Заземителна и Мълниезащитна инсталация

1. Обща характеристика

Заземителната и мълниезащитната инсталация представлява съвкупност от заземители, заземителни проводници, защитни проводници, проводници за изравняване на потенциалите, главни заземителни шини, мълниеприемници, токоотводи, съединителни и закрепващи компоненти, устройства за защита срещу импулсни пренапрежения, разделящи искрови междини, контролни съединения и измервателни точки.

Инсталацията се изпълнява с цел:

• защита на хората срещу опасни допирни и крачни напрежения;
• осигуряване на автоматично изключване при повреда;
• отвеждане на токове на повреда към земя;
• отвеждане на мълниевия ток;
• ограничаване на физическите повреди по сградата;
• ограничаване на риска от пожар и експлозия;
• защита на електрическите и електронните системи;
• ограничаване на електромагнитните въздействия от мълния;
• изравняване на потенциалите;
• защита срещу преходни пренапрежения;
• осигуряване на надеждно общо заземяване;
• създаване на условия за измерване и периодичен контрол;
• осигуряване на безопасна експлоатация през целия жизнен цикъл на сградата.

Действащата серия БДС EN IEC 62305:2024 включва общите принципи, управлението на риска, защитата срещу физически повреди и защитата на вътрешните електрически и електронни системи. Серията се прилага съвместно с националните изисквания, проекта на електрическата инсталация и Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. ацията трябва да осигурява:

• надежден път за токовете на повреда;
• надежден път за мълниевия ток;
• нискоимпедансно свързване между основните метални системи;
• ограничаване на потенциалните разлики;
• непрекъснатост на защитните връзки;
• механична устойчивост;
• термична устойчивост;
• електродинамична устойчивост;
• устойчивост на корозия;
• съвместимост между използваните метали;
• достъп до контролните съединения;
• възможност за периодични измервания;
• координирана защита от пренапрежения;
• съвместимост с електрозахранването;
• съвместимост с фотоволтаичните и телекомуникационните системи;
• съвместимост с металните фасади и покривното оборудване;
• защита на хората в прилежащите външни пространства;
• защита на чувствителното електронно оборудване;
• поддържане на безопасността след ремонт или преустройство.

1.2. Обхват на технологичната карта

Картата обхваща:

Заземителни системи

• фундаментни заземители;
• заземители, разположени в бетон;
• пръстенови заземители;
• хоризонтални лентови заземители;
• вертикални прътови заземители;
• дълбочинни заземители;
• мрежести заземители;
• комбинирани заземителни уредби;
• общи заземителни уредби;
• отделни функционални заземители, когато са обосновани;
• заземителни проводници;
• защитни проводници;
• PEN, PE и FE връзки в определения обхват;
• главна заземителна шина;
• главно изравняване на потенциалите;
• допълнително изравняване на потенциалите;
• мълниезащитно изравняване на потенциалите;

Мълниезащитни системи

• мълниеприемни мрежи;
• мълниеприемни пръти;
• мълниеприемни въжета;
• изолирани мълниеприемници;
• отделно стоящи мълниеотводи;
• неизолирани мълниезащитни системи;
• изолирани мълниезащитни системи;
• токоотводи;
• естествени токоотводи;
• контролни съединения;
• броячи на мълниеви удари;
• устройства за защита срещу импулсни пренапрежения;
• разделящи искрови междини;
• мълниезащита на покривни технически съоръжения;
• мълниезащита на фотоволтаични масиви от сградната страна;
• мълниезащита на метални фасади;
• мълниезащита на зелени покриви;
• временна мълниезащита по време на строителството;
• означаване;
• измерване;
• изпитване;
• периодичен контрол;
• приемане и предаване за експлоатация.

1.3. Граници на системата

Началната граница може да бъде:

• заземителната уредба в основите;
• външен пръстенов заземител;
• съществуваща обща заземителна уредба;
• заземител на трансформаторен пост;
• заземителна шина на главно разпределително табло;
• определена договорна граница към електроразпределителната мрежа.

Крайната граница може да бъде:

• главна заземителна шина;
• PE шина на главно табло;
• метална конструкция;
• метален водопровод;
• отоплителна или климатична система;
• метална фасада;
• покривно оборудване;
• мълниеприемник;
• токоотвод;
• устройство за защита от пренапрежения;
• телекомуникационна входна защита;
• функционален заземител на специализирано оборудване;
• договорна граница към технологична система.

1.4. Системи извън обхвата

Картата не включва като основна технология:

• заземителни уредби на електрически централи и подстанции над 1000 V;
• заземяване на въздушни електропроводи;
• заземяване на железопътни контактни мрежи;
• катодна защита;
• заземяване на телекомуникационни кули като самостоятелни съоръжения;
• мълниезащита на летища;
• мълниезащита на кораби и превозни средства;
• специализирани взривозащитени уредби без отделен проект;
• заземяване на медицински помещения извън сградния общ обхват;
• мълниезащита на електроенергийни подстанции;
• мълниезащита на открити технологични паркове;
• вътрешните защити на отделни машини;
• конструктивното проектиране на високи мълниезащитни мачти;
• фотоволтаичната електрическа инсталация като самостоятелна технология;
• структурното окабеляване;
• пожароизвестяването;
• системите за сградна автоматика.

1.5. Основни понятия

Заземител

Проводима част или съвкупност от проводими части, които осъществяват електрически контакт със земята.

Заземителна уредба

Съвкупност от:

• заземители;
• заземителни проводници;
• главни заземителни шини;
• съединителни компоненти;
• контролни точки;
• проводници за изравняване на потенциалите.

Защитно заземяване

Заземяване на точка или части от електрическата инсталация с цел електрическа безопасност.

Функционално заземяване

Заземяване, необходимо за правилното действие на електрическо или електронно оборудване.

Функционалното заземяване:

• не замества защитното заземяване;
• не трябва да нарушава защитната система;
• се координира с общата заземителна уредба;
• не се изпълнява като произволно изолиран заземител;
• се свързва според проекта и изискванията за електромагнитна съвместимост.

Мълниезащитна система — LPS

Система за защита на сградата срещу физическите въздействия на мълнията.

Състои се от:

• външна мълниезащитна система;
• вътрешна мълниезащитна система.

Външна мълниезащитна система

Включва:

• мълниеприемна система;
• токоотводи;
• заземителна система.

Вътрешна мълниезащитна система

Включва:

• мълниезащитно изравняване на потенциалите;
• координирани SPD;
• електрическо разделяне;
• екраниране;
• подходящо трасиране;
• мълниезащитни зони;
• защита на силови и сигнални линии.

1.6. Оценяване на риска

Необходимостта и класът на мълниезащитната система се определят чрез:

• националните нормативни изисквания;
• оценяване на риска;
• предназначението на сградата;
• броя и характеристиките на ползвателите;
• височината и геометрията;
• разположението;
• мълниеносната дейност;
• пожарния риск;
• наличието на взривоопасни зони;
• стойността на оборудването;
• непрекъсваемостта на услугите;
• културната стойност;
• характеристиките на захранващите и комуникационните линии;
• съществуващите защитни мерки.

Оценката на риска трябва:

• да бъде част от проектната документация;
• да използва актуални входни данни;
• да разглежда всички приложими видове загуби;
• да отчита линиите, влизащи в сградата;
• да отчита прилежащите конструкции;
• да се актуализира при промяна на предназначението;
• да се актуализира при добавяне на покривно оборудване;
• да се актуализира при добавяне на фотоволтаична система.

1.7. Класове на мълниезащитната система

Използват се класове:

• LPS клас I;
• LPS клас II;
• LPS клас III;
• LPS клас IV.

Класът определя или влияе върху:

• параметрите на мълниевия ток;
• радиуса на търкалящата се сфера;
• размерите на мълниеприемната мрежа;
• допустимия защитен ъгъл;
• разстоянието между токоотводите;
• параметрите на разделителното разстояние;
• размерите и характеристиките на компонентите;
• изискванията към изравняването на потенциалите;
• избора на SPD;
• периодичността и обхвата на проверките.

Не се допуска класът да се определя само по:

• височината на сградата;
• броя на етажите;
• субективната оценка на проектанта;
• наличието на метален покрив;
• наличието на съседна по-висока сграда.

1.8. Методи за определяне на защитеното пространство

За конвенционалните мълниеприемни системи се използват:

• методът на търкалящата се сфера;
• методът на защитния ъгъл;
• методът на мълниеприемната мрежа;
• комбинация от методите.

Метод на търкалящата се сфера

Използва се особено при:

• сложни покриви;
• високи покривни съоръжения;
• фасадни елементи;
• покривни инсталации;
• антени;
• фотоволтаични масиви;
• парапети;
• комини;
• атриуми;
• сгради с различни височини.

Метод на защитния ъгъл

Подходящ е за:

• прости мълниеприемни пръти;
• ограничени височини;
• ясно определени защитавани обеми;
• локална защита на покривно оборудване.

Защитният ъгъл зависи от:

• класа на LPS;
• височината на мълниеприемника;
• нивото, спрямо което се определя защитата.

Метод на мрежата

Използва се при:

• плоски покриви;
• големи покривни площи;
• покриви с периферни ръбове;
• конвенционални неизолирани системи.

Размерът на мрежата се определя от класа на LPS и проекта.

1.9. Изолирана и неизолирана мълниезащита

Неизолирана система

При неизолираната система:

• мълниеприемниците могат да бъдат монтирани върху сградата;
• токоотводите могат да бъдат закрепени към фасадата;
• металните части могат да бъдат свързани към LPS;
• трябва да се оцени рискът от искрово прескачане;
• трябва да се изпълни мълниезащитно изравняване на потенциалите;
• вътрешните инсталации трябва да бъдат защитени от пренапрежения.

Изолирана система

При изолираната система:

• мълниеприемниците и токоотводите се поддържат на необходимото разделително разстояние;
• може да се използват отделно стоящи мачти;
• може да се използват изолирани носещи компоненти;
• може да се използват изолирани високоволтови токоотводи с доказани характеристики;
• не се допуска неконтролирано свързване с метални части на сградата;
• всички пресичания и сближавания се проверяват.

Изолирана система се разглежда при:

• запалими покривни материали;
• взривоопасни зони;
• чувствително покривно оборудване;
• фотоволтаични системи;
• технологично оборудване;
• невъзможност за безопасно изравняване на потенциалите;
• необходимост от ограничаване на частичните мълниеви токове във вътрешните системи.

1.10. Мълниеприемна система

Мълниеприемната система може да бъде изпълнена чрез:

• пръти;
• проводници;
• въжета;
• мрежа;
• отделно стоящи мачти;
• естествени метални компоненти;
• комбинирана система.

Тя трябва:

• да покрива всички изложени части;
• да защитава покривното оборудване;
• да не създава опасно искрово прескачане;
• да бъде механично устойчива;
• да бъде устойчива на вятър, сняг и лед;
• да бъде устойчива на корозия;
• да не уврежда хидроизолацията;
• да позволява периодичен оглед;
• да не блокира сервизни проходи;
• да не създава опасност за работещите на покрива.

1.11. Естествени компоненти

Като естествени компоненти могат да бъдат използвани определени:

• метални покривни покрития;
• метални фасади;
• конструктивни метални елементи;
• армировъчни системи;
• метални колони;
• свързани стоманени рамки;
• метални тръби с подходящи характеристики.

Използването им се допуска само когато са доказани:

• минималните размери;
• електрическата непрекъснатост;
• механичната непрекъснатост;
• устойчивостта на мълниев ток;
• устойчивостта на корозия;
• надеждността на връзките;
• достъпът за проверка;
• липсата на недопустими изолационни прекъсвания.

Не се приема автоматично като естествен токоотвод:

• фасадна ламарина с прекъснати фуги;
• облицовка, закрепена само с отделни винтове;
• армировка без доказана непрекъснатост;
• метален парапет с разглобяеми връзки;
• тръба със случайни фланцови съединения;
• боядисана конструкция без осигурен електрически контакт.

1.12. Токоотводи

Токоотводите отвеждат мълниевия ток от мълниеприемната система към заземителната уредба.

Те трябва:

• да бъдат възможно най-къси;
• да бъдат по възможност праволинейни;
• да нямат остри завои;
• да бъдат разпределени по периферията;
• да бъдат свързани към общата заземителна уредба;
• да бъдат защитени от механични повреди;
• да имат контролни съединения, когато се изискват;
• да бъдат означени;
• да бъдат достъпни за проверка;
• да не преминават през опасни вътрешни пространства без защитно решение;
• да се координират с прозорци, врати, балкони и евакуационни пътища.

При естествени токоотводи се доказват:

• непрекъснатостта;
• броят на паралелните пътища;
• връзката към мълниеприемната система;
• връзката към заземителната система;
• липсата на недопустими механични съединения;
• устойчивостта на корозия.

1.13. Контролни съединения

Контролните съединения се използват за:

• отделяне на токоотвода от заземителя при измерване;
• проверка на отделни заземителни клонове;
• локализиране на повреда;
• доказване на непрекъснатост;
• периодична инспекция.

Контролното съединение трябва:

• да бъде достъпно;
• да бъде защитено от неразрешено отваряне;
• да бъде устойчиво на корозия;
• да бъде означено;
• да има подходяща механична защита;
• да не е скрито зад недемонтирана облицовка;
• да бъде изпълнено с изпитан компонент;
• да се затяга с определения момент.

1.14. Заземителна система

Заземителната система може да изпълнява едновременно функции за:

• защита срещу токов удар;
• мълниезащита;
• изравняване на потенциалите;
• функционално заземяване;
• защита от електростатични заряди;
• електромагнитна съвместимост;
• заземяване на телекомуникационно оборудване;
• заземяване на фотоволтаична система;
• заземяване на генератор или UPS.

По правило се предпочита обща координирана заземителна уредба, освен когато проектът доказва необходимостта от друго решение.

Не се допуска произволно изпълнение на множество несвързани заземители, които могат да създадат опасни потенциални разлики.

1.15. Фундаментен заземител

Фундаментният заземител се изпълнява в бетонната конструкция на основите.

Предимствата му са:

• голяма контактна площ;
• добра дълготрайност;
• защита от механични повреди;
• относително стабилни характеристики;
• възможност за обща заземителна система;
• удобна връзка с армировката;
• удобна връзка с главната заземителна шина;
• ефективно изравняване на потенциалите.

При изпълнението се проверяват:

• видът на основата;
• наличието на хидроизолация;
• използването на водонепропусклив бетон;
• наличието на топлоизолация под основата;
• електрическата непрекъснатост;
• положението в бетона;
• бетонното покритие;
• преходите през конструктивни фуги;
• изводите;
• материалната съвместимост;
• връзките с армировката;
• снимковата документация преди бетониране.

При напълно изолирана фундаментна плоча може да бъде необходим допълнителен пръстенов заземител в почвата.

1.16. Пръстенов заземител

Пръстеновият заземител:

• се полага около сградата;
• се свързва с токоотводите;
• подпомага изравняването на потенциалите;
• може да бъде свързан с фундаментния заземител;
• може да бъде допълнен с вертикални електроди;
• трябва да бъде положен в подходящ почвен слой;
• трябва да бъде защитен от механични повреди;
• трябва да бъде координиран с подземните инсталации.

Не се допуска:

• полагане в сух насип без проектна оценка;
• контакт между несъвместими метали;
• прекъсване при входове и рампи без електрическо продължение;
• използване на корозирали проводници;
• оставяне на незащитени връзки;
• заваряване върху хидроизолация без защитни мерки.

1.17. Вертикални заземители

Вертикалните електроди могат да бъдат:

• единични;
• съставни;
• резбови;
• ударно забивани;
• вибрационно забивани;
• монтирани в предварително пробит отвор;
• комбинирани с подобряващо заземяването средство.

При тях се проверяват:

• дължината;
• диаметърът;
• материалът;
• покритието;
• механичната здравина;
• съединителите;
• дълбочината;
• почвените слоеве;
• разстоянието между електродите;
• наличието на подземни мрежи;
• измервателната шахта;
• защитата срещу корозия.

1.18. Съпротивление и импеданс на заземителната уредба

Не се използва една универсална приемна стойност за всички заземителни и мълниезащитни уредби.

Критерият се определя според:

• системата TN, TT или IT;
• защитния апарат;
• тока на изключване;
• времето за автоматично изключване;
• предназначението на заземителя;
• класа на LPS;
• геометрията на заземителя;
• специфичното съпротивление на почвата;
• сезонните изменения;
• наличието на обща заземителна система;
• изискванията на оборудването;
• проекта.

Ниска стойност на постояннотоковото или нискочестотното съпротивление не гарантира сама по себе си:

• нисък импеданс при мълниев ток;
• правилно разпределение на мълниевия ток;
• безопасни допирни напрежения;
• безопасни крачни напрежения;
• правилно изравняване на потенциалите;
• правилна координация на SPD.

1.19. Главно изравняване на потенциалите

Към главната заземителна шина се свързват според проекта:

• защитният проводник на захранването;
• заземителният проводник;
• мълниезащитната система;
• металните водопроводи;
• металните отоплителни тръби;
• металните климатични тръбопроводи;
• газовите тръбопроводи чрез разрешен детайл;
• металните канализационни системи;
• металната конструкция;
• армировката;
• металните фасади;
• кабелните трасета;
• телекомуникационната заземителна система;
• други външни проводими части.

Главната заземителна шина трябва:

• да бъде достъпна;
• да бъде означена;
• да позволява индивидуално разединяване за измерване;
• да има достатъчен брой присъединителни точки;
• да бъде защитена от корозия;
• да бъде механично устойчива;
• да има актуална схема на връзките.

1.20. Допълнително изравняване на потенциалите

Допълнително изравняване се прилага при:

• бани и душови помещения;
• медицински помещения;
• технически помещения;
• котелни;
• машинни помещения;
• помещения с проводими подове;
• басейни;
• помещения с повишен риск;
• места, при които автоматичното изключване не е достатъчно;
• специално оборудване.

То не замества:

• главното изравняване;
• защитния проводник;
• правилното автоматично изключване;
• необходимата дефектнотокова защита;
• защитата на отделните токови кръгове.

1.21. Мълниезащитно изравняване на потенциалите

Мълниезащитното изравняване се изпълнява чрез:

• директно проводимо свързване;
• SPD;
• разделяща искрова междина;
• комбинация от тези мерки.

Свързват се или се защитават:

• металните инсталации;
• силовото електрозахранване;
• телекомуникационните линии;
• антенните линии;
• системите за управление;
• външните проводими елементи;
• тръбопроводите;
• кабелните екрани;
• металните обвивки.

Връзките трябва:

• да бъдат възможно най-къси;
• да бъдат с нисък импеданс;
• да не образуват ненужни контури;
• да бъдат механично защитени;
• да бъдат достъпни;
• да бъдат означени;
• да използват подходящи компоненти.

1.22. Разделително разстояние

Разделителното разстояние се проверява между LPS и:

• електрически кабели;
• телекомуникационни кабели;
• метални тръбопроводи;
• метални фасади;
• покривни агрегати;
• фотоволтаични рамки;
• парапети;
• стоманени конструкции;
• кабелни скари;
• климатични въздуховоди;
• горими материали.

То зависи от:

• класа на LPS;
• разпределението на мълниевия ток;
• дължината до точката на изравняване;
• изолационния материал;
• броя на токоотводите;
• геометрията;
• наличието на междинни връзки.

Когато необходимото разстояние не може да бъде осигурено, се предвижда:

• мълниезащитно изравняване;
• промяна на трасето;
• изолирана LPS;
• изпитан изолиран токоотвод;
• екраниране;
• допълнителни SPD;
• друго проектно доказано решение.

1.23. Допирни и крачни напрежения

Риск от опасни напрежения съществува:

• около токоотводи;
• около заземителни електроди;
• при входове;
• по метални парапети;
• върху проводими настилки;
• в места с концентрация на хора;
• около отделно стоящи мълниеотводи;
• около метални огради;
• около спортни съоръжения;
• в животновъдни обекти.

Защитните мерки могат да включват:

• изолиране на токоотвода;
• физическо ограничаване на достъпа;
• изравняваща мрежа;
• допълнителни заземители;
• увеличаване на специфичното повърхностно съпротивление;
• предупредителни означения;
• подходящо разполагане;
• изолирани защитни покрития;
• конструктивно отдалечаване.

1.24. Мълниезащитни зони — LPZ

Сградата може да бъде разделена на мълниезащитни зони според:

• очаквания мълниев ток;
• електромагнитното поле;
• нивото на пренапреженията;
• чувствителността на оборудването;
• наличието на екраниране;
• входящите линии.

На границите между зоните се изпълняват:

• изравняване на потенциалите;
• SPD;
• екраниране;
• филтриране;
• контролирано преминаване на кабелите;
• подходящо пространствено разделяне.

1.25. Защита срещу импулсни пренапрежения

Защитата се изпълнява чрез координирана система от SPD.

Възможни са:

• SPD тип 1;
• SPD тип 1+2;
• SPD тип 2;
• SPD тип 2+3;
• SPD тип 3;
• SPD за силови AC линии;
• SPD за DC линии;
• SPD за телекомуникационни линии;
• SPD за коаксиални линии;
• SPD за измервателни и управляващи линии;
• SPD за фотоволтаични системи.

БДС EN IEC 61643-01:2025 съдържа актуалните общи изисквания и методи за изпитване на SPD за системи до 1000 V AC или 1500 V DC. Изборът и монтажът се координират с действащите части на БДС HD 60364 и проекта на мълниезащитните зони. системата TN, TT или IT;

• номиналното напрежение;
• максималното продължително работно напрежение;
• нивото на защита;
• импулсният ток;
• номиналният разряден ток;
• токът на късо съединение;
• резервната защита;
• координацията с последващите SPD;
• наличието на външна LPS;
• разстоянието до защитаваното оборудване;
• дължината на свързващите проводници;
• дистанционната сигнализация;
• краят на експлоатационния живот;
• защитата на неутралния проводник.

Свързващите проводници трябва:

• да бъдат възможно най-къси;
• да бъдат положени без излишни контури;
• да имат подходящо сечение;
• да бъдат механично защитени;
• да бъдат координирани с PE и главната заземителна шина;
• да не се удължават без проектна проверка.

1.26. Покривно оборудване

На покрива могат да бъдат разположени:

• климатични агрегати;
• вентилатори;
• антени;
• комини;
• соларни колектори;
• фотоволтаични модули;
• парапети;
• метални стълби;
• покривни люкове;
• кабелни скари;
• тръбопроводи;
• рекламни съоръжения;
• метеорологични станции.

За всяко оборудване се проверява:

• попада ли в защитеното пространство;
• необходимо ли е изолиране;
• необходимо ли е директно свързване;
• спазено ли е разделителното разстояние;
• необходима ли е локална SPD защита;
• има ли горими материали;
• има ли риск от искрово прескачане;
• осигурен ли е сервизен достъп;
• запазена ли е хидроизолацията.

1.27. Фотоволтаични системи

При наличие на PV система се координират:

• мълниеприемната система;
• рамките на модулите;
• DC кабелите;
• AC кабелите;
• инверторите;
• SPD от DC и AC страна;
• металните кабелни трасета;
• разделителното разстояние;
• пожарният достъп;
• потенциалното изравняване;
• трасето на токоотводите.

Не се допуска:

• PV модулите да бъдат поставени извън защитеното пространство без оценка;
• DC кабелите да преминават непосредствено до токоотвод без защитно решение;
• произволно свързване на рамките към LPS;
• използване на неподходящ AC SPD от DC страна;
• прекомерно дълги връзки към SPD;
• монтаж на мълниеприемник, който засенчва модулите без координация.

1.28. Зелени и експлоатационни покриви

При зелени покриви се осигуряват:

• устойчиви на корозия проводници;
• достъпни контролни точки;
• защита от механични повреди;
• ясно трасиране;
• координация с напоителната система;
• координация с хидроизолацията;
• защита на посетителите;
• възможност за проверка след озеленяване;
• означаване на скритите проводници.

При експлоатационни покриви се оценяват:

• допирните напрежения;
• достъпът на хора;
• металните парапети;
• навесите;
• мебелите;
• осветлението;
• зелените площи;
• сервизните маршрути.

1.29. Временна мълниезащита

При строителството на високи сгради и съоръжения се предвижда временна защита според националните изисквания и проекта.

Временната система се актуализира при:

• издигане на нов етаж;
• монтаж на кранове;
• монтаж на временни метални конструкции;
• промяна на най-високата точка;
• изграждане на покрива;
• свързване на постоянните токоотводи;
• изпълнение на постоянния заземител.

Наредба № 4 изисква при сгради и съоръжения с проектна височина над 25 m да се проектира и временна мълниезащита, въвеждана в действие по време на строителството.

1зпреварващо действие

Националната Наредба № 4 допуска проектиране както с конвенционални мълниеприемници, така и с мълниеприемници с изпреварващо действие.

Когато се използва мълниеприемник с изпреварващо действие:

• проектният метод се посочва изрично;
• не се смесват несъвместими изчислителни методи;
• защитената зона се доказва;
• продуктът се документира;
• носещата конструкция се оразмерява;
• заземителната система се проектира;
• токоотводите се изпълняват;
• защитата от пренапрежения не се пропуска;
• периодичните проверки се определят;
• съответствието с изискванията на възложителя и контролния орган се потвърждава.

1.31. Корозия и съвместимост на материалите

Рискът от корозия зависи от:

• влажността;
• почвата;
• съдържанието на соли;
• химичната среда;
• температурата;
• контакта между различни метали;
• тока на утечка;
• близостта до катодна защита;
• контакта с бетон;
• контакта с хидроизолация;
• морската среда.

Не се допуска директен контакт между несъвместими материали без:

• биметален преход;
• разделящ компонент;
• защитно покритие;
• проектно решение;
• доказана продуктова съвместимост.

Особено внимание се изисква при комбинации между:

• мед и поцинкована стомана;
• мед и алуминий;
• алуминий и бетон;
• неръждаема и обикновена стомана;
• заземител и армировка;
• подземни и надземни материали.

1.32. Проверки и поддържане

Проверките могат да бъдат:

• първоначални;
• по време на строителството;
• след закриване на скрити работи;
• приемни;
• периодични;
• извънредни;
• след мълниев удар;
• след пожар;
• след реконструкция;
• след покривен ремонт;
• след монтаж на PV система;
• след промяна на фасадата.

Националната наредба определя максимални периоди между проверките от една, две или три години според категорията или класа на мълниезащитната уредба. Проектът може да изисква по-кратки срокове.

При липсваща оценка на риска;

• неправилен клас на LPS;
• непълно защитено покривно пространство;
• незащитено покривно оборудване;
• недостатъчен брой токоотводи;
• прекомерно разделително разстояние, което не е осигурено;
• неконтролирано искрово прескачане;
• повредена хидроизолация;
• прекъснат фундаментен заземител;
• непроверени връзки с армировката;
• скрити и недостъпни контролни съединения;
• неподходящи материали;
• галванична корозия;
• лошо кримпване;
• лошо заваряване;
• разхлабени болтови връзки;
• прекъснат защитен проводник;
• неправилно свързване на N и PE;
• липсващо изравняване на потенциалите;
• опасни допирни напрежения;
• опасни крачни напрежения;
• неправилен тип SPD;
• прекомерно дълги връзки към SPD;
• липсваща резервна защита;
• незащитена телекомуникационна линия;
• неправилна координация с PV системата;
• липсваща временна мълниезащита;
• непроведени измервания;
• липсваща снимкова документация;
• непълна екзекутивна документация.

2. Стандарти и нормативни документи

Актуалните издания на БДС EN IEC 62305 са публикувани през декември 2024 г. БДС EN IEC 62561-2:2026 е действащият стандарт за проводници и заземители, а БДС HD 60364-5-54:2011 се прилага с действащите изменения A11:2017 и A1:2023. е проверяват:

• актуалната редакция на нормативните актове;
• актуалният статус на стандартите;
• преходните периоди между старо и ново издание;
• оценката на риска;
• класът на LPS;
• проектът на електрическата инсталация;
• системата за заземяване;
• пожарният проект;
• конструктивният проект;
• наличието на PV система;
• изискванията на телекомуникационните оператори;
• изискванията на застрахователя;
• инструкциите на производителя.

3. Видове по технологията

3.1. Според предназначението на заземяването

• защитно заземяване;
• мълниезащитно заземяване;
• функционално заземяване;
• работно заземяване;
• заземяване за електромагнитна съвместимост;
• електростатично заземяване;
• комбинирано общо заземяване;
• заземяване за телекомуникационни системи;
• заземяване за генератор;
• заземяване за UPS;
• заземяване за PV система.

3.2. Според вида на заземителя

• фундаментен;
• пръстенов;
• хоризонтален лентов;
• хоризонтален кръгъл;
• вертикален прътов;
• дълбочинен;
• мрежест;
• плочов;
• естествен конструктивен;
• комбиниран;
• заземител с подобряващо средство.

3.3. Според мълниеприемната система

• мрежова;
• прътова;
• въжена;
• комбинирана;
• отделно стояща;
• изолирана;
• неизолирана;
• с естествени компоненти;
• с мълниеприемник с изпреварващо действие по национален проектен метод.

3.4. Според токоотводите

• външни открити;
• скрити;
• естествени конструктивни;
• изолирани;
• високоволтово изолирани;
• фасадно монтирани;
• вградени в конструкцията;
• отделно стоящи;
• комбинирани.

3.5. Според защитата от пренапрежения

• тип 1;
• тип 1+2;
• тип 2;
• тип 2+3;
• тип 3;
• силови AC;
• силови DC;
• сигнални;
• телекомуникационни;
• коаксиални;
• фотоволтаични;
• комбинирани многополюсни;
• модулни със сменяем патрон;
• с дистанционна сигнализация.

3.6. Според характера на работите

• ново строителство;
• реконструкция;
• основен ремонт;
• подмяна на мълниеприемници;
• добавяне на токоотводи;
• разширяване на заземителя;
• възстановяване на прекъсната връзка;
• подмяна на корозирали компоненти;
• добавяне на SPD;
• реконструкция при монтаж на PV;
• реконструкция на покрив;
• преустройство на фасада;
• временно заземяване;
• аварийно възстановяване;
• периодично обследване.

4. Материали и спецификации

4.1. Избор на материали

Материалите се избират според:

• мястото на монтаж;
• почвената среда;
• влажността;
• солеността;
• химичната среда;
• контакта с бетон;
• контакта с хидроизолация;
• контакта с други метали;
• механичното натоварване;
• очаквания мълниев ток;
• експлоатационния живот;
• достъпността за подмяна.

4.2. Типични проектни материали

В зависимост от проекта могат да се използват:

• горещо поцинкована стоманена лента;
• горещо поцинкован кръгъл стоманен проводник;
• меден проводник;
• медна лента;
• калайдисана мед;
• неръждаема стомана;
• медно покрити стоманени електроди;
• алуминиев проводник за допустими надземни участъци.

Конкретните размери се определят по:

• класа на LPS;
• материала;
• мястото на полагане;
• механичната защита;
• стандарта за компонентите;
• проекта.

Не се допуска подземно използване на материал, който не е предназначен за контакт с почвата.

4.3. Свързващи компоненти

Съединенията могат да бъдат:

• болтови;
• винтови;
• притискащи;
• кримпвани;
• заварени;
• споявани;
• екзотермично заварени;
• фабрично пресови.

Свързващият компонент трябва:

• да бъде изпитан за съответното приложение;
• да съответства на материалите;
• да бъде устойчив на токовото натоварване;
• да бъде механично устойчив;
• да бъде устойчив на корозия;
• да бъде монтиран с определения момент;
• да бъде достъпен, когато е разглобяем;
• да не поврежда проводника;
• да не намалява недопустимо сечението.

4.4. Подземни връзки

Подземните връзки се изпълняват чрез:

• подходяща заварка;
• екзотермична връзка;
• изпитан подземен съединител;
• друг одобрен постоянен метод.

При заваряване:

• повърхностите се почистват;
• осигурява се необходимата дължина на шева;
• не се допуска прогаряне;
• шлаката се отстранява;
• връзката се оглежда;
• защитата от корозия се възстановява;
• изпълнението се снима преди засипване или бетониране.

4.5. Мълниеприемни пръти и мачти

Проверяват се:

• височината;
• диаметърът;
• устойчивостта на вятър;
• устойчивостта на лед;
• конзолите;
• анкерите;
• собствената честота;
• корозионната защита;
• защитеното пространство;
• разделителното разстояние;
• достъпът за обслужване;
• връзката към токоотвода.

4.6. Държатели

Държателите трябва:

• да са съвместими с покрива;
• да не увреждат хидроизолацията;
• да издържат вятърното натоварване;
• да позволяват температурно движение;
• да поддържат проводника;
• да не задържат вода;
• да са UV устойчиви;
• да са устойчиви на температурата;
• да не създават галванична двойка;
• да са изпитани за съответния проводник.

4.7. SPD

За всяко SPD се определят:

• типът;
• системното напрежение;
• максималното продължително напрежение;
• нивото на защита;
• импулсният или разрядният ток;
• броят на полюсите;
• схемата на свързване;
• резервната защита;
• токът на късо съединение;
• дистанционният контакт;
• възможността за подмяна;
• температурният диапазон;
• степента IP;
• съвместимостта с RCD;
• координацията с други SPD.

5. Технологична последователност

5.1. Събиране на изходните данни

Определят се:

• предназначението на сградата;
• геометрията;
• височината;
• местоположението;
• конструктивната система;
• покривните материали;
• пожарният риск;
• взривоопасните зони;
• входящите силови линии;
• входящите комуникационни линии;
• металните инсталации;
• фотоволтаичните системи;
• чувствителното оборудване;
• почвените характеристики;
• нивото на подпочвените води;
• съществуващата заземителна уредба.

5.2. Оценка на риска

• идентифицира се защитаваният обект;
• определят се зоните;
• определят се видовете загуби;
• определят се входящите линии;
• изчисляват се рисковите компоненти;
• определят се допустимите рискове;
• избират се защитните мерки;
• определя се класът на LPS;
• определят се вътрешните защитни мерки;
• оценката се документира.

5.3. Проектиране на заземителната система

Определят се:

• типът на заземителя;
• материалът;
• размерът;
• геометрията;
• дълбочината;
• изводите;
• връзките с армировката;
• връзката с главната заземителна шина;
• връзките с токоотводите;
• инспекционните шахти;
• контролните точки;
• защитата от корозия;
• измервателният метод.

5.4. Проектиране на външната мълниезащита

Определят се:

• методът за защитеното пространство;
• мълниеприемниците;
• мрежата;
• токоотводите;
• естествените компоненти;
• разделителните разстояния;
• покривните съоръжения;
• защитата на фасадите;
• заземителните връзки;
• контролните съединения;
• мерките срещу допирни и крачни напрежения.

5.5. Проектиране на вътрешната мълниезащита

Определят се:

• мълниезащитните зони;
• точките за изравняване;
• типът и местоположението на SPD;
• защитата на силовите линии;
• защитата на телекомуникационните линии;
• защитата на BMS;
• екранирането;
• кабелните трасета;
• разделителното разстояние;
• защитата на PV системата;
• защитата на чувствителното оборудване.

5.6. Координация

Координират се:

• конструкцията;
• архитектурата;
• хидроизолацията;
• фасадата;
• металните покрития;
• ОВК;
• ВиК;
• електрическите табла;
• PV системата;
• телекомуникациите;
• пожарната безопасност;
• покривните сервизни маршрути;
• озеленяването;
• подземните мрежи;
• строителната последователност.

5.7. Работни чертежи

Чертежите показват:

• заземителния план;
• материалите;
• размерите;
• изводите;
• връзките с армировката;
• главната заземителна шина;
• токоотводите;
• контролните съединения;
• мълниеприемната мрежа;
• мълниеприемните пръти;
• защитените пространства;
• покривното оборудване;
• разделителните разстояния;
• SPD;
• входящите линии;
• детайлите на връзките;
• инспекционните шахти;
• номерата на измервателните точки.

5.8. Приемане на материалите

Проверяват се:

• производителят;
• стандартът;
• материалът;
• размерът;
• покритието;
• съвместимостта;
• сертификатите;
• декларациите;
• транспортните повреди;
• корозията;
• деформациите;
• комплектността;
• условията на съхранение.

5.9. Трасиране на фундаментния заземител

• конструктивният план се проверява;
• контурът се маркира;
• конструктивните фуги се идентифицират;
• изводите се маркират;
• колоните за токоотводи се идентифицират;
• главната заземителна шина се координира;
• връзките с армировката се определят;
• хидроизолацията се проверява;
• трасето се приема преди монтаж.

5.10. Монтаж на фундаментен заземител

• проводникът се разполага;
• позицията в бетона се осигурява;
• проводникът се закрепва;
• затвореният контур се изпълнява;
• фугите се премостват;
• изводите се оформят;
• връзките с армировката се изпълняват;
• съединенията се проверяват;
• непрекъснатостта се измерва;
• изпълнението се снима;
• скритите работи се приемат;
• бетонирането се наблюдава.

5.11. Монтаж на пръстенов заземител

• подземните мрежи се локализират;
• траншеята се приема;
• проводникът се разполага;
• необходимата дълбочина се спазва;
• връзките се изпълняват;
• изводите се оформят;
• вертикалните електроди се присъединяват;
• инспекционните шахти се монтират;
• непрекъснатостта се проверява;
• трасето се заснема;
• засипването се изпълнява.

5.12. Монтаж на вертикални електроди

• мястото се проверява за подземни мрежи;
• електродът се позиционира;
• използва се подходящо оборудване;
• електродът се забива;
• съединителят се поставя;
• следващият електрод се присъединява;
• проектната дълбочина се достига;
• връзката с хоризонталния заземител се изпълнява;
• шахтата се монтира;
• електродът се означава;
• измерването се извършва.

5.13. Екзотермично заваряване

• материалите се идентифицират;
• формата се почиства;
• проводниците се почистват;
• влагата се отстранява;
• проводниците се позиционират;
• зарядът се поставя;
• зоната се обезопасява;
• реакцията се задейства;
• връзката се охлажда;
• формата се отстранява;
• връзката се оглежда;
• дефектната връзка се отстранява и изпълнява повторно;
• антикорозионната защита се възстановява.

5.14. Монтаж на главна заземителна шина

• мястото се определя;
• шината се закрепва;
• достъпът се осигурява;
• заземителният проводник се свързва;
• PE проводникът се свързва;
• металните системи се свързват;
• телекомуникационната връзка се свързва;
• мълниезащитната система се свързва;
• всяка връзка се означава;
• схемата се актуализира;
• непрекъснатостта се проверява.

5.15. Изпълнение на изравняване на потенциалите

• металната система се идентифицира;
• контактната повърхност се подготвя;
• подходящата скоба се монтира;
• проводникът се разкроява;
• накрайникът се кримпва;
• връзката се затяга;
• защитата от корозия се възстановява;
• проводникът се означава;
• непрекъснатостта се измерва;
• връзката се вписва в регистър.

5.16. Монтаж на покривна мълниеприемна мрежа

• покривът се приема;
• хидроизолацията се проверява;
• трасето се маркира;
• държателите се разполагат;
• проводникът се полага;
• контурите се затварят;
• покривните ръбове се защитават;
• надстройките се защитават;
• дилатациите се премостват;
• връзките към токоотводите се изпълняват;
• разделителните разстояния се проверяват;
• системата се означава.

5.17. Монтаж на мълниеприемни пръти

• защитената зона се проверява;
• носещата основа се проверява;
• конзолата или основата се монтира;
• прътът се поставя;
• вертикалността се проверява;
• укрепванията се монтират;
• връзката към мрежата се изпълнява;
• разделителното разстояние се проверява;
• хидроизолацията се възстановява;
• механичната устойчивост се проверява.

5.18. Монтаж на изолирана система

• проектното разстояние се маркира;
• изолиращите опори се монтират;
• мълниеприемниците се разполагат;
• изолираният проводник се полага;
• минималният радиус се спазва;
• крайните връзки се изпълняват;
• допустимите компоненти се използват;
• металните сближавания се проверяват;
• системата се изпитва;
• трасето се документира.

5.19. Монтаж на токоотводи

• трасето се маркира;
• държателите се монтират;
• проводникът се полага;
• острите завои се избягват;
• прозорците и вратите се отчитат;
• механичната защита се монтира;
• контролното съединение се изпълнява;
• връзката към заземителя се изпълнява;
• токоотводът се означава;
• непрекъснатостта се измерва.

5.20. Монтаж на брояч на мълниеви удари

• проектният токоотвод се определя;
• височината се избира;
• броячът се монтира;
• проводникът не се прекъсва неправомерно;
• монтажната ориентация се спазва;
• началното показание се записва;
• устройството се означава;
• достъпът се контролира;
• данните се включват в експлоатационния дневник.

5.21. Монтаж на SPD

• схемата на заземяване се проверява;
• типът SPD се проверява;
• местоположението се проверява;
• резервната защита се монтира;
• проводниците се разкрояват;
• връзките се изпълняват късо и праволинейно;
• PE връзката се изпълнява;
• неутралната връзка се изпълнява;
• затягането се контролира;
• дистанционният контакт се свързва;
• индикаторът се проверява;
• устройството се означава.

5.22. Монтаж на SPD за сигнални линии

• сигналната система се идентифицира;
• работното напрежение се проверява;
• честотният диапазон се проверява;
• типът на линията се проверява;
• екранирането се координира;
• SPD се монтира на границата на зоната;
• заземителната връзка се изпълнява;
• посоката се спазва;
• сигналът се проверява;
• затихването и комуникацията се изпитват.

5.23. Контрол преди закриване

Проверяват се:

• материалите;
• размерите;
• връзките;
• непрекъснатостта;
• позицията в бетона;
• изводите;
• връзките с армировката;
• защитата от корозия;
• номерацията;
• снимковата документация;
• екзекутивното заснемане;
• протоколът за скрити работи.

5.24. Измерване на специфичното съпротивление на почвата

При необходимост:

• определя се измервателната зона;
• подземните мрежи се проверяват;
• електродите се разполагат;
• почвените условия се документират;
• влажността се отчита;
• измерванията се извършват в няколко направления;
• резултатите се интерпретират;
• слоевете се оценяват;
• проектът се актуализира.

5.25. Измерване на заземителното съпротивление

Възможни методи са:

• триполюсен метод;
• четириполюсен метод;
• селективен метод с токови клещи;
• безелектроден клещов метод при подходяща затворена система;
• измерване на отделен електрод;
• измерване на общата заземителна система.

При измерването:

• методът се записва;
• уредът се идентифицира;
• климатичните условия се записват;
• почвената влажност се отчита;
• конфигурацията се документира;
• контролните съединения се отварят безопасно;
• измерването се повтаря;
• резултатът се сравнява с проекта.

5.26. Измерване на непрекъснатост

Проверяват се:

• фундаментният заземител;
• токоотводите;
• естествените токоотводи;
• връзките с армировката;
• главната заземителна шина;
• металните инсталации;
• кабелните трасета;
• металните фасади;
• покривните елементи;
• допълнителните изравнителни връзки.

Използва се подходящ измервателен ток и четирипроводно измерване при необходимост.

5.27. Проверка на SPD

Проверяват се:

• типът;
• схемата;
• резервната защита;
• индикаторът;
• дистанционният контакт;
• затягането;
• дължината на връзките;
• PE връзката;
• координацията;
• маркировката;
• състоянието на сменяемите модули;
• записът в експлоатационния дневник.

5.28. Окончателна проверка

Проверяват се:

• всички мълниеприемници;
• защитеното пространство;
• всички токоотводи;
• всички контролни съединения;
• всички заземителни изводи;
• главната заземителна шина;
• изравняването на потенциалите;
• SPD;
• покривното оборудване;
• PV системата;
• механичната защита;
• корозионната защита;
• означенията;
• документацията.

6. Контрол на качеството

7. Разходни норми

Разходните норми са ориентировъчни ATS INFO норми за предварително остойностяване. Те не представляват нормативно определени държавни норми.

Нормите зависят от:

• материала;
• размера;
• начина на полагане;
• почвените условия;
• работната височина;
• покривната конструкция;
• вида на хидроизолацията;
• броя на връзките;
• вида на съединенията;
• необходимата механична защита;
• класа на LPS;
• достъпа;
• необходимостта от подемна техника;
• работата в действаща сграда;
• необходимостта от възстановяване на покрития.

Базовите норми предполагат:

• одобрен проект;
• свободен монтажен фронт;
• доставка до работната зона;
• готови изкопи, когато е посочено;
• работна височина до 3,50 m;
• нормални атмосферни условия;
• липса на опасни материали;
• липса на взривоопасна среда;
• стандартни съединителни компоненти;
• достъпни измервателни точки.

Не са включени:

• земни работи, освен когато са изрично посочени;
• сондиране в скални почви;
• кранова механизация;
• скеле;
• автовишка;
• конструктивни мачти;
• възстановяване на настилки;
• възстановяване на фасади;
• независима лаборатория;
• проектиране;
• оценка на риска;
• специализиран софтуерен анализ;
• прекъсване на действащи електрически системи.

7.1. Фундаментен заземител

Базова единица:

100 m фундаментен заземител от стоманена лента или кръгъл проводник, положен върху готова армировка.

Ориентировъчен диапазон:

• проста непрекъсната основа: 0,40–0,60 ч.ч./m;
• фундаментна плоча с гъста армировка: 0,55–0,85 ч.ч./m;
• сложна основа с много фуги и изводи: 0,75–1,20 ч.ч./m.

7.2. Пръстенов заземител в готов изкоп

7.3. Изкоп и възстановяване

7.4. Вертикални електроди

7.5. Съединения

7.6. Главна заземителна шина

7.7. Изравняване на потенциалите

7.8. Покривна мълниеприемна мрежа

Базова единица:

100 m мълниеприемен проводник върху готов плосък покрив със стандартни държатели.

Ориентировъчен диапазон:

• свободен плосък покрив: 0,40–0,60 ч.ч./m;
• покрив с много оборудване: 0,60–1,00 ч.ч./m;
• скатен или труднодостъпен покрив: 0,80–1,50 ч.ч./m.

7.9. Мълниеприемни пръти

7.10. Токоотводи

7.11. Държатели

7.12. SPD

7.13. Измервания

7.14. Документация

7.15. Допълнителни коефициенти

7.16. Инструменти и оборудване

8. Безопасни условия на труд

• работите се изпълняват от правоспособен и обучен персонал;
• използва се одобрен проект;
• изготвя се оценка на риска;
• подземните мрежи се локализират;
• изкопите се обезопасяват;
• не се забиват електроди без проверка на подземните мрежи;
• при съмнение се използва ръчен изкоп;
• тежките електроди се повдигат механизирано;
• ударното оборудване се използва с защита на слуха;
• работната зона се огражда;
• при заваряване се използват подходящи лични предпазни средства;
• при екзотермично заваряване се използва суха форма;
• влажни форми и материали не се използват;
• лицето и тялото не се разполагат над формата;
• горимите материали се отстраняват;
• осигурява се пожарогасител;
• след огнева работа се извършва наблюдение;
• при работа върху армировка се използват стабилни проходи;
• изводите се защитават срещу нараняване;
• стърчащи проводници се означават;
• не се работи върху незакрепена армировка;
• работата на покрив се извършва със защита от падане;
• не се работи върху мокър, заледен или заснежен покрив без специални мерки;
• инструментите се осигуряват срещу падане;
• не се стои под повдигнати мълниеприемници;
• високите пръти се повдигат по одобрен план;
• работата се прекратява при гръмотевична буря;
• работата се прекратява при опасен вятър;
• не се докосва LPS при непосредствена гръмотевична опасност;
• действащите електрически системи се изключват;
• изпълнява се заключване и означаване;
• проверява се липсата на напрежение;
• SPD не се обслужва под напрежение;
• разединяването на заземител не се извършва без оценка на риска;
• контролно съединение не се оставя отворено след измерване;
• временно прекъснат защитен проводник се възстановява незабавно;
• заземителни проводници не се използват като импровизирани нулеви проводници;
• газопровод не се използва като заземител;
• контактните повърхности на газови и технологични системи се обработват само със съгласувана процедура;
• при измерване се използва калибриран уред;
• помощните електроди се ограждат;
• измервателните кабели не се полагат през активни транспортни пътища без защита;
• измерване не се извършва при непосредствена гръмотевична опасност;
• при отваряне на контролно съединение се оценява възможността за опасна потенциална разлика;
• след изпитването всички съединения се възстановяват;
• всички защитни капаци се поставят;
• нормалното състояние се проверява от второ компетентно лице.

9. Приемане на работите

Приемането се извършва след:

• завършен заземител;
• завършено главно изравняване на потенциалите;
• завършена външна мълниезащита;
• завършена вътрешна мълниезащита;
• завършени SPD;
• завършена защита на покривното оборудване;
• завършени контролни съединения;
• завършени инспекционни шахти;
• успешно измерване;
• успешно функционално изпитване;
• поставяне на означения;
• комплектоване на документацията;
• проведено обучение на експлоатационния персонал.

9.1. Проверка на проектната документация

Проверяват се:

• техническото задание;
• оценката на риска;
• класът на LPS;
• заземителният план;
• покривният план;
• фасадните разрези;
• защитените пространства;
• токоотводите;
• разделителните разстояния;
• изравняването на потенциалите;
• SPD схемата;
• PV координацията;
• детайлите;
• екзекутивните промени.

9.2. Проверка на фундаментния заземител

Проверяват се:

• материалът;
• размерът;
• затвореният контур;
• положението;
• връзките;
• армировъчните връзки;
• фугите;
• изводите;
• главната заземителна шина;
• измерената непрекъснатост;
• снимковата документация;
• протоколът за скрити работи.

9.3. Проверка на външния заземител

Проверяват се:

• трасето;
• дълбочината;
• материалът;
• връзките;
• електродите;
• шахтите;
• механичната защита;
• корозионната защита;
• връзката към фундаментния заземител;
• връзката към токоотводите;
• екзекутивното заснемане;
• измерените стойности.

9.4. Проверка на главната заземителна шина

Проверяват се:

• местоположението;
• достъпът;
• закрепването;
• материалът;
• размерът;
• отделните клеми;
• заземителният проводник;
• PE проводникът;
• мълниезащитната връзка;
• тръбопроводите;
• металните конструкции;
• телекомуникационната връзка;
• означенията;
• схемата.

9.5. Проверка на мълниеприемната система

Проверяват се:

• методът за защита;
• мрежата;
• размерите;
• прътите;
• мачтите;
• въжетата;
• държателите;
• съединенията;
• покривните ръбове;
• надстройките;
• комините;
• покривното оборудване;
• фотоволтаичните модули;
• антените;
• сервизните проходи;
• хидроизолацията.

9.6. Проверка на токоотводите

Проверяват се:

• броят;
• разпределението;
• материалът;
• трасето;
• завоите;
• закрепването;
• механичната защита;
• контролните съединения;
• броячът на удари;
• връзката към заземителя;
• непрекъснатостта;
• означенията.

9.7. Проверка на естествените компоненти

Проверяват се:

• материалът;
• размерът;
• механичната непрекъснатост;
• електрическата непрекъснатост;
• фугите;
• заварките;
• болтовите връзки;
• защитните покрития;
• връзката към мълниеприемната система;
• връзката към заземителя;
• корозията;
• достъпът.

9.8. Проверка на разделителните разстояния

Проверяват се сближаванията с:

• силови кабели;
• сигнални кабели;
• кабелни скари;
• въздуховоди;
• метални тръби;
• покривни агрегати;
• PV рамки;
• метални парапети;
• фасадни системи;
• горими материали.

При неспазено разстояние се проверява:

• изпълнено ли е изравняване;
• използван ли е изолиран проводник;
• монтирани ли са необходимите SPD;
• актуализиран ли е проектът.

9.9. Проверка на SPD

Проверяват се:

• типът;
• номиналното напрежение;
• максималното работно напрежение;
• нивото на защита;
• импулсният или разрядният ток;
• броят на полюсите;
• схемата;
• резервната защита;
• токът на късо съединение;
• PE връзката;
• N връзката;
• дължината на проводниците;
• индикаторът;
• дистанционният контакт;
• координацията;
• означението.

9.10. Измервания при приемане

Представят се резултати от:

• специфично съпротивление на почвата при изискване;
• съпротивление на заземителната уредба;
• съпротивление на отделни електроди при изискване;
• непрекъснатост на токоотводите;
• непрекъснатост на естествените компоненти;
• непрекъснатост на изравнителните връзки;
• нискоомни връзки към главната заземителна шина;
• проверка на SPD;
• функционална проверка на дистанционната сигнализация;
• проверка на брояча на удари;
• други проектно определени измервания.

9.11. Документи при приемане

Предават се:

• приемо-предавателен протокол;
• одобрен инвестиционен проект;
• оценка на риска;
• екзекутивен заземителен план;
• екзекутивен покривен план;
• екзекутивни фасади и разрези;
• план на токоотводите;
• схема на главната заземителна шина;
• схема на изравняването на потенциалите;
• схема на SPD;
• изчисление на разделителните разстояния;
• изчисление на защитените пространства;
• спецификация на компонентите;
• декларации за продуктите;
• сертификати на проводниците;
• сертификати на съединителите;
• сертификати на държателите;
• сертификати на електродите;
• сертификати на SPD;
• протоколи за скрити работи;
• снимкова документация;
• геодезическо заснемане;
• регистър на подземните връзки;
• регистър на контролните съединения;
• регистър на токоотводите;
• регистър на SPD;
• протокол за непрекъснатост;
• протокол за заземително съпротивление;
• протокол за специфично съпротивление на почвата;
• протокол за функционалните проверки;
• инструкция за експлоатация;
• график за периодични проверки;
• инструкция след мълниев удар;
• инструкция при покривни ремонти;
• инструкция при монтаж на ново оборудване;
• протокол за обучение;
• гаранционни документи.

9.12. Експлоатационно поддържане

След въвеждане в експлоатация се осигуряват:

• периодичен визуален оглед;
• периодично измерване;
• проверка на мълниеприемниците;
• проверка на токоотводите;
• проверка на контролните съединения;
• проверка на корозията;
• проверка на покривните държатели;
• проверка на фасадните закрепвания;
• проверка на заземителните шахти;
• проверка на главната заземителна шина;
• проверка на изравнителните връзки;
• проверка на SPD;
• подмяна на повредените SPD модули;
• записване на показанията на броячите;
• проверка след гръмотевична буря при съмнение за удар;
• проверка след покривен ремонт;
• проверка след фасаден ремонт;
• проверка след монтаж на PV;
• проверка след преустройство;
• актуализиране на екзекутивните чертежи;
• поддържане на експлоатационен дневник.

9.13. Критерии за приемане

Работите се приемат, когато:

• системата съответства на проекта;
• оценката на риска е актуална;
• класът на LPS е доказан;
• заземителят е изпълнен по проекта;
• всички скрити работи са документирани;
• фундаментният контур е непрекъснат;
• токоотводите са комплектни;
• мълниеприемната система защитава всички проектни обеми;
• покривното оборудване е защитено;
• разделителните разстояния са спазени или компенсирани;
• главната заземителна шина е комплектна;
• изравняването на потенциалите е изпълнено;
• естествените компоненти са доказано непрекъснати;
• съединенията са надеждни;
• корозионната защита е изпълнена;
• SPD са правилно избрани;
• SPD са правилно свързани;
• измерените стойности отговарят на проектните критерии;
• контролните съединения са достъпни;
• означенията са пълни;
• персоналът е обучен;
• документацията е пълна.

Работата не се приема при:

• липсваща оценка на риска;
• липсващ одобрен проект;
• неправилен клас на LPS;
• незащитено покривно оборудване;
• прекъсната мълниеприемна мрежа;
• липсващ токоотвод;
• недостъпно контролно съединение;
• прекъснат фундаментен заземител;
• липсващи изводи;
• недокументирани подземни връзки;
• несъвместими метали;
• видима корозия;
• неправилни съединители;
• повредена хидроизолация;
• неспазено разделително разстояние без защитна мярка;
• опасни допирни или крачни напрежения;
• липсващо главно изравняване;
• липсваща връзка към метална входяща система;
• неправилен SPD;
• липсваща резервна защита на SPD;
• прекомерно дълги SPD връзки;
• неработеща дистанционна сигнализация;
• липсващо измерване;
• измерена стойност извън проектния критерий;
• липсваща снимкова документация;
• липсващ протокол за скрити работи;
• непълна екзекутивна документация;
• необучен експлоатационен персонал.

а количествено остойностяване групата е подходящо да се раздели на подкарти за фундаментни заземители, външни пръстенови заземители, вертикални и дълбочинни електроди, главно и допълнително изравняване на потенциалите, покривни мълниеприемни системи, токоотводи, изолирана мълниезащита, SPD за силови линии, SPD за сигнални линии, мълниезащита на фотоволтаични системи, измерване на заземители, контрол на непрекъснатостта и периодични проверки.