Климатични камери

1. Обща характеристика

Климатичните камери, наричани още агрегати за обработка на въздуха (AHU), са централни ОВК съоръжения, предназначени за обработка, филтрация, подгряване, охлаждане, обезвлажняване, овлажняване и подаване/отсмукване на въздух в сградни вентилационни и климатични системи. Те се прилагат основно в нежилищни сгради, като стандартът БДС EN 13053:2020 изрично се отнася за AHU в нежилищни сгради и е приложим както за серийно произведени, така и за изработени по поръчка агрегати.

Климатичните камери се характеризират с:

• обработка на големи въздушни дебити;
• възможност за многостепенна филтрация;
• интегрирани секции за нагряване, охлаждане и рекуперация;
• приложение при централни системи за вентилация и климатизация;
• модулно или компактно изпълнение;
• възможност за автоматизирано управление и мониторинг. Типични продуктови серии покриват въздушни дебити от 750 до 110 000 m³/h при модулни решения и от 2 000 до 35 000 m³/h при част от компактните решения.

Основните елементи включват:

• корпус и носеща рама;
• филтърни секции;
• вентилаторни секции;
• нагревателни и охладителни секции;
• рекуператор / секция за оползотворяване на топлина;
• смесителни и клапни секции;
• шумоизолационни и шумозаглушителни секции;
• овлажнителни секции, когато са предвидени;
• автоматика, датчици и ел. табло.

2. Видове по основни признаци

В практиката най-често се срещат приточно-смукателни климатични камери с рекуперация, филтрация, вентилаторна секция и водни нагревателни/охладителни секции

3. Технически спецификации (разширени)

Забележка: При масови серии се срещат модулни AHU с дебити 750–110 000 m³/h, компактни решения 2 000–35 000 m³/h, филтрация с класове e PM10 60% (M5), ePM1 60% (F7) и ePM1 85% (F9), както и ротационни и противотокови пластинчати рекуператори с ефективност около 85%. За водните топлообменници в технически каталози често е посочено максимално работно налягане 16 bar и изпитвателно 21 bar.

4. Стандарти по бдс / en

Тези стандарти покриват съответно характеристиките на AHU, механичните показатели на корпуса, изискванията към системите в нежилищни сгради, класификацията на въздушните филтри, процедурите за измерване при предаване и критериите за чистота на системите.

5. Изисквания към материалите и изделията

Климатичните камери трябва:

• да бъдат нови, без механични повреди и корозия;
• да съответстват на проектния дебит, напор, режим на работа и функционална схема;
• да бъдат комплектовани с всички предвидени секции, автоматика, сервизни врати и ревизии;
• да имат обозначени посоки на въздуха, секции и обслужваеми зони;
• да са придружени с декларация за съответствие, технически паспорт и инструкция за монтаж;
• да осигуряват възможност за обслужване, смяна на филтри и почистване.

Не се допуска монтаж на:

• деформирани корпусни панели;
• повредени топлообменници, вентилатори или филтърни рамки;
• секции с нарушена херметичност;
• изделия с непълна комплектовка;
• елементи без идентификационни табели и техническа документация.

Изискванията за механични показатели на корпуса и за характеристики на агрегата са предмет на БДС EN 1886 и БДС EN 13053, а чистотата и почистването на вентилационните и климатичните системи се разглеждат в БДС EN 15780.

6. Последователност на изпълнение

Процедурите за измерване и предаване на системи за вентилация и климатизация се разглеждат в БДС EN 12599, а общите изисквания за изпълнение на системи в нежилищни сгради са в БДС EN 16798-3:2025.

7. Технологични изисквания при монтажа

При монтажа трябва да се спазват следните изисквания:

• агрегатът да се монтира върху подготвена, нивелирана и носеща основа;
• да се осигурят сервизни пространства за смяна на филтри, обслужване на вентилатори и почистване;
• модулите да се сглобяват с фабричните съединители и уплътнения;
• присъединяването към въздуховодите да не създава допълнителни напрежения в корпуса;
• водните секции да се свързват с възможност за обезвъздушаване, източване и сервиз;
• при охладителни секции да се изпълни правилен дренаж и сифониране;
• филтрите да се монтират в правилната посока и според предвидената степен на филтрация;
• автоматиката и изпълнителните механизми да се свържат съгласно схемите на производителя;
• да се осигури чист монтаж и защита от замърсяване на вътрешните секции.

БДС EN 1886:2025 е насочен към механичните показатели на корпуса, а БДС EN 15780 поставя критерии за чистота на вентилационните и климатичните системи и е приложим и към продукти по EN 13053, използвани в системи за човешко обитаване.

8. Необходими инструменти и механизация

За монтажа се използват:

• ролетка, нивелир, маркер;
• гаечни и тръбни ключове;
• перфоратор / бормашина;
• подемни средства за модулите;
• инструменти за въздуховодни и фланцови връзки;
• уреди за електрическо свързване и проверка;
• манометри, термометри и дебитомери за настройка;
• уреди за измерване на въздушен дебит и налягане;
• средства за уплътняване и антивибрационно изпълнение.

9. Разходни норми за труд, материали и машини

Средна производителност:
монтаж на климатични камери – приблизително 1–3 комплекта/ден за компактни решения и поетапен монтаж за по-големи модулни агрегати, в зависимост от размера, броя секции, височината на монтаж и степента на автоматизация.

10. Контрол и изисквания за приемане

Измервателните процедури при предаване на системи за вентилация и климатизация са предмет на БДС EN 12599:2012.

11. Експлоатационни параметри

11.1. Нормативни и експлоатационни параметри за най-често използвани климатични камери

В масовите каталози се срещат именно тези диапазони на дебит, типове рекуперация и филтрация, а при висококачествени AHU се срещат класове на корпуса D1, L1, T2, TB2 и F9 по EN 1886.

11.2. Най-често използвани типоразмери в практиката

11.3. Изисквания към монтажа

11.4. Препоръчителни монтажни и експлоатационни решения

11.5. Изисквания при приемане

12. Документи, съпътстващи приемането

Към изпълнените работи следва да се приложат:

• декларации за съответствие;
• технически паспорт;
• инструкции за монтаж и експлоатация;
• каталожни данни;
• протоколи от изпитвания и измервания;
• протокол за приемане на монтажа;
• екзекутивна документация, когато е приложимо.