Проектиране – Помпени станции

1. Обща характеристика

НАРЕДБА № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (Обн., ДВ, бр. 53 от 2005 г.; попр., бр. 56 от 2005 г.)

Помпените станции за питейни води се проектират при постоянен или периодичен недостиг на налягане във водоснабдителната система на урбанизираната територия и за осигуряване на помпената циркулация на горещата вода за битови нужди. Повишаване на налягането чрез помпени станции се предвижда само за водопроводната инсталация в горните етажи на сградата или в тези части от нея, където налягането във водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия е недостатъчно, за което водопроводната инсталация се зонира.

2. Проектиране на помпени станции за питейни води

Чл. 70. (1) Помпените станции за питейни води се проектират при постоянен или периодичен недостиг на налягане във водоснабдителната система на урбанизираната територия и за осигуряване на помпената циркулация на горещата вода за битови нужди.

(2) Повишаване на налягането чрез помпени станции се предвижда само за водопроводната инсталация в горните етажи на сградата или в тези части от нея, където налягането във водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия е недостатъчно, за което водопроводната инсталация се зонира.

Чл. 71. (1) Помпените станции за питейни води се проектират в подземни помещения извън жилищните и общественообслужващите сгради. Когато няма такава възможност, те се проектират в сутеренните части на сградите при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за допустимо ниво на шум и вибрации за съответния вид сграда.

(2) Допуска се циркулационни помпи с номинална мощност до 2,2 kW да се предвиждат в сградите, при условие че те не са разположени непосредствено под, над или до помещения с пределно допустимо ниво на шум до 40 dB(A).

Чл. 72. (1) Фундаментите на помпите се изолират от конструкцията на сградата с пясъчни или еластични пълнежи за предотвратяване разпространението на шума и вибрациите от помпите към конструкцията на сградата.

(2) Фундаментите на помпите се проектират на височина от пода не по-малка от 0,2 m.

Чл. 73. Допуска се директно водочерпене с помпа от захранващия водопровод, при условие че:

1. гарантираният напор в началото на сградното водопроводно отклонение при водочерпене е над 50 kPa;

2. на смукателя на помпите е предвиден електроконтактен манометър, изключващ помпената станция при напор под 50 kPa;

3. изчерпваният дебит не променя скоростта на водата в уличния водопровод с повече от 0,15 m/s,

4. хидравличният удар при внезапно спиране на помпата не надвишава 100 kPa.

Чл. 74. Помпените помещения и тяхното оборудване се проектират при спазване на изискванията за проектиране на помпени станции на водоснабдителните системи.

Чл. 75. (1) Подът на работното помещение на помпената станция се проектира с наклон от 1 до 2 % към подовите сифони или отводнителните водоприемни шахти.

(2) При кота на подовите сифони, по-ниска от котата на хоризонталния клон на сградната канализационна инсталация, или при максимално водно ниво в канализационния клон от канализационната мрежа на урбанизираната територия се предвижда събирателна шахта с автоматизирано изчерпване на събраната технологична отпадъчна вода.

Чл. 76. Помпите се избират и оразмеряват така, че работната им характеристика да съответства на характеристиката на водопроводната инсталация при оразмерителните условия.

Чл. 77. Помпите се проектират с ръчно и автоматично управление, като се предвиждат възможности за:

1. електромеханично отваряне на спирателните кранове на обходните клонове около водомерния възел едновременно с включването на помпи за пожарни и аварийни нужди;

2. автоматично изключване на циркулационните помпи при недостатъчен воден напор и недостатъчна температура на топлоносителя.

Чл. 78. (1) Помпите към черпателния резервоар се проектират естествено залети.

(2) Допуска се проектиране и на незалети помпи, при условие че е предвидено устройство за автоматичното им заливане или когато те са самозасмукващи.

Чл. 79. (1) Към помпената група с резервни помпи, черпещи вода от резервоари, се предвиждат най-малко два смукателя.

(2) Всеки смукател се оразмерява за целия оразмерителен дебит.

(3) Помпите от всяка зона се проектират със самостоятелни смукатели.

Чл. 80. (1) На тласкателя на всяка помпа се проектират възвратна клапа, спирателен кран и контактен манометър, а при доказана необходимост - и устройство, предотвратяващо хидравличен удар.

(2) На смукателя на всяка помпа се предвиждат спирателен кран и контактен манометър.

(3) Смукателят и тласкателят на помпа, черпеща вода директно от захранващия водопровод, се свързват с обходна тръба, на която се предвиждат спирателен кран, възвратна клапа и автоматика.

Чл. 81. При инсталации с периодичен режим на работа автоматичното управление на циркулационните помпи за гореща вода за битови нужди се проектира за осигуряване на нормираната температура на водата в местата на водочерпене при започване на работа.

Чл. 82. (1) Параметрите на работната помпа (работната помпена група) се определят едновременно с останалите елементи на водопроводната инсталация.

(2) Водопроводни инсталации без регулиращи (изравнителни) обеми се оразмеряват за максималното секундно водно количество.

(3) Оразмерителният дебит на работната помпа (qп) в l/s към хидрофори или резервоари – часови изравнители, се определя по формулата: qп = Кнад . qмакс ч, където Кнад е коефициент на надеждност, който се приема от 1,05 до 1,10.

3. Проектиране на резервоари към пс за питейни води

Чл. 83. (1) Черпателните резервоари, хидрофорите с помпи с директно водочерпене или с черпателен резервоар, високо разположените напорни резервоари или компактните уредби с мембранен съд се проектират при необходимост от регулиране на водното количество, постъпващо от водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия към сградните водопроводни инсталации.

(2) Високо разположени напорни резервоари се проектират при доказана целесъобразност в зависимост от конкретните условия.

Чл. 84. (1) Регулиращият обем за питейно-битови и производствени нужди (без пожарни и аварийни нужди) на хидрофорите (Vрег) в m3 се определя по формулата:

,

където: qп е дебитът на помпата (помпената група), m3/h;

Копт - коефициентът на оптимизиране;

n - броят на включванията на помпите за 1 h.

(2) Максималният допустим брой на включванията на помпата (помпената група) за 1 h и коефициентът на оптимизиране трябва да съответстват на изискванията на техническата спецификация на избраната помпа. Когато няма данни, те се определят в зависимост от мощността на помпената станция съгласно табл. 4.

Чл. 85. (1) Пълният обем на хидрофора (Vх) в m3 се определя по формулата:

,

където: Кзап е коефициентът на запаса, с който се определя необходимият резервен обем; определя се по табл. 4;

- съотношението на абсолютното минимално към абсолютното максимално налягане.

(2) Съотношението по ал. 1 се определя по формулата:

Р1 + 100

= ---------------- ,

Р2 + 100

където Р1 и Р2 са съответно минималното и максималното пиезометрично налягане в хидрофора, kPa.

(3) Съотношението се приема, както следва:

1. при помпена група с директно водочерпене - от 0,8 до 0,85;

2. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 до 500 kPa - от 0,75 до 0,80;

3. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 от 500 до 1000 kPa - от 0,65 до 0,75;

4. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 над 1000 kPa - от 0,6 до 0,65.

Чл. 86. (1) Не се допуска проектиране на хидрофори за едновременно съхранение на регулиращия обем и на неприкосновения запас за пожарно-аварийни нужди.

(2) Хидрофорните уредби се проектират с най-малко два работни хидрофора с общ обем, равен на изчисления.

(3) За всеки хидрофор се предвиждат предпазен клапан, контактен манометър и нивопоказател.

(4) Около хидрофора се предвижда достъп до измервателните арматури и устройства.

(5) При компресорните хидрофори се предвижда устройство за периодично добавяне на въздух.

Чл. 87. Минималното светло разстояние около черпателните и високо разположените резервоари се определя по табл. 5.

Таблица 5

Чл. 88. (1) Черпателните и високо разположените резервоари се проектират, както следва:

1. водонепропускливи;

2. от строителни продукти, предназначени за контакт с питейна вода;

3. корозионноустойчиви или с подходящо корозионноустойчиво покритие, предназначено за контакт с питейна вода;

4. топлоизолирани;

5. защитени срещу светлина и насекоми;

6. с осигурен достъп до резервоара по време на експлоатация.

(2) Във високо разположените резервоари се предвиждат напречни перфорирани прегради за предотвратяване на вълнението при земетресение.

(3) За подземните черпателни резервоари се предвиждат системи за откриване на течове.

(4) При проектирането на стоманобетонни резервоари за всички тръби, преминаващи през стените и дъното на резервоара, се предвиждат салници, които се монтират при изпълнението на кофража на резервоара преди изливането на бетона.

Чл. 89. (1) За предотвратяване преливането на резервоара се проектира преливно-отточна система.

(2) Вътрешният диаметър на преливната тръба се проектира по-голям от диаметъра на вливната тръба.

(3) Преливната тръба се свързва с канализацията чрез прекъсване на водната струя със свободно изтичане във въздушна среда при спазване изискванията на БДС EN 1717.

(4) Високо разположените резервоари се проектират в самостоятелно отводнени вани за предпазване от наводняване при преливане, земетресение или нарушаване на водонепропускливостта.

Чл. 90. (1) На всяка вливна тръба се предвижда плувак-вентил или подобно действащо устройство, както и спирателен кран преди него.

(2) Водовземането от резервоара се проектира с водовземна тръба. За водопроводната инсталация за студена вода водовземането се предвижда в най-ниската точка на регулиращия обем на резервоара.

(3) На всяка водовземна тръба се предвижда спирателен кран.

(4) Резервоарите с обем над 1000 dm3 се проектират с две камери или като два отделни резервоара за случаите на ремонт и поддръжка.

Чл. 91. (1) При определяне обема на черпателните и високо разположените резервоари се вземат мерки за предотвратяване застоя на водата.

(2) При проектиране на два или повече резервоара не се допуска циркулация на водата между резервоарите.

(3) Регулиращият обем на високо разположените резервоари за всеки отделен случай се определя в зависимост от часовите или денонощните (сумарните) графици на водопотреблението и притока на вода от захранващия водопроводен клон на водоснабдителната система.

4. Проектиране на канализационни помпени станции

Чл. 183. Канализационните помпени станции се проектират при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 12056-4 “Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 4: Канализационни помпени станции. Проектиране и оразмеряване”.

Чл. 184. (1) Канализационни помпени станции се предвиждат, когато не може да се осъществи гравитационното отвеждане на отпадъчните води от санитарните прибори в сградата, разположени под нивото на подприщване в канализационната мрежа на урбанизираната територия или в пречиствателно съоръжение.

(2) Канализационните помпени станции се осигуряват срещу обратен поток чрез обратен сифон над нивото на подприщване.

Чл. 185. (1) Канализационните помпени станции се проектират в изолирано отопляемо помещение със самостоятелен изход навън или към стълбищна площадка.

(2) Канализационните помпени станции за отпадъчни води, съдържащи нефтопродукти или други запалителни вещества, се проектират в самостоятелна сграда.

(3) Канализационните помпени станции за производствени отпадъчни води, неотделящи опасни газове, миризми и пари, може да се проектират и в производствени помещения.

Чл. 186. (1) Канализационните помпени станции се състоят от:

1. събирателен резервоар;

2. канализационни помпи;

3. система за управление;

4. смукателен тръбопровод;

5. тласкателен тръбопровод.

(2) Компактните помпени съоръжения се проектират с вградени събирателен резервоар, помпа, възвратен клапан и система за управление.

Чл. 187. Събирателният резервоар се проектира водонепропусклив и устойчив на корозия, с наклон на дъното към смукателния тръбопровод не по-малък от 0,1 m/m.

Чл. 188. (1) Събирателният резервоар за отпадъчни води, отделящи опасни газове, миризми и пари, се проектира херметически затворен в помпеното помещение без конструктивна връзка със сградата.

(2) Към херметически затворения събирателен резервоар се предвижда вентилационна тръба, достигаща над покрива на сградата.

Чл. 189. Към канализационните помпени станции освен работните помпи се предвиждат и резервни, като при брой на еднотипните работни помпи до две се предвижда една резервна помпа.

Чл. 190. Помпите се проектират с естествено заливане.

Чл. 191. За всяка канализационна помпа се предвижда отделен смукателен тръбопровод със спирателен кран и с възходящ наклон към помпата не по-малък от 0,005 m/m.

Чл. 192. (1) На тласкателния тръбопровод на всяка помпа се предвиждат възвратен клапан и спирателен кран.

(2) На тласкателния тръбопровод не се предвиждат други свързвания.

Чл. 193. (1) Тласкателните тръбопроводи на канализационните помпени станции се свързват задължително само с вентилирани хоризонтални канализационни клонове. Не се допуска свързването им с вертикални канализационни клонове.

(2) За тласкателните тръбопроводи не се проектират вентилационни клапани.

Чл. 194. (1) Тласкателните тръбопроводи се оразмеряват така, че да издържат на налягане, равно на 1,5 пъти максималното работно налягане на помпата.

(2) Минималният диаметър на тласкателните тръбопроводи се определя съгласно БДС EN 12056-4.

Чл. 195. Скоростта на водата в тласкателния тръбопровод е не по-малка от 0,7 m/s и не по-голяма от 2,3 m/s.

Чл. 196. Помпата се проектира закрепена неподвижно, като при всяко нейно укрепване към пода, стените и тавана на помещението се спазват изискванията за еластичност и шумоизолация.

Чл. 197. За отводняване на помещението, в което се намира помпената станция, на дъното му се предвижда при необходимост шахта с отводнителна помпа.

Чл. 198. (1) В помещението на канализационната помпена станция за отпадъчни води се предвижда вентилация.

(2) Вентилационните тръби се свързват към допълнителния или към основния вентилационен клон.

(3) Не се допуска свързване на вентилационните клонове с входящата страна на вентилацията на маслоуловител.

Чл. 199. (1) Канализационната помпена станция се разполага в отопляемо и вентилирано помещение в сградата при спазване на изискванията за пределно допустимите нива на шума.

(2) Конструктивното оформяне (височина, монтажни разстояния, подемно-транспортни устройства, монтажни отвори в стени, плочи и др.) на помещението по ал. 1 се определя така, че да се осигури свободно разстояние 0,6 m около работещите части на помпите за поддръжката им.

Чл. 200. Помпените станции се проектират с автоматично управление с аварийна сигнализация, като се предвижда възможност и за ръчно управление.

Чл. 201. Помпите се оразмеряват за дебит на водата не по-малък от общото оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори.

Чл. 202. (1) Работният напор на помпата се определя съгласно БДС EN 12056-4.

(2) Геодезичната височина се приема като вертикално разстояние между най-ниското водно ниво в събирателния резервоар и най-високата точка на тласкателния тръбопровод. Допуска се геодезичната височина да се измерва с вертикалното разстояние между пода на машинната зала, в която е инсталирана помпата, и най-ниската част на горния край на сифона за защита срещу заливане.

Чл. 203. (1) Загубите на напор от триене по дължина в тласкателния тръбопровод се определят за всички прави участъци на тласкателя до горния край на сифона за защита срещу заливане съгласно БДС EN 12056-4.

(2) Местните загуби на напор във всяка отделна арматура или фасонна част на тласкателния тръбопровод до сифона се определят съгласно БДС EN 12056-4.

Чл. 204. Хидравличният наклон се определя въз основа на техническата спецификация на тръбите или по формулата на Колбрук – Уайт съгласно БДС EN 12056-4.

Чл. 205. Полезният обем на събирателния резервоар се определя съгласно БДС EN 12056-4.

Чл. 206. (1) Събирателният резервоар се проектира така, че полезният му обем да е по-голям от обема на тласкателния тръбопровод в участъка от възвратния клапан до горната част на сифона срещу заливане.

(2) Минималният полезен обем на събирателния резервоар е 20 l.