Анкериране на изкопна почва

1. Обща характеристика

Анкерирането на изкопна почва представлява изграждане на система от напрегнати или ненапрегнати анкери, които се вкарват в стабилния пласт на почвата или скалата зад укрепителната стена (шпунтова, пилотна, бетонна) и се задържат посредством циментов или полимерен разтвор.

Основната цел е осигуряване на устойчивост на изкопи, склонове и подпорни съоръжения чрез поемане на хоризонтални сили и предотвратяване на деформации.

Приложения:

• дълбоки изкопи и строителни ями;
• укрепване на брегови и канални стени;
• стабилизиране на откоси и свлачища;
• комбинирани шпунтово-анкерни укрепвания.

2. Видове по всички признаци

2.1. Според начина на действие:

• Пасивни анкери – активират се при деформация на стената;
• Активни анкери (напрегнати) – напрягат се предварително до проектната сила.

2.2. Според конструкцията:

• Стоманено-въжева система (най-често) – въже Ø15–32 mm;
• Прътова арматурна система – стоманени пръти Ø20–50 mm;
• Тръбни анкери – при водонаситени терени;
• Микроанкери – за леки конструкции и временни укрепвания.

2.3. Според начина на изпълнение:

• Пробивно-инжекционни анкери – пробиване и инжектиране с цимент;
• Инжекционно залепени анкери – инжектиране след поставяне;
• Набивни анкери – в скали, с механични или клинови накрайници.

2.4. Според предназначението:

• Постоянни анкери – с антикорозионна защита и контролен достъп;
• Временни анкери – за строителния период (до 2 години).

3. Технически спецификации

4. Стандарти по бдс / en

5. Последователност на изпълнение

• Подготвителни дейности
   – Геодезическо трасиране на анкерните позиции;
   – Избор на дължина, наклон (10°–30°) и тип анкер според проекта;
   – Проверка на стената / укрепването за устойчивост при пробиване.
• Пробиване на анкерните отвори
   – Извършва се с бурова установка по предварително зададени ъгли;
   – Диаметърът на отвора: 2–3 пъти диаметъра на анкера;
   – Дълбочина: до стабилен пласт (10–25 m).
• Монтаж на анкерния елемент
   – Вкарване на анкерното въже / прът с центратори;
   – Позициониране на главата и обшивката в зоната на стената.
• Инжектиране
   – Запълване на отвора отдолу нагоре с циментов разтвор под налягане;
   – След втвърдяване (24–48 ч.) – изпитване и напрягане (при активни анкери).
• Напрягане и фиксиране
   – Прилага се с хидравличен крик и се измерва напрежението;
   – Поставяне на анкерна глава и заключване с гайка;
   – Контрол на остатъчното напрежение след 24 ч.
• Контрол и документиране
   – Изпитване на минимум 5% от анкерите (по БДС EN 1537);
   – Съставяне на Протокол за изпитване на анкери и Акт за скрити работи.

6. Разходни норми за материали, труд, машини

Средна производителност:

• Пробиване: 40–60 m/смяна;
• Инжектиране: 80–120 m/смяна;
• Монтаж и напрягане: 20–30 анкера/смяна.

7. Изисквания за приемане

• Анкерите – на проектна дължина, ъгъл и положение (откл. ≤ ±5%);
• Разтворът – без кухини, с пълно запълване на отвора;
• Изпитани анкери – да издържат ≥ 1.25 × проектното натоварване;
• Напреженията – съгласувани с проектната диаграма;
• Главите и плочите – правилно закрепени, без пукнатини;
• Документация – Протокол за изпитване, Геодезически контрол, Акт 19.

8. Безопасност и опазване на околната среда

• Работници – с каски, очила, колани и ръкавици;
• Забрана за пребиваване зад стената по време на напрягане;
• Да се спазва безопасна зона ≥ 5 m при работа с хидравличен крик;
• Всички инжекционни материали да се смесват в защитена зона;
• Забрана за изливане на циментови остатъци върху терена;
• Да се контролират шумът и вибрациите (Наредба №6/2006);
• Спазване на БДС EN 1537, БДС EN ISO 45001 и Наредба №2/2004 г.