена вар, смляна, в насипно състояние или чували.
Използването на смляна негасена вар има просушаващ ефект и се препоръчва при влажност, значително по-висока от оптималната за уплътняване. И двата вида вар трябва да имат следните химични и зърнометрични характеристики, дадени в таблица 3404.2.
Необходимото количество вар за почвената стабилизация трябва да осигури протичането на реакцията почва-вар, основаваща се на катионен обмен с глинестите частици, като не трябва да бъде по-малко от 1,5 %.
В случай на стабилизация със смес от вар и цимент трябва да се използва портланд или пуцоланов цимент.
При провеждане на стабилизация със смес от вар и цимент първоначално към почвата се добавя вар за намаляване на пластичността и подобряване на обработваемостта й, докато нейния показател на пластичност стане по-малък от 30 %. Обикновено необходимото количество вар е от 1 до 3 %. След това към стабилизираната с вар почва се добавя цимент в количество 3÷10 % в зависимост от вида на почвата.
При извършване на стабилизация с вар и със смес от вар и цимент за всеки конкретен случай задължително трябва да се провеждат лабораторни изпитвания за установяване на вида на материала, който ще се стабилизира и за определяне на оптималното количество вар (или вар и цимент).
При проектирането на смесите е необходимо да се извърши:
1) определяне на вида им, като се държи сметка за специфичните условия на обекта и приетото свързващо вещество;
2) изследване на всеки вид почва на обекта за определяне на оптималното количество на свързващото вещество;
3) изпълнение на експериментален участък, където да се провери пригодността на средствата за разпръскване, смесване и уплътняване и да се уточни начина на работа. Достигнатите резултати в опитните участъци се използват като контролни стойности при изпълнението на обекта.
Проектирането на смесите включва изследвания за определяне на вида на почвите и подходящо свързващо вещество.
Изпитванията включват:
- за почвите: определяне на зърнометричен състав, граница на протичане, показател на пластичност, естествено водно съдържание и наличие на органични примеси;
- за свързващото вещество: показателите, посочени в табл.3404.2.
Стабилизацията на почвите с вар (или с вар и цимент) трябва да се извършва по рецептура и технология, представени от Изпълнителя.
При изграждането на стабилизираните пластове трябва да се спазват следните изисквания:
1) уплътняването на материала трябва да се извърши веднага след смесването. Не трябва да се допуска повече от 6 часа интервал между завършване на смесването и началото на уплътняването. Смесите, които са оставени по-дълго време без уплътняване, се отстраняват за сметка на Изпълнителя.
2) операциите по смесването и полагането на стабилизираната почва трябва да се извършват при метеорологични условия, при които няма да се стигне до бързо изменение на водното съдържание. При температура по-ниска от 7°С работите се прекратяват.
3) за да се избегне изсушаването на обработения почвен пласт е препоръчително след приключване на уплътнителните работи да се положи незабавно следващия пласт от пътната настилка. В случай ,че това не е възможно, влажността му трябва да бъде поддържана чрез поръсвания с цистерна с вода.
4) ако обработеният пласт трябва да презимува непокрит, той трябва да бъде изпълнен с допълнителна дебелина от 5 cm, която трябва да бъде отстранена преди полагането на следващите пластове.
5.3.3 Почви, стабилизирани чрез механична стабилизация
Механичната стабилизация представлява процес на добавяне към почвите на други почви и материали с цел получаване на оптимален зърнометричен състав и подобряване на физико-механичните показатели на общата смес.
Като материали за механична стабилизация могат да бъдат използвани кариерни отпадъчни материали (стерили), фрезован асфалтобетонов материал, баластра, пясък, шлака и др.
При извършване на механична стабилизация е необходимо за всеки конкретен случай да се провеждат лабораторни изпитвания за определяне на оптималното количество на стабилизиращия материал, така че получените смеси да отговарят на изискванията на табл. 3403.1.1 и 3403.1.2 за различните зони на насипа.
Стабилизацията трябва да се извършва по рецептура, представена от Изпълнителя.
Ако като стабилизиращ материал се използва шлака, тя трябва да отговаря на изискванията на БДС 9341 “Шлаки доменни и стоманодобивни за строителни цели”.
Изпълнението на механична стабилизация трябва да се извършва по технология, която осигурява доброто смесване на почвата и стабилизиращия материал до получаване на хомогенна смес.
Преди да започне изграждането на пластовете от стабилизирана почва, Изпълнителят трябва да изпълни опитен участък по избраната рецептура, където да се провери пригодността на наличната техника и да се уточни начина на работа.
5.3.4 Почви, стабилизирани чрез комбинация от механична и химична стабилизация
Изпълнява се в случаите, когато за постигане на необходимите физико-механични характеристики на съществуващата на обекта почва не е достатъчно да се извърши само механична или само химична стабилизация. В този случай първоначално се извършва механична стабилизация за постигане на определен зърнометричен състав (намаляване на количеството на праховите и на глинестите частици) и за намаляване на пластичността на почвата, а след това се извършва съответната химична стабилизация по одобрена технология.
5. 4 Насипи за подходи към мостове
Изпълнителят трябва да прекрати работа по насипа, оформящ подхода към съоръжението, до момента в който изискванията за якост или отлежаване на бетона бъдат
изпълнени. Насипът, прилежащ към конструкциите трябва да бъде полаган и уплътняван в съответствие със специалните изисквания.
Насип около конструкциите, т.е. насип над терена, прилежащ до конструкциите, например при мостови опори, пилони, водостоци, подпорни стени и други трябва да се изпълнява съгласно чертежите и от одобрен материал.
Насип пред опорите и подпорните стени трябва да бъде завършен по форма и до ниво, показани на чертежите преди полагането на какъвто и да е насип зад опорите. При рамкови конструкции насипването трябва да се извършва едновременно, за да се избегне неравномерното разпределение на хоризонталните товари върху конструкцията, като цяло.
6. Работна ръка и механизация
При изпълнение на дейностите по земни работи ще се използват работници с квалификация съгласно НКПД-2011
– Професия -9312-0002 –Изкопчия ;
– Професия -9312-0003 –Работник пътища ;
– Професия -9313-0001 –Общо строителен работник ;
– Професия -7119-2013 –Работник пътни настилки ;
Оптимално звено при земни работи съгласно ТНС/УСН – 2 (1) Работник
Във връзка с обем изкопни и насипни работи, който ще се изпълнява на обекта и утвърдената програма, ръководителя на обекта може да сформира допълнителни звена.
При изпълнение на дейностите по земни работи ще се използват следните машини
– Мини багери – с обем на кофата до 0.09-0.15 м3 ; Машини за изкопаване, насипване и натоварване на земните маси
– Багери – с обем на кофата до 0.25- 0.65 м3 ; Машини за изкопаване/, насипване и натоварване на земните маси
– Багери – с обем на кофата до 1.00- над 1 м3 ; Машини за изкопаване, насипване и натоварване на земните маси
– Комбиниран багер; Машини за изкопаване/разкъртване/ насипване и натоварване на земните маси. Прикачни устройства – различни кофи, виброплоча, чук, рипер(разкъртвач);
– Багер товарач (фадрома) – с обем на кофата до 1.00 м3 ; Машини за насипване и натоварване на земните маси
– Багер товарач (фадрома) – с обем на кофата над 1.00 м3 ; Машини за насипване и натоварване на земните маси
– Булдозер – до вкл. 108 к.с. ; Основни дейности; Изкопаване и преместване до 100 м ; Насипване чрез избутване; Подравняване на терен/насип с частично уплътняване; Изсичане/изкореняване на храсти и дървета;
– Булдозер – над 108 к.с. ; Основна машина в строителство за изкопаване, преместване и разпределение на големи обеми земни маси. Използват се главно за вертикални планировки и пътно строителство. Булдозерите могат да са колесни или верижни. Булдозерите могат да са с различна мощност (к.с.).
– Валяк вибрационен – до 10 т.; Машини за уплътняване на земни насипи. Валиране на насипи, пътно легло, основни пластове на настилката;
– Валяк вибрационен – над10 т.; Машини за уплътняване на земни насипи. Валиране на насипи, пътно легло, основни пластове на настилката;
– Грейдер .; Основна машина в пътното строителство за изрязване, преместване, разстилане с профилиране на земните маси. Нивелиране на земното легло; Грейдерите могат да са Прикачени, Автогрейдери или Елеваторни. Дълбочина на изкопаване – 750 мм; Дебелина пласта за разкъртване 25 мм; Дълбочина за разрохване 430 мм
–Скрепер .; Използва се главно в пътното строителство и в профилиране на големи площи. Машина за изкопаване, бързо товарене и разтоварване в движение на големи обеми земни маси на къси и средни разстояния. Работи в съчетание с други земекопни машини – грейдери, валяци. Ширина на изкопаване– 3м ; Дебелина на пласта за изкопаване - 333 мм ; Височина на пласта при разстилане/разчистване – 522 мм
7. Технология за изграждане на насипа
Насипите се изпълняват по контурите и наклоните, дадени в проекта, включително банкети, пътища за достъп, подходи и други, показани на типовите напречни профили.
7.1 Насипите трябва да се изграждат от подходящ насипен материал от групите А-1 и А-2 или от почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 след извършване на подходяща стабилизация, която може да бъде химична (с полимерни химични добавки, вар, цимент, смес от вар и цимент), механична (с кариерни отпадъчни материали, фрезован материал, баластра, пясък, шлака) или комбинация от тях. Стабилизираните почви трябва да отговарят на техническите изисквания.
7.2 Материалът за насипи трябва да бъде положен в последователни пластове, върху пълната широчина на напречното сечение плюс необходимата резервна широчина и на такива дължини, които са удобни за навлажняване, смесване и подравняване, както и на методите за уплътняване, които са възприети.
7.3 Всеки пласт трябва да се полага с равномерна дебелина, с помощта на булдозер, грейдер или друга одобрена механизация. Преди уплътняването дебелината на всеки пласт не трябва да надвишава максималната дебелина на уплътняване, зависеща от вида на почвата и от оборудването за уплътняване, използвано от Изпълнителя. Тя се определя на опитен участък след доказване възможността за постигане на желаната плътност или степен на уплътняване по посочените в Спецификацията методи. При наличие на буци или късове същите трябва да се разбиват напълно чрез дискови брани, култиватори или по други одобрени начини.
7.4 Максималният размер на зърната на насипния материал не трябва да надвишава 2/3 от дебелината на положения и уплътнен пласт. Големи каменни късове, ако има такива трябва да се положат на дъното или отстрани на насипа, ако това е невъзможно, същите трябва да се разтрошат до размери, които позволяват да се положат в нормален пласт.
7.5 Влаганият насипен материал трябва да бъде с приблизително оптимално водно съдържание или по-ниско от него, когато започне уплътняването. Оптималното водно съдържание се определя, като водно съдържание, получено при изпитване, определящо максималната обемна плътност на скелета, при оптимално водно съдържание, съгласно БДС 17146. Ако материалът е твърде сух, необходимото количество вода трябва да бъде равномерно разпределено и внимателно смесено с почвата до постигане на еднородно водно съдържание за цялата дебелина на пласта. Ако материалът е твърде влажен, той трябва да бъде въздушно изсушен до задоволително водно съдържание. Ако възникнат неблагоприятни атмосферни условия, при които водното съдържание на влаганите почви да не може да бъде намалено до приемлива стойност, работата трябва да бъде спряна.
7.6 Всеки положен рохкав пласт трябва да бъде внимателно уплътнен посредством бандажни валяци, пневматични валяци, вибрационни валяци и или друг вид уплътняващо оборудване. За почви, вградени в насипа от класовете А-1 и А-2 уплътняването трябва да се извършва с вибрационни или статични валяци, а за стабилизирани почви от класовете А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали трябва да се използват валяци тип “кози крак”, пневматични валяци и по изключение - вибрационни. Уплътняването трябва да започне от ръба на насипа и да продължи към центъра му, застъпвайки на половин широчина дирята на валяка при всяко следващо преминаване.
7.7 При наклонени сечения, валирането започва от по-ниската страна и продължава към по-високата. Цялата уплътнявана площ трябва да бъде предмет на достатъчен брой преминавания, необходими за получаване на равномерно уплътняване и достигане на обемна плътност на скелета със следните стойности:
7.8 В насипни площи, отстоящи на по-малко от 0,5 m под нивото на земното легло и във всички други насипни площи, включително банкети и откоси – не по-малко от 95% от максималната обемна плътност на скелета, съгласно БДС 17146;
7.9 Всички пластове на насипа трябва да бъдат изпълнени с такива напречни наклони, че да се осигурява пълно и бързо оттичане на дъждовните води;
7.10 Срокът за строителство на високи насипи над два метра трябва да е съобразено с времето за консолидация на почвите, от които е изграден насипа. Където и когато се наложи могат да се поставят репери за наблюдаване на слягането и/или набъбването. Изпълнителят е длъжен да отчита получените стойности. Изграждането на пътната настилка няма да бъде разрешено докато консолидацията на насипа не затихне.
7.11 Там, където новия насип обхваща стар насип от едната или двете страни, откосите на стария насип трябва да се оформят с хоризонтални стъпала, а новият насип трябва да се положи в последователни пластове до нивото на стария насип и да се уплътнява, както е посочено в тази спецификация, преди да се увеличи височината му;
7.12 Там, където насипа трябва да се положи върху съществуваща настилка, същата трябва да се разоре и разбие напълно така, че насипният материал да се свърже добре с нея;
7.13 Там, където насипа трябва да се положи върху бетонова настилка, бетонът трябва да се разбие и извози;
7.14 Забранява се направа на насипи със фронтално насипване на материалите и разширяване на вече направени насипи чрез странично насипване отгоре, без материала да се уплътнява на пластове.
8. Контрол за изпълнение на насипите за пътища
8. 1 Общи положения
Преди започване на насипните работи трябва да се провери:
1) съответствието на приетите в Проекта и действителните физико-механични показатели на почвите;
2) точното положение на осевата линия на повърхността на земното платно в план и профил;
3) плътността и носимоспособността на основата на насипа преди полагането на пластовете на насипа;
4) еднородността на почвата за влагане;
5) равността и наклона на повърхността на земната основа на насипа;
6) широчината на земната основа на насипа;
7) правилното изпълнение на водоотвеждащите и дренажни съоръжения.
Не се допуска изпълнение на насипни работи без работен проект, когато:
-височината на насипа е по-голяма от 8 m;
-насипът се изгражда върху основа с наклон по-стръмен от 1:5;
-насипните работи се извършват във водна среда;
-насипите подлежат на постоянно или временно заливане от води;
-основата на насипа лежи в блатисти слаби или набъбващи площи.
Не се допуска смесването и влагането в насипа на свързани почви с различни физико-механични показатели.
8. 2 Контрол на почвите
Физико-механичните показатели на почвите, влагани в насипните съоръжения системно трябва да се контролират чрез вземане на определен брой контролни проби при определен обем на вложена и уплътнена почва съгласно спецификацията
8. 3 Допълнителни изисквания за контрол на материалите при извършване на варова стабилизация
1. Контролът на разпределението на варта се състои в измерване на масата й, разпръсната върху плоча (ламарина, шперплат, дебел полиетилен и др.) с площ 0,5 m2. Едновременно с това трябва да се контролира и дебелината на обработвания пласт.
Проверка на дозировката се извършва за всеки пласт на всеки 300 m3 смес.
2. Хомогенността на разпределение на свързващото вещество се определя визуално по оцветяването на сместа.
8. 4 Контрол на степента на уплътняване на почвите, вложени в насипното тяло
На всеки положен пласт на насипа трябва да се контролира постигнатата плътност на място или степен на уплътняване. Честотата на вземане на пробите трябва да бъде една проба на не-повече от петдесет линейни метра дължина на участъка за автомагистрали и пътища І-ви клас или на всеки 300 m3 уплътнена маса и на не повече от 200 m дължина на участъка за останалите пътища или на всеки 1000 m3 уплътнена маса.
Контролът на уплътняването включва:
1) лабораторно определяне на максималната обемна плътност на скелета и оптималното водно съдържание на влагания материал;
2) определяне на плътността на вложените почви на място чрез режещ пръстен, по пясъчно-насипен метод или чрез радиоизотопни плътномери;
3) вместо посочените методи в подточки 1) и 2) може да бъде определена степента на уплътняване на изпълнените пластове чрез използване на кръгла натискова плоча;
4) изпитванията за достигната плътност (степен на уплътняване) се извършват на произволно посочено място и за цялата уплътнена площ в посочения участък. Всеки пласт се счита за уплътнен, когато не повече от 10% от взетите проби показват плътност по-малка от необходимата, като разликата между необходимата и получената плътност за тези проби е не по-голяма от 2% за пластове, изпълнявани на автомагистрали и е не по-голяма от 3% за други пътища;
5) допълнителен контрол на плътността трябва да се провежда на всеки уплътнен пласт от насип около водостоци, конусите на мостовете и зад устоите на същите.
8. 5 Контрол при изпълнение на насипни работи от скални материали
При изпълнение на насипни работи със скални материали не се допуска влагането на скални късове с размер над 2/3 от проектната дебелина на пласта.
Дебелината на полагания пласт и броят на преминаванията на уплътнителните средства в една точка трябва да са съгласно изискванията на Проекта за опитното уплътняване.
Когато в насипа или в отделни негови зони се вграждат едрозърнести слабо свързани почви и скални материали, които съдържат зърна по-големи от 63 mm над 25% по маса, вместо плътност се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130. В този случай степента на уплътняване трябва да се определя опитно на място чрез уплътняване на опитен участък с вибрационни и тежки пневматични валяци, като дебелината на уплътнявания опитен пласт трябва да бъде променлива. За уплътнена ще се счита тази дебелина, за която максималното слягане, затихнало след няколко преминавания на уплътнителните машини и измерено по геодезичен способ, е не по-голямо от 10% от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отношението Е2 / Е1, в което Е2 и Е1 са модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване.
При възникване на спорни случаи, максималната стойност на отношението Е2 / Е1 се определя на място на опитен участък за пътища от всички класове и за всякакви стойности на прогнозния оразмерителен трафик.
Честотата на проведените изпитвания трябва да бъде едно изпитване на не повече от двеста линейни метра и на не повече от 5000 m2.
8. 6 Контрол при изпълнение на насипни работи при зимни условия
При изпълнение на насипни работи в зимни условия се забранява:
1) полагане и уплътняване на пластове върху замръзнали повърхности на земната основа на насипа и в насипа;
2) полагане на замръзнала почва в тялото на насипа;
3) засоляване на почвата в тялото на насипа на разстояние по-малко от десет метра до местата, където са положени или ще се полагат метални или стоманобетонни конструкции и тръбопроводи, незащитени с битумна или друга изолация.
4) влагането на почви с водно съдържание по-високо от предписаното в Проекта;
5) полагането на замръзнали пясъци във филтрите на дренажните съоръжения.
8. 7 Допустими отклонения
Не се допуска приемането на насипни работи, когато не са изпълнени предписанията за обекта
9. Мерки за безопасност
9.1 За осигуряване на безопасността на труда при изпълнението на земни работи се спазват изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм., бр. 102 от 2006 г.).
9.2 За всеки строителен обект се изготвя ПБЗ План за безопасностност и здраве, който описва минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Назначават се длъжностни лица, които да осъществяват контрол и изпълнение.