Структурно окабеляване

1. Обща характеристика

Сградни и хоризонтални кабелни подсистеми, медни и оптични линии, комуникационни помещения, шкафове, пач-панели, телекомуникационни изводи, PoE, заземяване, измерване, сертифициране и приемане

Структурното окабеляване представлява стандартизирана, приложно независима кабелна инфраструктура за пренос на данни, глас, видео, управляващи сигнали, сигнали за сградни услуги и дистанционно електрозахранване на крайни устройства.

Системата се изгражда като йерархична съвкупност от:

• кампусна кабелна подсистема;
• сградна гръбначна подсистема;
• хоризонтална кабелна подсистема;
• разпределители;
• комуникационни помещения;
• телекомуникационни шкафове;
• пач-панели;
• оптични разпределителни панели;
• телекомуникационни изводи;
• консолидационни точки;
• кабели с балансирани медни двойки;
• влакнесто-оптични кабели;
• коаксиални кабели при приложимост;
• кабели с единична усукана двойка;
• пач-корди;
• свързващи и кросови кабели;
• системи за означаване;
• системи за администриране;
• телекомуникационни свързващи и заземителни мрежи.

Основният принцип е пасивната кабелна инфраструктура да бъде независима от конкретния производител и от текущото активно мрежово приложение, доколкото това е предвидено в проекта.

1.1. Основни цели

Системата трябва да осигурява:

• стандартизирана топология;
• предвидима преносна характеристика;
• съвместимост с различни приложения;
• възможност за промяна на предназначението на портовете;
• възможност за разширение;
• надеждна работа през проектния жизнен цикъл;
• контролирани дължини;
• механична защита;
• електромагнитна съвместимост;
• пожарна безопасност;
• правилно заземяване и изравняване на потенциалите;
• дистанционно захранване чрез PoE при проектно изискване;
• проследимост на всяка линия;
• измерване и сертифициране;
• лесно техническо обслужване;
• възможност за откриване на повреди;
• актуална екзекутивна документация.

1.2. Обхват на технологичната карта

Картата обхваща:

• структурно окабеляване в административни сгради;
• офисни пространства;
• обществени сгради;
• търговски сгради;
• учебни и университетски комплекси;
• болнични и здравни обекти;
• хотели;
• жилищни сгради;
• промишлени сгради;
• складови и логистични обекти;
• центрове за данни;
• телекомуникационни помещения;
• кампусни връзки между сгради;
• разпределено окабеляване за сградни услуги;
• окабеляване за безжични точки за достъп;
• окабеляване за IP камери;
• окабеляване за VoIP телефони;
• окабеляване за системи за контрол на достъпа;
• окабеляване за BMS устройства;
• окабеляване за PoE осветителни и сградни устройства;
• медни балансирани кабели;
• многомодови оптични кабели;
• едномодови оптични кабели;
• коаксиално окабеляване в жилищни приложения;
• окабеляване с единична двойка;
• телекомуникационни шкафове и стойки;
• пач-панели;
• оптични разпределителни панели;
• кабелни организатори;
• пасивни консолидационни точки;
• телекомуникационни изводи;
• заземителни шини за телекомуникационни системи;
• пожарозащитни кабелни проходи;
• изпитване и сертифициране;
• документация и администриране.

1.3. Системи извън основния обхват

Картата не включва като основна технология:

• активни Ethernet комутатори;
• маршрутизатори;
• защитни стени;
• безжични контролери;
• Wi-Fi точки за достъп като активно оборудване;
• сървъри;
• системи за съхранение на данни;
• IP телефонни централи;
• видеорекордери;
• камери;
• контролери за достъп;
• пожароизвестителни централи;
• BMS контролери;
• доставка на интернет услуга;
• операторски телекомуникационни мрежи;
• външни мрежи на обществен телекомуникационен оператор;
• киберсигурност на активните системи;
• електрическо захранване 230/400 V;
• системи за непрекъсваемо захранване;
• основни строителни кабелни шахти и канали.

В картата се включват пасивните кабелни интерфейси към тези системи.

1.4. Основна йерархия

Типичната система включва:

• кампусен разпределител;
• сграден разпределител;
• етажен разпределител;
• консолидационна точка при приложимост;
• телекомуникационен извод;
• работна зона;
• кабел към активно или крайно устройство.

Разпределителите могат да бъдат комбинирани, когато:

• мащабът на сградата го позволява;
• дължините са допустими;
• надеждността не се намалява;
• резервът е достатъчен;
• проектната топология се запазва.

1.5. Кабелни подсистеми

Кампусна подсистема

Свързва:

• отделни сгради;
• кампусния разпределител;
• сградните разпределители;
• резервни маршрути;
• външни телекомуникационни шахти.

Обичайно се изпълнява с:

• едномодови оптични влакна;
• многомодови влакна при ограничени разстояния;
• медни кабели само при специално обосновано приложение;
• диелектрични кабели при риск от потенциални разлики;
• кабели със защита от вода;
• кабели за директно полагане в земя или тръбна мрежа.

Сградна гръбначна подсистема

Свързва:

• сградния разпределител;
• етажните разпределители;
• техническите помещения;
• центровете за данни;
• телекомуникационните входни помещения.

Изпълнява се основно с:

• едномодови влакна;
• многомодови влакна;
• балансирани медни кабели за определени приложения;
• резервни влакна и маршрути.

Хоризонтална подсистема

Свързва:

• етажния разпределител;
• телекомуникационния извод;
• консолидационната точка;
• изводите за сградни услуги;
• безжичните точки;
• IP устройствата.

Обичайно се изпълнява с четиридвойкови балансирани кабели или оптични влакна.

1.6. Топология

Основната топология е йерархична звезда.

Не се допуска пасивно последователно преминаване от извод към извод, освен когато:

• се използва технология, която изрично го позволява;
• окабеляването с единична двойка е проектирано за съответната топология;
• приложението и компонентите са съвместими;
• схемата е документирана;
• измерването е определено.

1.7. Медни категории и класове

В зависимост от приложението могат да се използват:

• категория 5e;
• категория 6;
• категория 6A;
• категория 7;
• категория 7A;
• категория 8.1;
• категория 8.2;
• други стандартизирани компоненти при специално приложение.

За нови общи офисни инсталации базовият проектен избор обичайно е:

• категория 6 за ограничени и икономични приложения;
• категория 6A за по-висок резерв, 10 Gigabit Ethernet и по-натоварено дистанционно захранване;
• екранирани системи при среда с повишени електромагнитни въздействия;
• оптични влакна при големи разстояния, високи скорости или галванично разделяне.

Категорията на отделен компонент не доказва автоматично класа на цялата инсталирана линия.

1.8. Конфигурации на балансираните кабели

Възможни конструкции са:

• U/UTP;
• F/UTP;
• U/FTP;
• F/FTP;
• S/FTP;
• други стандартизирани екранирани конструкции.

Изборът се определя според:

• електромагнитната среда;
• скоростта на приложението;
• PoE натоварването;
• изискванията за заземяване;
• диаметъра на кабела;
• капацитета на трасетата;
• механичната среда;
• системната гаранция.

Екраниран кабел без правилно изпълнена свързваща и заземителна система може да не осигури очакваната електромагнитна характеристика.

1.9. Постоянна линия и канал

Постоянна линия

Постоянната линия обичайно включва:

• хоризонтален кабел;
• крайно свързване в пач-панела;
• крайно свързване в телекомуникационния извод;
• консолидационна точка, когато е приложима;
• допустимия брой съединения.

Канал

Каналът включва постоянната линия и приложимите:

• пач-корди в разпределителя;
• кабели в работната зона;
• кабели към активното оборудване;
• междинни свързващи кабели.

Сертифицирането трябва ясно да посочва дали е изпитана:

• постоянна линия;
• канал;
• директно свързваща линия;
• модулна щепселна крайна линия;
• специална индустриална конфигурация.

1.10. Дължини

Дължините се определят по приложимата част на серията EN 50173 и конкретния модел на линията.

За типична офисна хоризонтална линия се проектира:

• до 90 m постоянна линия;
• до 100 m общ канал;
• корекции при увеличени дължини на пач-корди;
• корекции при високотемпературна среда;
• корекции при кабели с по-високо съпротивление;
• корекции при дистанционно захранване.

Проектът не трябва да използва номиналната граница без резерв за:

• вертикални отклонения;
• обслужващи резерви;
• трасето в шкафовете;
• консолидационните точки;
• преместване на работните места;
• температурно влияние.

1.11. Оптични влакна

Могат да се използват:

• OM1;
• OM2;
• OM3;
• OM4;
• OM5;
• OS1;
• OS2.

За нови гръбначни системи обичайните решения са:

• OM3 или OM4 за многомодови приложения;
• OM5 при специално приложение;
• OS2 за кампусни връзки, дълги разстояния и висок резерв;
• комбиниран кабел с многомодови и едномодови влакна при обоснована необходимост.

1.12. Оптични конектори

Възможни са:

• LC;
• SC;
• MPO/MTP типови многовлакнести интерфейси;
• E-2000 при специални системи;
• ST в съществуващи инсталации;
• други стандартизирани интерфейси.

Определят се:

• типът на конектора;
• типът на полирането;
• едномодов или многомодов интерфейс;
• полярността;
• броят на влакната;
• загубният бюджет;
• референтният метод за измерване;
• изискването за инспекция и почистване.

Не се свързват несъвместими полировки, например физически и ъглово полирани интерфейси.

1.13. Оптична полярност

Полярността се определя за:

• дуплексни LC/SC връзки;
• MPO системи;
• паралелна оптика;
• касети;
• преходни модули;
• директни кабели;
• резервни влакна.

Избраната схема трябва да бъде:

• еднаква в целия обект;
• означена;
• включена в екзекутивните чертежи;
• проверена при приемането;
• съвместима с активното оборудване.

1.14. Телекомуникационни изводи

Изводите могат да бъдат:

• стенни;
• подови;
• в подов канал;
• в мебелна колона;
• в таванна зона;
• за точка за безжичен достъп;
• за IP камера;
• за сградна автоматика;
• за индустриална машина;
• за външно устройство;
• многопортови;
• комбинирани медно-оптични.

Изводът трябва:

• да бъде достъпен;
• да има механична защита;
• да бъде означен;
• да съответства на категорията;
• да позволява обслужване;
• да не бъде притиснат от обзавеждане;
• да бъде съгласуван с архитектурата;
• да има подходяща степен IP при специална среда.

1.15. Консолидационни точки

Консолидационна точка може да се използва при:

• отворени офисни пространства;
• чести промени на работните места;
• модулни подове;
• таванни зони;
• разпределени сградни услуги;
• автоматизация и сензорни системи.

Тя трябва:

• да бъде пасивна;
• да е достъпна;
• да не се използва като активно мрежово устройство;
• да бъде означена;
• да има достатъчно пространство;
• да бъде включена в сертификационния модел;
• да не създава недопустим брой съединения.

1.16. Комуникационни помещения

Комуникационното помещение трябва да осигурява:

• контролиран достъп;
• достатъчна площ;
• достатъчна височина;
• транспортен маршрут;
• проектна температура и влажност;
• защита от вода;
• липса на несъвместими тръбопроводи;
• пожарна защита;
• работно и аварийно осветление;
• заземителна шина;
• захранване;
• UPS при изискване;
• кабелни входове;
• резервни трасета;
• сервизни пространства;
• възможност за разширение;
• забрана за складово използване.

1.17. Телекомуникационни шкафове и стойки

Могат да бъдат:

• стенни шкафове;
• подови шкафове;
• отворени двуколонни стойки;
• четириколонни стойки;
• сървърни шкафове;
• външни климатизирани шкафове;
• шкафове с повишена степен IP.

Определят се:

• ширина;
• дълбочина;
• височина в монтажни единици;
• товароносимост;
• перфорация;
• вентилация;
• кабелни входове;
• вертикални организатори;
• хоризонтални организатори;
• PDU;
• заземяване;
• заключване;
• резервно пространство.

Шкафът не трябва да се оразмерява само по броя на пач-панелите. Отчитат се:

• активното оборудване;
• организаторите;
• резервът;
• радиусите на оптичните кабели;
• захранващите блокове;
• вентилацията;
• UPS;
• бъдещото разширение.

1.18. Пач-панели

Пач-панелите могат да бъдат:

• фиксирани медни;
• модулни медни;
• 24-портови;
• 48-портови;
• висока плътност;
• екранирани;
• неекранирани;
• оптични панели;
• плъзгащи оптични панели;
• модулни касетъчни панели.

Изисквания:

• съответствие с категорията;
• ясна номерация;
• достъп до задната страна;
• кабелно разтоварване;
• поддържане на усукването;
• правилно свързване на екраните;
• достатъчен радиус;
• резервни портове;
• актуална портова таблица.

1.19. Пач-корди

Пач-кордите трябва:

• да са фабрично произведени;
• да съответстват на системната категория;
• да имат многожилни гъвкави проводници;
• да имат правилна дължина;
• да имат защитени заключващи елементи;
• да са означени при критични системи;
• да се управляват чрез организатори;
• да не бъдат прекомерно опънати;
• да не образуват плътни неконтролирани снопове.

Не се препоръчва обектова изработка на стандартни RJ45 пач-корди, освен при специално сертифицирана система и процедура.

1.20. Дистанционно захранване — PoE

Дистанционното захранване може да се използва за:

• IP телефони;
• безжични точки;
• IP камери;
• контролери за достъп;
• интеркоми;
• сензори;
• сградни контролери;
• дисплеи;
• осветителни устройства;
• индустриални крайни устройства.

При проектирането се проверяват:

• класът на PoE;
• мощността при захранващото устройство;
• мощността при крайното устройство;
• токът по двойка;
• използването на две или четири двойки;
• съпротивлението на проводниците;
• нагряването на кабелните снопове;
• температурата на средата;
• категорията на кабела;
• диаметърът на проводника;
• броят на кабелите в сноп;
• вентилацията на трасето;
• контактните съединения;
• възможността за разединяване под товар.

Не се разединяват често натоварени PoE съединения без подходяща оценка, тъй като електрическата дъга може да повреди контактните повърхности.

1.21. Окабеляване за разпределени сградни услуги

Може да обслужва:

• BMS;
• осветление;
• управление на щори;
• сензори;
• HVAC контролери;
• контрол на достъпа;
• камери;
• безжични системи;
• измервателни устройства;
• IoT устройства.

За тези услуги могат да се използват:

• стандартни четиридвойкови линии;
• PoE;
• оптични линии;
• кабели с единична двойка;
• специализирани интерфейси.

БДС EN 50173-6:2018 е действащата част за разпределени сградни услуги.

1.22. Окабеляване с единична двойка

Single Pair Ethernet и другите приложения с единична двойка могат да се използват при:

• автоматизация;
• датчици;
• контролери;
• индустриални устройства;
• дълги линии с ниска или средна скорост;
• дистанционно захранване на крайни устройства.

БДС EN 50173-10:2025 е действащата част на европейската серия за кабели с единична двойка.

Проектът трябва да определи:

• класа на линията;
• топологията;
• конектора;
• дистанционното захранване;
• дължината;
• броя на съединенията;
• екранирането;
• измервателната процедура;
• съвместимостта с приложението.

1.23. Електромагнитна среда

Оценяват се въздействията от:

• силови кабели;
• трансформатори;
• честотни регулатори;
• електродвигатели;
• генератори;
• UPS;
• инвертори;
• осветителни регулатори;
• заваръчни машини;
• радиопредаватели;
• мълниезащитни токоотводи;
• индустриални процеси.

Мерките могат да включват:

• разделяне на трасетата;
• метални кабелни системи;
• екранирани кабели;
• правилно свързване на екраните;
• оптични влакна;
• пресичане под подходящ ъгъл;
• избягване на общи отворени канали;
• телекомуникационна свързваща мрежа.

1.24. Разделяне от силови линии

Разстоянието между информационните и силовите линии се определя според:

• конструкцията на силовия кабел;
• конструкцията на информационния кабел;
• наличието на метална преграда;
• тока;
• броя на силовите вериги;
• електромагнитната среда;
• дължината на паралелното полагане;
• приложимата таблица от EN 50174-2;
• проектната оценка.

Не се използва една универсална разделителна дистанция за всички трасета.

1.25. Кабелни трасета

Кабелите могат да бъдат положени:

• върху кабелни скари;
• върху кабелни стълби;
• в телени скари;
• в затворени канали;
• в подови канали;
• в инсталационни тръби;
• в подвижен под;
• над окачен таван;
• в вертикални шахти;
• в подземна тръбна мрежа;
• в телекомуникационни шахти.

Трасетата трябва:

• да имат достатъчен капацитет;
• да позволяват резерв;
• да осигуряват радиуса на огъване;
• да ограничават притискането;
• да имат гладки ръбове;
• да са достъпни;
• да бъдат пожарозащитно секционирани;
• да са отделени от опасни системи;
• да не задържат вода;
• да не преминават през недостъпни кухини без решение за обслужване.

1.26. Запълване на трасетата

Запълването се определя според:

• вътрешния размер на трасето;
• външния диаметър на кабелите;
• радиусите;
• теглото;
• бъдещия резерв;
• PoE нагряването;
• начина на добавяне на нови кабели;
• изискванията на производителя.

Не се допуска максимално физическо запълване без резерв за:

• охлаждане;
• монтаж;
• изваждане;
• бъдещи кабели;
• минимален радиус;
• нормална поддръжка.

1.27. Радиус и теглителна сила

При полагане се спазват:

• минималният радиус при изтегляне;
• минималният радиус след монтаж;
• максималната теглителна сила;
• максималното притискане;
• допустимото усукване;
• допустимото разстояние между опорите;
• инструкциите на производителя.

Оптичният кабел не се изтегля за влакната или за неподходящ елемент на конструкцията.

1.28. Кабелни резерви

Резерв може да се предвиди:

• при телекомуникационния извод;
• при консолидационната точка;
• в шкафа;
• в оптичния панел;
• в кабелна шахта;
• преди външен вход;
• при муфа.

Резервът трябва:

• да бъде контролиран;
• да има допустим радиус;
• да бъде означен;
• да не блокира охлаждането;
• да не затруднява обслужването;
• да не бъде оставян като плътна неорганизирана намотка.

1.29. Кабелни превръзки

Предпочитат се:

• текстилни многократни превръзки;
• широки превръзки;
• системни кабелни опори;
• свободно групиране.

Пластмасовите превръзки:

• не трябва да деформират обвивката;
• не трябва да променят геометрията на двойките;
• не трябва да са прекомерно затегнати;
• трябва да са подходящи за средата;
• трябва да са безхалогенни при проектно изискване.

1.30. Кабели в окачен таван

Кабелите не трябва:

• да лежат върху таванните пана;
• да бъдат закрепени към окачвачите на тавана;
• да висят свободно;
• да препятстват осветители и клапи;
• да преминават върху горещи повърхности;
• да блокират сервизни отвори;
• да бъдат подложени на остри ръбове.

1.31. Кабели под подвижен под

Проверяват се:

• отделянето от силовите линии;
• въздушният поток;
• пожарното натоварване;
• достъпът;
• механичната защита;
• водният риск;
• маршрутизацията;
• опорите;
• означаването;
• почистването.

1.32. Външни и кампусни линии

При външни линии се оценяват:

• вода;
• конденз;
• UV лъчение;
• температура;
• гризачи;
• механично натоварване;
• почвено слягане;
• мълния;
• потенциална разлика между сградите;
• метални елементи;
• входна пожарозащита.

За връзки между сгради оптичният диелектричен кабел обичайно намалява риска от:

• галванични токове;
• потенциални разлики;
• индуцирани пренапрежения;
• токове от мълния.

1.33. Вход в сградата

При входа се осигуряват:

• водоплътност;
• газоплътност при изискване;
• пожарозащита;
• механична защита;
• резерв;
• означаване;
• защита от пренапрежения за метални линии;
• свързване към телекомуникационната заземителна система;
• преход към вътрешно допустим кабел при необходимост.

1.34. Пожарни характеристики

Кабелите се избират според:

• предназначението на сградата;
• пожарния проект;
• маршрута;
• евакуационните зони;
• вертикалните шахти;
• пожарния сектор;
• необходимата реакция на огън;
• отделянето на дим;
• киселинността;
• горящите капки;
• необходимостта от запазване на функцията.

Маркировката „LSZH“ сама по себе си не заменя декларирания CPR клас.

1.35. Пожарозащитни проходи

Всеки проход през пожарозащитна преграда трябва:

• да използва класифицирана система;
• да съответства на вида на стената или плочата;
• да съответства на кабелния сноп;
• да има проектна пожароустойчивост;
• да бъде означен;
• да бъде вписан в регистър;
• да позволява контролирано добавяне на кабели;
• да бъде възстановяван след всяка промяна.

1.36. Телекомуникационно свързване и заземяване

Системата може да включва:

• главна телекомуникационна свързваща шина;
• локални телекомуникационни шини;
• гръбначен свързващ проводник;
• свързване на шкафове;
• свързване на стойки;
• свързване на метални трасета;
• свързване на екранирани пач-панели;
• свързване на входни защити;
• връзка към главната заземителна шина.

Действащата европейска рамка е БДС EN 50310:2016 с изменение A1:2020. Изменението A2 от 2026 г. е в процес на въвеждане и не се приема автоматично като действащо преди публикуването му.

1.37. Екраниране

При екранирана система се проверяват:

• непрекъснатостта на екрана;
• 360-градусовото свързване;
• екранираният модул;
• екранираният пач-панел;
• екранираният пач-корд;
• връзката на шкафа;
• връзката на металното трасе;
• телекомуникационната свързваща мрежа;
• липсата на случайни прекъсвания.

Не се използва дълъг неекраниран „опашат“ проводник като заместител на правилно високочестотно свързване на кабелния екран.

1.38. Защита от пренапрежения

За медни линии, напускащи сградата или изложени на риск, може да се предвиди:

• защита на симетрични линии;
• защита на коаксиални линии;
• защита на PoE линии;
• защита на управляващи линии;
• изравняване на потенциалите;
• правилно заземяване;
• оптично галванично разделяне.

Защитата трябва да бъде съвместима с:

• преносната категория;
• честотната лента;
• PoE мощността;
• системата за заземяване;
• нивото на защита;
• мрежовото приложение.

1.39. Означаване и администриране

Всеки елемент трябва да има уникален идентификатор:

• сграда;
• помещение;
• шкаф;
• стойка;
• панел;
• порт;
• кабел;
• извод;
• оптично влакно;
• муфа;
• консолидационна точка;
• трасе;
• пожарозащитен проход;
• заземителна връзка.

Означенията трябва:

• да са четливи;
• да са устойчиви;
• да съответстват на документацията;
• да не се дублират;
• да позволяват машинна обработка при изискване;
• да бъдат поставени в двата края.

1.40. Документация

Документацията включва:

• логическа схема;
• физическа схема;
• планове на трасетата;
• планове на изводите;
• фасади на шкафовете;
• портови таблици;
• кабелен регистър;
• регистър на влакната;
• регистър на муфите;
• регистър на пожарните проходи;
• таблица на заземяването;
• сертификационни резултати;
• списък на несъответствията;
• снимкова документация;
• екзекутивни изменения.

1.41. Основни рискове

• превишена дължина;
• неправилна категория;
• смесване на несъвместими компоненти;
• разплитане на двойките;
• прекомерно огъване;
• прекомерно теглене;
• притискане на кабела;
• повредена обвивка;
• неправилно свързване;
• обърната двойка;
• разцепена двойка;
• късо съединение;
• прекъснат проводник;
• неправилна оптична полярност;
• замърсен оптичен конектор;
• микросгъване на влакно;
• висок оптичен бюджет;
• неправилна заземителна връзка;
• електромагнитни смущения;
• прегряване при PoE;
• претоварено трасе;
• липсваща пожарозащита;
• проникване на вода;
• неактуална документация;
• несертифицирани линии;
• нерегламентирани промени.

2. Стандарти и нормативни документи

Серията EN 50173 определя структурата, характеристиките на линиите, компонентите и процедурите за доказване на съответствието. Част 2 се прилага за офисни пространства, част 5 — за центрове за данни, а част 6 — за разпределени сградни услуги.

За центрове за данни действа БДС EN 50600-2-4:2023, който заменя изданието от 2015 г.

Преди прилагането се проверяват:

• актуалният статус на стандартите;
• приложимата част според предназначението;
• системната категория;
• класът на линията;
• средата;
• пожарният клас;
• PoE мощността;
• видът на оптичните влакна;
• методът за изпитване;
• изискванията на производителя за системна гаранция.

3. Видове по технологията

3.1. Според предназначението

• офисно окабеляване;
• промишлено окабеляване;
• жилищно окабеляване;
• окабеляване на център за данни;
• кампусно окабеляване;
• окабеляване за сградни услуги;
• окабеляване за безжична инфраструктура;
• окабеляване за физическа сигурност;
• окабеляване за BMS и IoT;
• окабеляване за аудио-визуални системи.

3.2. Според средата

• стандартна офисна среда;
• индустриална среда;
• прашна среда;
• влажна среда;
• корозивна среда;
• външна среда;
• среда с електромагнитни смущения;
• център за данни;
• медицинска среда;
• транспортна инфраструктура.

3.3. Според кабелния носител

• четиридвойков меден кабел;
• кабел с единична двойка;
• многомодов оптичен кабел;
• едномодов оптичен кабел;
• коаксиален кабел;
• хибриден медно-оптичен кабел;
• композитен кабел с енергийни проводници при стандартизирано приложение.

3.4. Според медното екраниране

• U/UTP;
• F/UTP;
• U/FTP;
• F/FTP;
• S/FTP.

3.5. Според оптичната конструкция

• стегнат буфер;
• свободни тръбички;
• разпределителен кабел;
• breakout кабел;
• ribbon кабел;
• микрокабел;
• брониран кабел;
• диелектричен кабел;
• водоблокиран кабел;
• вътрешно-външен кабел;
• предварително терминиран кабел.

3.6. Според начина на терминиране

• IDC медно терминиране;
• модулно RJ45 терминиране;
• теренно терминиран щепсел;
• пигтейл и заварка;
• директен оптичен конектор;
• механична оптична заварка;
• фабрично предварително терминирана система;
• MPO касетъчна система.

3.7. Според топологията

• йерархична звезда;
• директна точка–точка;
• зона с консолидационна точка;
• гръбначна двойна звезда;
• двойно маршрутизирана оптична система;
• mesh в център за данни;
• шинна или последователна SPE топология при приложимост.

3.8. Според характера на работите

• ново строителство;
• реконструкция;
• разширение;
• преместване на работни места;
• подмяна на категория;
• миграция към категория 6A;
• добавяне на оптична гръбначна мрежа;
• добавяне на PoE;
• модернизация на шкафове;
• повторно терминиране;
• сертифициране на съществуваща система;
• отстраняване на неизправности;
• демонтаж на изоставени кабели.

4. Материали и спецификации

4.1. Приемане на кабелите

Проверяват се:

• производителят;
• моделът;
• категорията;
• екранирането;
• типът на проводника;
• диаметърът;
• дължината;
• пожарният клас;
• партидата;
• маркировката;
• транспортните повреди;
• състоянието на барабана или кашона;
• сертификатите;
• съответствието със системната гаранция.

Не се допуска използване на хоризонтални кабели:

• с омеднени алуминиеви проводници;
• с неизвестна категория;
• с нечетлива маркировка;
• без необходимата CPR документация;
• с повредена обвивка;
• съхранявани във влажна среда извън допустимото.

4.2. Приемане на оптичните кабели

Проверяват се:

• типът на влакното;
• броят на влакната;
• цветовата последователност;
• конструкцията;
• допустимата теглителна сила;
• допустимият радиус;
• защитата от вода;
• бронята;
• диелектричната конструкция;
• CPR класът;
• фабричният измервателен протокол;
• дължината;
• барабанът.

4.3. Системна съвместимост

За система с гарантиран клас се използват компоненти:

• от одобрена системна конфигурация;
• с доказани комбинации;
• с еднакъв клас;
• с подходящо екраниране;
• с подходящи пач-корди;
• монтирани от квалифицирани лица;
• изпитани с одобрени уреди;
• документирани според изискванията на производителя.

5. Технологична последователност

5.1. Събиране на изходни данни

Определят се:

• предназначението на сградата;
• броят на работните места;
• броят на IP устройствата;
• броят на точките за безжичен достъп;
• броят на камерите;
• броят на BMS устройствата;
• очакваната скорост;
• PoE мощността;
• резервът;
• кампусните връзки;
• комуникационните помещения;
• активната мрежова архитектура;
• пожарните сектори;
• електромагнитната среда;
• бъдещото развитие.

5.2. Проектиране на топологията

Определят се:

• кампусният разпределител;
• сградният разпределител;
• етажните разпределители;
• зоналните разпределители;
• телекомуникационните изводи;
• консолидационните точки;
• гръбначните линии;
• резервните маршрути;
• класът на всяка подсистема;
• необходимият брой портове;
• резервните влакна.

5.3. Проектиране на комуникационните помещения

Определят се:

• местоположението;
• размерите;
• охлаждането;
• мощността;
• UPS;
• шкафовете;
• трасетата;
• заземителните шини;
• пожарната защита;
• контролът на достъпа;
• резервното пространство;
• товароносимостта;
• транспортният маршрут.

5.4. Проектиране на трасетата

• определят се основните маршрути;
• определят се вертикалните шахти;
• определят се хоризонталните трасета;
• извършва се координация със силовите линии;
• определят се пресичанията;
• определят се пожарните проходи;
• изчислява се запълването;
• предвижда се резерв;
• проверяват се радиусите;
• проверява се достъпът.

5.5. Изготвяне на работни чертежи

Изготвят се:

• логическа схема;
• топологична схема;
• план на изводите;
• план на трасетата;
• план на комуникационните помещения;
• фасади на шкафовете;
• таблица на пач-панелите;
• кабелен регистър;
• оптичен регистър;
• схема на заземяването;
• PoE таблица;
• схема на пожарните проходи;
• система за означаване.

5.6. Координация

Координират се:

• архитектурата;
• интериорът;
• обзавеждането;
• електрическата инсталация;
• силовите табла;
• осветлението;
• ОВК;
• ВиК;
• пожарната безопасност;
• BMS;
• видеонаблюдението;
• контролът на достъпа;
• Wi-Fi проектът;
• центърът за данни;
• операторските входове.

5.7. Приемане на строителната готовност

Проверяват се:

• комуникационните помещения;
• шахтите;
• трасетата;
• отворите;
• подовете;
• таваните;
• шкафовите основи;
• захранването;
• охлаждането;
• заземителната шина;
• осветлението;
• пожарните прегради;
• водният риск;
• достъпът.

5.8. Монтаж на шкафовете

• позицията се маркира;
• носимоспособността се проверява;
• шкафът се сглобява при необходимост;
• шкафът се позиционира;
• нивелира се;
• анкерира се;
• вратите се настройват;
• страничните панели се монтират;
• организаторите се монтират;
• заземяването се изпълнява;
• шкафът се означава.

5.9. Монтаж на пач-панели и организатори

• монтажните позиции се определят;
• пач-панелите се монтират;
• оптичните панели се монтират;
• хоризонталните организатори се монтират;
• вертикалните организатори се монтират;
• резервните позиции се запазват;
• панелите се означават;
• портовата номерация се проверява.

5.10. Монтаж на кабелните трасета

• трасето се маркира;
• опорите се монтират;
• скарите или каналите се монтират;
• съединенията се изпълняват;
• металните трасета се свързват;
• остри ръбове се отстраняват;
• разделителите се монтират;
• пожарните преминавания се подготвят;
• запълването се проверява;
• трасето се почиства.

5.11. Полагане на медни кабели

• кабелният план се проверява;
• кашоните или барабаните се позиционират;
• кабелите се изтеглят;
• теглителната сила се контролира;
• радиусите се спазват;
• кабелите не се усукват;
• кабелите се разпределят;
• резервите се оставят;
• кабелите се закрепват свободно;
• двата края се означават;
• дължината се записва.

5.12. Полагане на кабели в тръби

Преди изтегляне се проверяват:

• диаметърът;
• запълването;
• броят на чупките;
• дължината;
• теглителните шахти;
• вътрешната повърхност;
• наличието на вода;
• теглителното въже;
• разделянето от силови линии.

5.13. Полагане на оптични кабели

• кабелният барабан се проверява;
• посоката на развиване се спазва;
• ролките се разполагат;
• теглителният елемент се използва правилно;
• теглителната сила се следи;
• радиусът се спазва;
• усукването се ограничава;
• резервите се оформят;
• кабелът се закрепва;
• краищата се запечатват;
• маршрутът се документира.

5.14. Монтаж на телекомуникационни изводи

• кутията се проверява;
• кабелът се въвежда;
• резервът се оформя;
• модулът се подготвя;
• обвивката се отстранява;
• усукването се запазва;
• двойките се подреждат;
• терминирането се изпълнява;
• екранът се свързва при приложимост;
• модулът се монтира;
• изводът се означава;
• капакът се поставя.

5.15. Терминиране в пач-панел

• портовата таблица се проверява;
• кабелите се разпределят;
• кабелите се разтоварват механично;
• обвивката се отстранява;
• двойките се подреждат;
• разплитането се ограничава;
• IDC свързването се изпълнява;
• екранът се свързва;
• капакът се поставя;
• портът се означава;
• кабелите се организират.

5.16. Терминиране на оптични влакна чрез заварка

• работната зона се почиства;
• кабелът се фиксира;
• външната обвивка се отстранява;
• носещите елементи се закрепват;
• влакната се почистват;
• защитното покритие се отстранява;
• влакното се цепва;
• извършва се заварка;
• защитната гилза се нагрява;
• влакното се подрежда в касетата;
• радиусът се проверява;
• пигтейлът се означава;
• конекторът се почиства.

5.17. Монтаж на предварително терминирани оптични линии

• опаковката се проверява;
• конекторите се защитават;
• теглителният накрайник се използва;
• кабелът се полага;
• радиусът се спазва;
• конекторният блок не се натоварва;
• излишната дължина се организира;
• панелите се свързват;
• полярността се проверява;
• конекторите се инспектират.

5.18. Почистване и инспекция на оптични конектори

Принципът е:

• инспектиране;
• почистване при необходимост;
• повторно инспектиране;
• свързване.

Не се допуска:

• докосване на челната повърхност;
• използване на замърсени капачки;
• свързване на непроверен конектор;
• използване на неподходящ разтвор;
• повторно използване на замърсен почистващ участък.

5.19. Изпълнение на заземителните връзки

• телекомуникационната шина се монтира;
• шкафовете се свързват;
• стойките се свързват;
• металните трасета се свързват;
• екранираните панели се свързват;
• входните защити се свързват;
• връзката към главната заземителна шина се изпълнява;
• непрекъснатостта се измерва;
• връзките се означават;
• схемата се актуализира.

5.20. Пожарозащитно уплътняване

• проходът се идентифицира;
• основата се проверява;
• кабелният сноп се измерва;
• системата се избира;
• отворът се почиства;
• материалите се монтират;
• необходимата дълбочина се изпълнява;
• проходът се означава;
• снимковият контрол се извършва;
• регистърът се актуализира.

5.21. Предварителна проверка на медните линии

Проверяват се:

• правилният идентификатор;
• непрекъснатостта;
• къси съединения;
• прекъснати проводници;
• разменени проводници;
• разменени двойки;
• разцепени двойки;
• екранът;
• дължината;
• видими повреди.

5.22. Сертифициране на медните линии

Измерват се според класа:

• схема на свързване;
• дължина;
• закъснение;
• разлика в закъснението;
• вмъкнати загуби;
• NEXT;
• PS NEXT;
• ACR-N;
• PS ACR-N;
• ACR-F;
• PS ACR-F;
• възвратни загуби;
• постояннотоково съпротивление;
• разлика в съпротивлението;
• непрекъснатост на екрана;
• допълнителни параметри при PoE и високи категории.

5.23. Настройване на медния сертификационен уред

Преди измерване се задават:

• правилният стандарт;
• категорията или класът;
• постоянна линия или канал;
• типът на кабела;
• NVP;
• типът на адаптерите;
• операторът;
• обектът;
• идентификаторът;
• температурната компенсация при приложимост.

Уредът трябва да има:

• валидна калибровка;
• подходящо ниво на точност;
• изправни адаптери;
• заредена батерия;
• достатъчна памет;
• актуален софтуер.

5.24. Изпитване на многомодови оптични линии

Проверяват се:

• дължината;
• затихването;
• полярността;
• загубният бюджет;
• конекторните загуби;
• заварките;
• влакното;
• двете посоки при проектно изискване;
• съответните дължини на вълната.

При многомодови линии се използва подходящо контролирано възбуждане и референтен метод. БДС EN IEC 61280-4-1:2019 е действащият стандарт за измерване на затихването на инсталирани многомодови линии.

5.25. Изпитване на едномодови оптични линии

Може да включва:

• OLTS измерване;
• измерване в двете посоки;
• OTDR измерване;
• анализ на събитията;
• отражение;
• обща загуба;
• дължина;
• проверка на полярността;
• макроогъвания;
• лоши заварки;
• замърсени конектори.

5.26. OTDR измерване

OTDR се използва за:

• определяне на дължината;
• локализиране на събития;
• оценка на заварки;
• оценка на конектори;
• локализиране на огъване;
• локализиране на прекъсване;
• документиране на трасето.

При измерване се използват според необходимостта:

• пусково влакно;
• приемащо влакно;
• подходяща ширина на импулса;
• подходящ диапазон;
• усредняване;
• двупосочен анализ.

OTDR не заменя автоматично измерването на общото затихване с оптичен източник и измерител на мощност.

5.27. Изпитване на PoE готовността

При проектно изискване се проверяват:

• постояннотоковото съпротивление;
• разликата в съпротивлението между проводниците;
• разликата между двойките;
• непрекъснатостта на контактите;
• категорията;
• температурата;
• сноповете;
• пач-кордите;
• пач-панелите;
• крайните модули;
• разпределението на PoE товарите.

5.28. Коригиране на неизправности

При неуспешна медна линия се проверяват последователно:

• правилният лимит;
• адаптерите;
• идентификаторът;
• терминирането;
• разплитането;
• кабелната повреда;
• съединенията;
• консолидационната точка;
• пач-панелът;
• модулът;
• дължината;
• трасето;
• външните смущения.

При оптична линия се проверяват:

• чистотата;
• полярността;
• конекторите;
• заварките;
• радиусите;
• резервите;
• панелите;
• неправилният тип влакно;
• референтната процедура.

5.29. Окончателно пачиране

• пач-планът се одобрява;
• пач-кордите се избират;
• дължините се оптимизират;
• кабелите се прокарват през организаторите;
• не се блокира охлаждането;
• портовете се означават;
• връзките се записват;
• активното оборудване не се претоварва;
• PoE бюджетът се проверява;
• резервните портове се запазват.

6. Контрол на качеството

7. Разходни норми

Разходните норми са ориентировъчни ATS INFO норми за предварително остойностяване. Те не представляват нормативно установени държавни норми.

Нормите зависят от:

• типа на сградата;
• височината;
• достъпа;
• вида на тавана;
• вида на пода;
• кабелната категория;
• екранирането;
• диаметъра;
• запълването на трасетата;
• броя на кабелите;
• начина на терминиране;
• броя на шкафовете;
• вида на оптичния кабел;
• броя на влакната;
• изпитвателния обхват;
• изискванията за системна гаранция;
• работата в действаща сграда.

Базовите норми предполагат:

• одобрен проект;
• готови трасета;
• нормален достъп;
• свободен монтажен фронт;
• височина до 3,5 m;
• нормално работно време;
• суха и чиста среда;
• готови комуникационни помещения;
• стандартни дължини;
• липса на опасни материали;
• налични електронни списъци на линиите.

Не са включени:

• активно мрежово оборудване;
• доставка на интернет;
• основни строителни шахти;
• строителни отвори;
• автовишки;
• скеле;
• специализиран въжен достъп;
• проектиране;
• независим одит;
• възстановяване на декоративни покрития.

7.1. Полагане на медни хоризонтални кабели

7.2. Телекомуникационни изводи

7.3. Пач-панели

7.4. Медна линия — комплектна норма

Единицата включва:

• средна хоризонтална дължина до 45 m;
• полагане по готово трасе;
• терминиране в пач-панел;
• терминиране в извод;
• означаване;
• медна сертификация;
• вписване в регистъра.

7.5. Медно сертифициране

Нормата не включва време за отстраняване на дефекти.

7.6. Диагностика на неуспешни медни линии

7.7. Полагане на оптични кабели

7.8. Оптични заварки

7.9. Оптични панели

7.10. Оптично изпитване

7.11. Оптична линия — комплектна норма

Единицата включва полагане по готово трасе, подготовка, пигтейли, заварки, означаване и двупосочно базово измерване.

7.12. Шкафове и стойки

7.13. Кабелни трасета

7.14. Консолидационни точки

7.15. Заземяване и свързване

7.16. Пожарозащитни проходи

7.17. Пачиране

7.18. Документация

7.19. Допълнителни коефициенти

7.20. Инструменти и оборудване

8. Безопасни условия на труд

• работите се изпълняват от обучен персонал;
• използва се одобрен проект;
• комуникационните помещения се контролират;
• активните електрически устройства се изключват при необходимост;
• PoE портовете се деактивират при терминиране и ремонт;
• кабелите не се считат автоматично за безопасни само защото са слаботокови;
• проверява се наличие на дистанционно захранване;
• проверяват се телефонни и сигнални напрежения;
• използват се изолирани инструменти при риск;
• не се работи върху открити силови части;
• спазват се разделителните дистанции;
• стълбите се поставят стабилно;
• не се стъпва върху окачени тавани;
• използват се подходящи платформи;
• работата на височина се обезопасява;
• зоната под работата се огражда;
• инструментите се защитават от падане;
• не се пробива преди проверка за скрити инсталации;
• използва се контрол на праха;
• очите се защитават при пробиване;
• при оптични влакна се използват защитни очила;
• оптичните остатъци се събират в затворен контейнер;
• влакната не се докосват с незащитени ръце;
• не се гледа директно в оптичен конектор;
• оптичната мощност се проверява с уред;
• лазерните източници се изключват преди работа;
• химическите почистващи средства се използват контролирано;
• заваръчният апарат се използва в чиста зона;
• кабелните барабани се укрепват;
• не се стои в оста на теглителното въже;
• максималната теглителна сила не се превишава;
• кабелите не се оставят като препятствие;
• пожарните изходи не се блокират;
• пожарните проходи се възстановяват;
• металните трасета се заземяват;
• комуникационните шкафове се анкерират;
• тежките активни устройства се монтират в долната част на шкафовете;
• шкафовете не се претоварват;
• в комуникационните помещения не се складират горими материали;
• замърсени оптични почистващи материали се изхвърлят правилно;
• след изпитване всички защитни капачки се възстановяват;
• схемите се актуализират преди предаване.

9. Приемане на работите

Приемането се извършва след:

• завършени трасета;
• монтирани шкафове;
• монтирани пач-панели;
• положени кабели;
• терминирани медни линии;
• терминирани оптични линии;
• изпълнено заземяване;
• изпълнени пожарозащитни проходи;
• поставени означения;
• сертифицирани медни линии;
• измерени оптични линии;
• отстранени несъответствия;
• комплектована документация.

9.1. Проверка на проектната документация

Проверяват се:

• техническото задание;
• приложимата част на EN 50173;
• топологията;
• класът;
• категорията;
• кабелните дължини;
• PoE натоварването;
• оптичният бюджет;
• резервът;
• шкафовете;
• трасетата;
• заземяването;
• пожарната безопасност;
• системата за означаване;
• екзекутивните промени.

9.2. Проверка на комуникационните помещения

Проверяват се:

• предназначението;
• размерите;
• достъпът;
• заключването;
• охлаждането;
• захранването;
• осветлението;
• водният риск;
• пожарната защита;
• заземителната шина;
• кабелните входове;
• сервизните пространства;
• чистотата;
• липсата на складови материали.

9.3. Проверка на шкафовете

Проверяват се:

• моделът;
• размерът;
• товароносимостта;
• анкерирането;
• нивелирането;
• заземяването;
• вратите;
• панелите;
• организаторите;
• свободното пространство;
• входовете;
• означенията;
• фасадната схема.

9.4. Проверка на медното окабеляване

Проверяват се:

• производителят;
• категорията;
• екранирането;
• пожарният клас;
• трасето;
• дължината;
• радиусът;
• закрепването;
• резервите;
• терминирането;
• означенията;
• разделянето от силови линии;
• сертификационният резултат.

9.5. Проверка на оптичното окабеляване

Проверяват се:

• типът на влакното;
• броят на влакната;
• конструкцията на кабела;
• трасето;
• резервите;
• радиусите;
• заварките;
• касетите;
• конекторите;
• полировката;
• чистотата;
• полярността;
• OLTS резултатите;
• OTDR резултатите при изискване;
• означенията.

9.6. Проверка на PoE готовността

Проверяват се:

• категорията;
• размерът на проводниците;
• пач-кордите;
• съпротивлението;
• разликата в съпротивлението;
• сноповете;
• температурата;
• трасетата;
• пач-панелите;
• конекторите;
• PoE бюджетът;
• разпределението между комутаторите.

9.7. Проверка на заземяването

Проверяват се:

• главната телекомуникационна шина;
• локалните шини;
• шкафовете;
• стойките;
• металните трасета;
• екранираните панели;
• входните защити;
• връзката към главната заземителна шина;
• непрекъснатостта;
• означенията;
• екзекутивната схема.

9.8. Проверка на пожарозащитата

Проверяват се:

• всички преминавания;
• класът на системата;
• видът на основата;
• размерът;
• запълването;
• дълбочината;
• означението;
• снимковият запис;
• регистърът;
• възможността за контролирано разширение.

9.9. Медни сертификационни резултати

За всяка линия се предоставят:

• уникален идентификатор;
• стандарт;
• клас или категория;
• модел на изпитване;
• дата;
• оператор;
• уред;
• сериен номер;
• версия на софтуера;
• калибровка;
• PASS/FAIL резултат;
• измерени параметри;
• дължина;
• резерв към лимита;
• графики при изискване.

Не се приемат:

• ръчно въведени обобщени резултати без суров файл;
• резултати с неправилен стандарт;
• резултати от уред с изтекла калибровка;
• резултати с дублирани идентификатори;
• резултати, при които FAIL е заменен с PASS без повторно измерване.

9.10. Оптични измервателни резултати

Предоставят се:

• идентификатор на кабела;
• идентификатор на влакното;
• тип на влакното;
• дължина на вълната;
• посока;
• референтен метод;
• измерена загуба;
• допустим бюджет;
• дължина;
• полярност;
• OTDR файл при изискване;
• събитийна таблица;
• уред;
• калибровка;
• дата;
• оператор.

9.11. Документи при приемане

Предават се:

• приемо-предавателен протокол;
• одобрен проект;
• екзекутивна топологична схема;
• екзекутивни планове;
• фасади на шкафовете;
• кабелен регистър;
• портови таблици;
• оптичен регистър;
• регистър на заварките;
• пач-план;
• регистър на консолидационните точки;
• схема на телекомуникационното заземяване;
• регистър на пожарозащитните проходи;
• декларации за съответствие;
• CPR декларации;
• технически характеристики;
• сертификати на кабелите;
• сертификати на компонентите;
• сертификати на шкафовете;
• системна гаранция при приложимост;
• протоколи за скрити работи;
• протоколи за заземяване;
• сурови медни сертификационни файлове;
• PDF отчети за медните линии;
• сурови OLTS резултати;
• сурови OTDR файлове;
• PDF оптични отчети;
• сертификати за калибровка;
• списък на отстранените дефекти;
• снимкова документация;
• инструкция за администриране;
• инструкция за промени и препачиране;
• график за периодичен контрол;
• протокол за обучение;
• гаранционни документи.

9.12. Експлоатационно поддържане

Поддръжката включва:

• контрол на шкафовете;
• почистване;
• проверка на охлаждането;
• проверка на организаторите;
• проверка на пач-кордите;
• премахване на неактивни пач-корди;
• актуализиране на портовите таблици;
• контрол на оптичната чистота;
• проверка на заземяването;
• проверка на пожарните проходи;
• контрол на PoE натоварването;
• контрол на температурата на сноповете;
• повторно сертифициране след значими промени;
• архивиране на резултатите;
• премахване на изоставени кабели;
• актуализиране на екзекутивните планове.

9.13. Критерии за приемане

Работите се приемат, когато:

• системата съответства на проекта;
• компонентите са проектната категория;
• кабелите имат проектния пожарен клас;
• трасетата са правилно изпълнени;
• дължините са допустими;
• радиусите са спазени;
• разделянето от силови линии е изпълнено;
• шкафовете са закрепени и заземени;
• медните линии имат резултат PASS;
• оптичните линии са в загубния бюджет;
• оптичната полярност е правилна;
• конекторите са чисти;
• PoE параметрите са допустими;
• пожарните проходи са приети;
• означенията са пълни;
• документацията е актуална;
• измервателните файлове са предадени;
• персоналът е инструктиран.

Работата не се приема при:

• липсващ одобрен проект;
• неясна топология;
• кабели с неизвестен произход;
• кабели с омеднени алуминиеви проводници;
• неправилен CPR клас;
• смесени несъвместими компоненти;
• превишена дължина;
• прекомерно разплитане;
• притиснати или пречупени кабели;
• кабели върху окачен таван;
• неправилно разделяне от силови линии;
• прекомерно запълнени трасета;
• липсващо екраниране или заземяване;
• неправилно терминирани портове;
• неуспешни медни тестове;
• неуспешни оптични тестове;
• замърсени оптични конектори;
• неправилна оптична полярност;
• липсващи пожарозащитни уплътнения;
• липсващи означения;
• дублирани идентификатори;
• липсващи сурови измервателни файлове;
• уреди с невалидна калибровка;
• непълна екзекутивна документация.

За количествено остойностяване групата е подходящо да се раздели на подкарти за хоризонтално медно окабеляване, категория 6A и екранирани системи, телекомуникационни изводи, пач-панели, кабели с единична двойка, оптични гръбначни линии, оптични заварки, MPO системи, кампусни линии, комуникационни шкафове, кабелни трасета, телекомуникационно заземяване, PoE инфраструктура, медно сертифициране, OLTS измерване, OTDR диагностика, пожарозащитни проходи, означаване и администриране и екзекутивна документация.