Спринклери и Дренчери

1. Обща характеристика

Спринклерните и дренчерните инсталации са стационарни водни пожарогасителни системи, предназначени автоматично да:

• откриват възникнал пожар;
• подават сигнал за пожар;
• ограничават развитието на пожара;
• контролират разпространението на горенето;
• потискат пожара;
• охлаждат строителни конструкции;
• охлаждат технологично оборудване;
• предпазват съседни съоръжения;
• ограничават топлинното излъчване;
• създават водни завеси;
• подпомагат безопасната евакуация;
• ограничават материалните щети;
• осигуряват време за действие на противопожарните екипи.

Основният действащ стандарт за общите автоматични спринклерни инсталации е БДС EN 12845:2015+A2:2026. За ESFR и CMSA системите се прилага допълнително БДС EN 12845-2:2025, а за сеизмичното укрепване — БДС EN 12845-3:2024. Проектът prБДС EN 12845 rev:2026 не се използва като действащ стандарт до окончателното му публикуване.

1.1. Спринклерна инсталация

Спринклерната инсталация представлява тръбна мрежа със затворени спринклери, всеки от които има собствен термочувствителен елемент.

При пожар:

• температурата около засегнатия спринклер се повишава;
• термочувствителният елемент се задейства;
• отваря се само спринклерът или групата спринклери, изложени на достатъчно топлинно въздействие;
• водата се разпръсква върху защитаваната площ;
• движението на водата задейства хидравлична и електрическа сигнализация;
• при помпено захранване се стартира пожарната помпена група.

Спринклерната система не означава, че всички спринклери в сградата се отварят едновременно.

Основните функции са:

• локално автоматично задействане;
• контрол или потискане на пожара;
• автоматично подаване на сигнал;
• ограничаване на топлинната мощност;
• намаляване на вероятността за разпространение към съседни площи.

1.2. Дренчерна инсталация

Дренчерната инсталация, наричана още инсталация за разпръскване на вода или deluge система, използва:

• отворени дренчерни дюзи;
• отворени спринклери без термочувствителен елемент;
• дренчерно контролно-сигнално устройство;
• система за откриване и задействане;
• тръбна мрежа, която при нормален режим обичайно е празна след дренчерния клапан.

При задействане на дренчерния клапан водата постъпва едновременно към всички отворени дюзи в съответната зона.

Дренчерната система може да се задейства чрез:

• автоматична пожароизвестителна система;
• пневматична пилотна линия;
• хидравлична пилотна линия;
• електрически соленоиден клапан;
• ръчен пуск;
• комбинация от автоматичен и ръчен пуск;
• технологичен защитен сигнал.

СД CEN/TS 14816:2009 определя изисквания и препоръки за проектиране, монтаж и поддържане на стационарни дренчерни инсталации за разпръскване на вода във и извън сгради и промишлени съоръжения. Документът не се прилага за стандартните автоматични спринклерни системи.

1.3. Основна разлика между спринклер и дренчер

1.4. Обхват на технологичната карта

Картата обхваща:

• определяне на пожарната опасност;
• определяне на класа на риска;
• определяне на категорията на складиране;
• определяне на защитаваните площи;
• определяне на изчислителната площ;
• определяне на интензивността на оросяване;
• определяне на продължителността на водоподаване;
• определяне на необходимия воден запас;
• хидравлично изчисление;
• определяне на необходимите помпи;
• определяне на резервираността;
• определяне на типа спринклер;
• определяне на температурния клас;
• определяне на K-фактора;
• определяне на ориентацията;
• определяне на разстоянията и покриваната площ;
• определяне на дренчерните дюзи;
• определяне на дренчерните зони;
• разработване на работни чертежи;
• координация със строителните конструкции;
• координация с пожароизвестяването;
• координация с електрозахранването;
• приемане и съхраняване на материалите;
• монтаж на опори и окачвания;
• монтаж на пожарни помпи;
• монтаж на контролно-сигнални възли;
• монтаж на главни разпределителни тръби;
• монтаж на клонове;
• монтаж на изпускателни и изпитвателни възли;
• монтаж на спринклери;
• монтаж на отворени дренчерни дюзи;
• монтаж на детектори за воден поток;
• монтаж на контрол на положението на клапаните;
• монтаж на манометри;
• монтаж на въздушно или азотно захранване;
• монтаж на освобождаваща автоматика;
• промиване;
• хидравлично изпитване;
• изпитване на помпите;
• задействащи изпитвания;
• измерване на водоподаването;
• комплексно изпитване;
• обучение;
• документиране;
• предаване за експлоатация.

1.5. Системи, включени в обхвата

Мокри спринклерни системи

Тръбната мрежа след контролно-сигналното устройство е постоянно запълнена с вода под налягане.

Използва се в:

• отопляеми сгради;
• търговски площи;
• офиси;
• хотели;
• обществени сгради;
• производствени помещения;
• складове без риск от замръзване;
• подземни гаражи с подходящ температурен режим;
• технически помещения.

Сухи спринклерни системи

Тръбната мрежа след сухото контролно-сигнално устройство е запълнена със сгъстен въздух или азот.

Използва се в:

• неотопляеми складове;
• хладилни помещения;
• открити товарни рампи;
• навеси;
• неотопляеми гаражи;
• пространства с риск от замръзване;
• помещения с постоянно висока температура, когато проектът го изисква.

При отваряне на спринклер първо се освобождава газът, след което сухото контролно-сигнално устройство пропуска вода към мрежата.

Предварително управлявани системи

При pre-action системите мрежата е суха, а подаването на вода към нея зависи от допълнителен сигнал от система за откриване на пожар.

Възможни са:

• единично блокиране;
• двойно блокиране;
• система, при която пожароизвестяването запълва мрежата;
• система, при която за водоподаване са необходими сигнал и отворен спринклер.

Използват се в:

• центрове за данни;
• архиви;
• музеи;
• помещения с чувствително оборудване;
• хладилни складове;
• помещения с висок риск от случайно водно изпускане.

ESFR системи

ESFR системите използват спринклери за ранно потискане и бързо действие и се прилагат основно при определени складови конфигурации.

Проектирането се извършва по БДС EN 12845-2:2025, а самите ESFR спринклери се оценяват по БДС EN 12259-13:2023.

CMSA системи

CMSA спринклерите са предназначени за контрол на специфични приложения и складови рискове.

Допустимостта им се определя според:

• вида на стоките;
• опаковката;
• височината на складиране;
• височината на сградата;
• конфигурацията на стелажите;
• разстоянието до тавана;
• наличието на междинни стелажни спринклери;
• сертифицираното приложение на спринклера.

Жилищни спринклерни системи

Спринклерните инсталации за жилищни помещения се проектират по БДС EN 16925:2019 с приложимата поправка AC:2020. Стандартът обхваща проектиране, водоснабдяване, защита срещу обратен поток, монтаж, изпитване и поддържане на жилищни спринклерни системи.

Стелажни спринклерни системи

Включват:

• спринклери в стелажите;
• междинни хоризонтални клонове;
• защита на спринклерите срещу механичен удар;
• вертикални захранващи клонове;
• локални изпускателни точки;
• гъвкави или твърди връзки;
• контрол на минималните свободни пространства;
• координация със стелажната конструкция.

Дренчерни системи за технологично оборудване

Използват се за:

• трансформатори;
• кабелни съоръжения;
• технологични реактори;
• резервоари;
• транспортни ленти;
• товаро-разтоварни съоръжения;
• газови и нефтени съоръжения;
• турбини;
• генератори;
• специални производствени линии;
• охлаждане на стоманени конструкции;
• ограничаване на топлинно излъчване.

Водни завеси

Водните завеси могат да се използват за:

• защита на отвори;
• охлаждане на фасадни участъци;
• ограничаване на топлинното излъчване;
• защита между технологични зони;
• защита на резервоари;
• защита на евакуационни маршрути при специално проектно решение.

Водна завеса не се приема автоматично за еквивалент на пожарозащитна стена, врата или преграда. Замяната на пасивна пожарозащита се допуска само когато е нормативно допустима и е доказана в одобрения пожарен проект.

1.6. Граници на технологичната карта

Картата не включва:

• инсталации за водна мъгла;
• пенообразуващи пожарогасителни системи;
• газови пожарогасителни системи;
• прахови пожарогасителни системи;
• аерозолни системи;
• кухненски пожарогасителни системи;
• външни пожарни хидранти;
• вътрешни пожарни кранове;
• сухотръбия за противопожарните екипи;
• пожарни резервоари като строителни конструкции;
• основните строителни работи по помпените помещения;
• общата водоснабдителна мрежа преди договорната граница;
• пожароизвестителната система извън необходимия интерфейс;
• общото резервно електрозахранване;
• димоотвеждането;
• пасивната пожарозащита;
• пожарозащитните врати и прегради;
• мобилните пожарогасителни средства;
• самото пожарогасене при възникнал пожар.

1.7. Основни компоненти

Системата може да включва:

• пожарен резервоар;
• смукателен колектор;
• основна електрическа пожарна помпа;
• резервна електрическа пожарна помпа;
• дизелова пожарна помпа;
• жокей помпа;
• вертикална турбинна помпа;
• изпитвателен колектор;
• разходомер;
• смукателна арматура;
• възвратни клапани;
• напорни спирателни клапани;
• предпазни и циркулационни линии;
• мембранен съд;
• контролни табла;
• мокро контролно-сигнално устройство;
• сухо контролно-сигнално устройство;
• дренчерно контролно-сигнално устройство;
• предварително управляван клапан;
• ускорител;
• ексхаустер;
• въздушен компресор;
• азотен генератор;
• воден моторен сигнализатор;
• пресостати;
• детектори за воден поток;
• контрол на положението на клапаните;
• главни захранващи тръби;
• разпределителни тръби;
• клонови тръби;
• стелажни клонове;
• изпускателни тръби;
• главен изпитвателен и изпускателен възел;
• крайни изпитвателни устройства;
• промивни връзки;
• манометри;
• спринклери;
• дренчерни дюзи;
• защитни решетки;
• розетки;
• гъвкави връзки;
• опори;
• окачвания;
• неподвижни точки;
• сеизмични укрепвания;
• противопожарни проходни уплътнения;
• зонови карти;
• табели и маркировки;
• шкаф с резервни спринклери;
• специални ключове за монтаж.

1.8. Основни проектни параметри

За всяка система се определят:

• категорията на защитавания риск;
• характеристиките на горимите материали;
• начинът на складиране;
• видът на опаковките;
• височината на складиране;
• височината на помещението;
• покриваната площ на един спринклер;
• максималното разстояние между спринклерите;
• минималното разстояние между спринклерите;
• разстоянието до тавана;
• препятствията пред водната струя;
• интензивността на оросяване;
• изчислителната площ;
• необходимият дебит;
• минималното налягане;
• K-факторът;
• температурният клас;
• времето за водоподаване;
• водният запас;
• режимът на резервираност;
• класът на тръбите;
• максималното работно налягане;
• изпитвателното налягане;
• необходимостта от сеизмично укрепване;
• допустимото време за доставка на вода при суха система;
• дренчерната площ;
• плътността на разпръскване;
• ъгълът и характеристиката на дюзите;
• необходимостта от резервно електрозахранване.

1.9. Основни опасности

Оценката на риска трябва да разглежда:

• недостатъчен воден запас;
• недостатъчен дебит;
• недостатъчно остатъчно налягане;
• неправилно определен риск;
• неправилен спринклер;
• неправилен K-фактор;
• неправилна температурна характеристика;
• неправилни разстояния;
• препятствия пред разпръскването;
• затворена арматура;
• блокиран клапан;
• повредена помпа;
• липса на автоматичен старт;
• замръзване;
• корозия;
• микробиологично повлияна корозия;
• задържане на вода в суха система;
• повреда на спринклер;
• боядисан спринклер;
• механично повредена ампула;
• запушена дренчерна дюза;
• неправилно ориентирана дюза;
• замърсен филтър;
• непредаден сигнал към пожароизвестяването;
• неправилно задействане на дренчерната зона;
• случайно водно изпускане;
• значителни водни щети;
• хидравличен удар;
• разрушаване на тръбна опора;
• сеизмично преместване;
• нерегламентирано изменение на помещението;
• промяна на складирането без ново изчисление;
• временно изключване без компенсиращи мерки.

2. Стандарти и нормативни документи

Към датата на картата официалната страница на МРРБ публикува Наредба № Iз-1971 в редакция, допълнена в ДВ, бр. 46 от 6 юни 2025 г. Необходимостта от спринклерна или друга стационарна пожарогасителна инсталация се определя от предназначението, пожарния риск, площта, височината, складирането и останалите показатели на конкретния строеж.

БДС EN 17451:2025 е действащ стандарт за проектиране, сглобяване, монтаж и пускане в експлоатация на помпени агрегати за автоматични спринклерни системи. БДС EN 12259-12:2024 определя изискванията към самите центробежни пожарни помпи.

Действащите специализирани продуктови стандарти включват БДС EN 12259-13:2023 за ESFR спринклери, БДС EN 12259-14:2020+A2:2024 за жилищни спринклери и БДС EN 12259-15:2025 за спринклери с голям K-фактор, разширено покритие и CMSA приложения.

Дренчерните контролно-сигнални устройства се оценяват по БДС EN 12259-9:2019. Стандартът е потвърден като действащ през декември 2024 г.

Преди окончателното издаване на проекта се проверяват:

• актуалният статус на всички стандарти;
• приложимата редакция на Наредба № Iз-1971;
• приложимите изисквания на застрахователя;
• изискванията на собственика;
• необходимостта от независим технически преглед;
• допустимостта на специални спринклери;
• продуктовите сертификати;
• условията за водоснабдяване;
• изискванията към резервното захранване;
• режимът на техническо поддържане.

3. Видове по технологията

3.1. Според състоянието на мрежата

• мокри системи;
• сухи системи;
• предварително управлявани системи;
• системи с единично блокиране;
• системи с двойно блокиране;
• редуващи се мокро-сухи системи;
• дренчерни системи;
• комбинирани системи;
• системи с вода и антифриз при нормативно допустимо решение.

3.2. Според предназначението

• за защита на живота;
• за контрол на пожара;
• за потискане на пожара;
• за защита на имущество;
• за защита на технологично оборудване;
• за охлаждане;
• за водна завеса;
• за защита на фасади;
• за защита на кабелни трасета;
• за защита на резервоари;
• за защита на трансформатори;
• за защита на транспортни ленти;
• за защита на складови стелажи.

3.3. Според пожарния риск

• нисък риск;
• обикновен риск;
• висок производствен риск;
• висок складов риск;
• специален риск;
• жилищен риск;
• риск, определен чрез изпитана специална технология.

3.4. Според вида на спринклерите

• стоящи;
• висящи;
• странични;
• стандартно разпръскващи;
• конвенционални;
• плоско разпръскващи;
• скрити;
• вградени;
• декоративни;
• сухи спринклери;
• бързодействащи;
• стандартно действащи;
• жилищни;
• ESFR;
• CMSA;
• с разширено покритие;
• междинни стелажни;
• устойчиви на корозия;
• с предпазна решетка;
• с воден щит.

3.5. Според температурния клас

• нискотемпературни;
• обикновени;
• междинни;
• високотемпературни;
• много високотемпературни;
• специални температурни изпълнения.

Температурният клас се определя според максималната очаквана околна температура и топлинните източници.

3.6. Според тръбния материал

• черни стоманени тръби;
• поцинковани стоманени тръби;
• неръждаеми стоманени тръби;
• медни тръби при допустимо приложение;
• пластмасови тръбни системи с одобрено пожарно приложение;
• комбинирани системи;
• фабрично защитени тръби;
• тръби с вътрешно антикорозионно покритие.

3.7. Според метода на свързване

• резбови;
• жлебови;
• заварени;
• фланцови;
• пресови при одобрена система;
• запоени;
• механично съединени;
• комбинирани.

3.8. Според водоизточника

• обществен водопровод;
• площадков пожарен водопровод;
• пожарен резервоар;
• комбиниран резервоар;
• гравитационен резервоар;
• водонапорен съд;
• един подобрен водоизточник;
• два независими водоизточника;
• помпено захранване;
• директно захранване при доказани характеристики.

3.9. Според помпената конфигурация

• една електрическа пожарна помпа;
• две електрически пожарни помпи;
• електрическа и дизелова помпа;
• две дизелови помпи;
• вертикални турбинни помпи;
• хоризонтални помпи с разделен корпус;
• крайни смукателни помпи;
• многостъпални помпи;
• основна помпа и жокей помпа;
• резервирана помпена система.

3.10. Според дренчерното приложение

• обемно разпръскване;
• повърхностно охлаждане;
• локално охлаждане;
• защита на трансформатори;
• защита на резервоари;
• защита на кабели;
• защита на конвейери;
• защита на отвори;
• водна завеса;
• защита срещу топлинно излъчване;
• охлаждане на метални конструкции;
• защита на технологичен апарат.

3.11. Според начина на дренчерно задействане

• електрическо;
• хидравлично;
• пневматично;
• механично;
• ръчно;
• автоматично от пожароизвестяване;
• автоматично от пилотни спринклери;
• двойно потвърдено;
• комбинирано автоматично и ръчно.

4. Материали и спецификации

4.1. Изисквания към спринклерите

Спринклерите трябва:

• да бъдат от одобрения тип;
• да имат проектния K-фактор;
• да имат проектната температурна характеристика;
• да имат правилната ориентация;
• да бъдат съвместими с риска;
• да бъдат съвместими с тавана;
• да бъдат съвместими със складирането;
• да имат неповредена ампула или стопяем елемент;
• да нямат следи от боя;
• да нямат корозия;
• да нямат механични деформации;
• да се монтират със специалния ключ;
• да не се затягат чрез дефлектора;
• да не се почистват с абразивни средства;
• да не се пребоядисват;
• да не се заменят с визуално подобен, но различен модел.

4.2. Изисквания към дренчерните дюзи

Дюзите трябва:

• да имат проектния отвор;
• да имат проектния K-фактор;
• да имат правилния ъгъл на разпръскване;
• да бъдат ориентирани към защитаваната повърхност;
• да бъдат защитени от запушване;
• да бъдат достъпни за проверка;
• да не се боядисват;
• да не се затварят със случайни тапи;
• да имат защитни капачки само когато са част от одобрена система;
• да бъдат защитени от механичен удар;
• да се проверяват след строителни работи;
• да се промиват преди окончателното пускане.

4.3. Изисквания към тръбите

Тръбите трябва:

• да имат достатъчна якост;
• да имат проектния вътрешен диаметър;
• да издържат работното и изпитвателното налягане;
• да са съвместими със съединенията;
• да са чисти отвътре;
• да са защитени от корозия;
• да са защитени от замръзване;
• да не намаляват недопустимо проходното сечение;
• да се полагат с необходимия наклон при сухи системи;
• да имат изпускателни точки в ниските места;
• да не се използват като опора за други инсталации;
• да не носят кабели, въздуховоди или строителни елементи.

4.4. Изисквания към опорите

Опорите и окачванията трябва:

• да бъдат от одобрена система;
• да поемат масата на запълнената тръба;
• да поемат динамичните усилия;
• да са закрепени към носеща конструкция;
• да не са закрепени към окачен таван;
• да не са закрепени към леки инсталационни профили без изчисление;
• да имат проектни разстояния;
• да бъдат защитени от корозия;
• да позволяват температурно движение;
• да не пречат на отводняването;
• да имат допълнително укрепване около арматура;
• да имат сеизмични връзки, когато са необходими.

4.5. Изисквания към пожарните клапани

Всеки контролно-сигнален възел трябва:

• да бъде достъпен;
• да бъде защитен от замръзване;
• да има свободно работно пространство;
• да има входен спирателен клапан;
• да има изходен спирателен клапан, когато е предвиден;
• да има манометри;
• да има изпускателен възел;
• да има алармена линия;
• да има електрическа сигнализация;
• да има обозначение на защитаваната зона;
• да има схема на зоната;
• да има осветление;
• да има безопасно отвеждане на изпитвателната вода.

4.6. Изисквания към пожарните помпи

Помпите трябва:

• да осигуряват проектния дебит;
• да осигуряват проектния напор;
• да имат подходяща работна крива;
• да работят без кавитация;
• да имат надеждно смукателно захранване;
• да стартират автоматично;
• да имат ръчен старт;
• да не се спират автоматично при пожарен режим, освен при нормативно допустимо решение;
• да имат отделни контролни табла;
• да имат сигнализация за състояние и повреда;
• да имат достъп за обслужване;
• да имат изпитвателна линия;
• да имат безопасно отвеждане на изпитвателния дебит.

4.7. Изисквания към водоснабдяването

Водоснабдяването трябва да осигурява:

• проектния дебит;
• проектното налягане;
• проектната продължителност;
• необходимата надеждност;
• резервираността;
• защита срещу замърсяване;
• защита срещу замръзване;
• автоматично поддържане на готовност;
• възможност за изпитване;
• възможност за контрол на водното ниво;
• сигнализация при ниско ниво;
• възможност за безопасно допълване;
• достъп за инспекция и почистване.

5. Технологична последователност

5.1. Определяне на защитаваните рискове

Определят се:

• предназначението на помещенията;
• горимите материали;
• пожарното натоварване;
• начинът на складиране;
• видът на стелажите;
• височината на складиране;
• височината на тавана;
• технологичните процеси;
• максималната температура;
• рискът от замръзване;
• рискът от механичен удар;
• необходимостта от локално охлаждане;
• необходимостта от водна завеса;
• необходимостта от резервирана система.

5.2. Избор на система

Избират се:

• мокра система;
• суха система;
• предварително управлявана система;
• жилищна система;
• ESFR система;
• CMSA система;
• стелажна система;
• дренчерна система;
• комбинирана система;
• необходимият брой зони;
• видът на водоизточника;
• помпената конфигурация.

5.3. Хидравлично изчисление

Изчислението включва:

• интензивността на оросяване;
• изчислителната площ;
• броя на действащите спринклери;
• K-фактора;
• минималното налягане;
• разхода през всеки спринклер;
• тръбните загуби;
• местните съпротивления;
• геодезическата височина;
• загубите в клапаните;
• загубите във филтрите;
• загубите в обратната защита;
• необходимия дебит за пожарни кранове, когато е приложимо;
• необходимия дебит за дренчерните зони;
• едновременното действие на системите;
• необходимия воден запас;
• характеристиката на помпата;
• режима при минимален и максимален дебит.

5.4. Координация на проекта

Координират се:

• строителната конструкция;
• архитектурните тавани;
• въздуховодите;
• кабелните скари;
• осветителните тела;
• технологичното оборудване;
• стелажите;
• окачените тавани;
• фасадните елементи;
• отоплението;
• студените зони;
• пожарните прегради;
• пожароизвестяването;
• сградната автоматизация;
• електрозахранването;
• водоснабдяването;
• канализацията;
• помпеното помещение;
• пожарният резервоар;
• сервизните маршрути.

5.5. Работни чертежи

Работните чертежи трябва да показват:

• точните оси на тръбите;
• котите;
• диаметрите;
• номерата на клоновете;
• видовете спринклери;
• K-факторите;
• температурните класове;
• дренчерните дюзи;
• покриваните зони;
• опорите;
• сеизмичните връзки;
• клапанните възли;
• изпускателите;
• изпитвателните точки;
• проходите;
• пожарозащитните уплътнения;
• наклоните на сухите системи;
• зоновото разпределение;
• хидравлично най-неблагоприятната зона;
• хидравлично най-благоприятната зона;
• табелите и идентификацията.

5.6. Проверка на строителната готовност

Проверяват се:

• помпеното помещение;
• резервоарът;
• фундаментите;
• захранването;
• отводняването;
• вентилацията;
• отоплението;
• строителните отвори;
• пожарните прегради;
• монтажните височини;
• носещата конструкция;
• достъпът за повдигане;
• готовността на стелажите;
• липсата на некоординирани препятствия;
• възможността за изпускане на изпитвателната вода.

5.7. Приемане на материалите

Проверяват се:

• производителят;
• моделът;
• стандартът;
• маркировката;
• размерът;
• класът на налягане;
• сертификатите;
• декларациите;
• K-факторът;
• температурният клас;
• годината на производство;
• състоянието на ампулите;
• клапаните;
• помпите;
• тръбите;
• съединителите;
• уплътненията;
• опорите;
• дренчерните дюзи;
• контролните устройства;
• транспортните повреди.

5.8. Съхраняване

• спринклерите се съхраняват в оригиналната опаковка;
• не се насипват свободно;
• не се оставят под тежки материали;
• не се излагат на корозивна среда;
• дюзите се държат затворени срещу прах;
• тръбите се затварят с временни капачки;
• жлебовите уплътнения се защитават от UV лъчение;
• електрическите устройства се съхраняват сухо;
• клапаните се защитават от замърсяване;
• помпите се съхраняват по инструкцията;
• материалите се идентифицират по зони.

5.9. Трасиране

• нанасят се главните оси;
• нанасят се клоновете;
• определят се котите;
• маркират се спринклерите;
• маркират се дренчерните дюзи;
• определят се клапанните възли;
• определят се опорите;
• определят се сеизмичните връзки;
• проверяват се препятствията;
• проверяват се разстоянията до тавана;
• проверяват се разстоянията до стелажите;
• актуализират се работните чертежи.

5.10. Монтаж на опори и окачвания

• носещата основа се проверява;
• отворите се пробиват;
• отворите се почистват;
• анкерите се монтират;
• шпилките се поставят;
• окачвачите се монтират;
• нивото се регулира;
• неподвижните точки се изпълняват;
• сеизмичните връзки се монтират;
• анкерите се затягат;
• опорите се означават при специален контрол;
• извършва се междинна проверка.

5.11. Подготовка на стоманените тръби

• тръбите се измерват;
• разкрояват се;
• краищата се почистват;
• изпълняват се резби или жлебове;
• стружките се отстраняват;
• вътрешността се продухва;
• фасонните части се подготвят;
• секциите се означават;
• покритието се възстановява;
• отворите се затварят до монтажа.

5.12. Монтаж на главните тръби

• тръбните секции се повдигат;
• поставят се върху опорите;
• изпълняват се съединенията;
• проверява се подравняването;
• монтира се арматурата;
• изпълняват се неподвижните точки;
• монтират се изпускателите;
• монтират се манометрите;
• проверява се вътрешната чистота;
• краищата се затварят временно.

5.13. Монтаж на клоновете

• клоновете се подават;
• свързват се към разпределителната тръба;
• проверяват се осите;
• проверяват се наклоните;
• монтират се междинните опори;
• монтират се спринклерните муфи;
• монтират се крайни промивни връзки;
• изпълняват се стелажните клонове;
• поставят се защити срещу механичен удар;
• клоновете се промиват преди монтаж на спринклерите.

5.14. Монтаж на мокър контролно-сигнален възел

• възелът се позиционира;
• входният клапан се монтира;
• мокрият сигнален клапан се монтира;
• изпускателният възел се свързва;
• алармената линия се изпълнява;
• водният моторен сигнализатор се монтира;
• пресостатите се свързват;
• манометрите се монтират;
• изпитвателните линии се свързват;
• поставят се табели;
• проверява се свободният достъп.

5.15. Монтаж на сух контролно-сигнален възел

Допълнително се монтират:

• сух сигнален клапан;
• въздушен или азотен източник;
• регулатор на налягането;
• ускорител или ексхаустер, когато е предвиден;
• въздушен манометър;
• ограничител на пълненето;
• изпускателни точки;
• устройство за отвеждане на кондензата;
• контрол на ниско въздушно налягане.

5.16. Монтаж на предварително управляван възел

• клапанът се монтира;
• освобождаващата линия се изпълнява;
• соленоидният клапан се монтира;
• ръчният пуск се монтира;
• таблото за освобождаване се свързва;
• сигналите от пожароизвестяването се проверяват;
• контролът на въздушното налягане се свързва;
• логиката за единично или двойно блокиране се програмира;
• отказите се сигнализират;
• изпълнява се функционален тест.

5.17. Монтаж на дренчерния възел

• дренчерният клапан се позиционира;
• входната арматура се монтира;
• освобождаващата камера се свързва;
• соленоидният клапан се монтира;
• пилотната линия се изпълнява;
• ръчният пуск се монтира;
• аварийният ръчен пуск се означава;
• филтърът се монтира;
• алармената линия се изпълнява;
• изпускателната линия се отвежда;
• клапанът се защитава от замръзване;
• зоната се означава.

5.18. Монтаж на пожарните помпи

• фундаментите се приемат;
• помпите се позиционират;
• съосността се проверява;
• смукателните тръби се монтират;
• напорните тръби се монтират;
• възвратните клапани се монтират;
• спирателните клапани се монтират;
• изпитвателният колектор се монтира;
• циркулационната линия се изпълнява;
• разходомерът се монтира;
• таблата се свързват;
• дизеловото горивно захранване се изпълнява;
• изпускателната система на двигателя се изпълнява;
• жокей помпата се свързва;
• помпената група се заземява.

5.19. Монтаж на спринклерите

Спринклерите се монтират след:

• промиване на тръбната мрежа;
• приключване на замърсяващите строителни работи;
• проверка на таваните;
• проверка на котите;
• проверка на препятствията;
• проверка на типа и температурата.

Последователност:

• спринклерът се изважда от опаковката;
• проверява се идентификацията;
• нанася се одобрено уплътнение на резбата;
• използва се специалният спринклерен ключ;
• спринклерът се затяга без натоварване на дефлектора;
• ориентацията се проверява;
• монтира се розетка, когато е предвидена;
• транспортната защита се отстранява в края;
• повреден спринклер се бракува.

5.20. Монтаж на дренчерните дюзи

• дюзата се идентифицира;
• проверява се отворът;
• проверява се ъгълът;
• дюзата се монтира;
• ориентацията се настройва;
• разстоянието до защитавания обект се измерва;
• проверява се припокриването;
• монтира се защитна решетка при необходимост;
• временната капачка се запазва до промиването;
• след промиване капачката се отстранява;
• извършва се визуален контрол на всяка дюза.

5.21. Монтаж на стелажни спринклери

• конфигурацията на стелажа се проверява;
• клоновете се закрепват;
• гъвкавите връзки се монтират;
• спринклерите се позиционират;
• защитните решетки се монтират;
• водните щитове се монтират;
• свободните пространства се проверяват;
• защитата срещу удар от палети се проверява;
• всяка промяна на стелажите се документира.

5.22. Противопожарно уплътняване

• проходът се почиства;
• тръбният материал се идентифицира;
• избира се класифицирана система;
• уплътнението се изпълнява;
• дебелината се проверява;
• опорите около прохода се проверяват;
• уплътнението се означава;
• вписва се в регистъра;
• снима се преди закриване.

5.23. Промиване

Преди окончателното монтиране или пускане:

• главните тръби се промиват;
• разпределителните тръби се промиват;
• клоновете се промиват;
• стелажните линии се промиват;
• дренчерните линии се промиват;
• водата се отвежда безопасно;
• промиването продължава до отстраняване на замърсяванията;
• филтрите се почистват;
• резултатите се документират.

5.24. Хидравлично изпитване

• системата се запълва бавно;
• въздухът се отстранява;
• манометрите се проверяват;
• зоната се огражда;
• налягането се повишава постепенно;
• поддържа се проектното изпитвателно налягане;
• съединенията се оглеждат;
• течовете се отстраняват след изпускане;
• не се затягат връзки под налягане;
• изпитването се повтаря;
• резултатът се протоколира.

Изпитвателното налягане и продължителността се определят по приложимия стандарт, проекта и класа на компонентите, а не чрез една универсална стойност за всички системи.

5.25. Пневматично изпитване на сухите системи

• използва се контролирано въздушно или азотно налягане;
• зоната се обезопасява;
• налягането се повишава постепенно;
• проверяват се течовете;
• контролира се спадът на налягането;
• проверява се сигналът за ниско налягане;
• не се превишават стойностите на производителя;
• резултатът се документира.

5.26. Изпитване на пожарните помпи

Проверяват се:

• автоматичният старт;
• ръчният старт;
• стартът на резервната помпа;
• жокей помпата;
• налягането при нулев дебит;
• проектната работна точка;
• максималната изпитвателна точка;
• дебитът;
• напорът;
• електрическият ток;
• оборотите;
• дизеловият двигател;
• горивното захранване;
• охлаждането;
• вибрациите;
• течовете;
• сигналите за повреда;
• резервното захранване.

5.27. Изпитване на мокра система

• крайното изпитвателно устройство се отваря;
• измерва се времето за сигнал;
• проверява се водният моторен сигнализатор;
• проверява се пресостатът;
• проверява се сигналът към пожароизвестяването;
• проверява се стартът на помпата;
• проверява се главният изпускателен възел;
• системата се възстановява;
• клапаните се връщат в нормално положение.

5.28. Изпитване на суха система

• отваря се крайното изпитвателно устройство;
• измерва се времето за отваряне на сухия клапан;
• измерва се времето за доставка на вода;
• проверява се ускорителят;
• проверява се алармата;
• проверява се стартът на помпата;
• мрежата се изпуска;
• ниските точки се дренират;
• въздушното или азотното налягане се възстановява.

5.29. Изпитване на предварително управлявана система

Проверяват се:

• сигналът от един детектор;
• сигналът от два детектора при двойно блокиране;
• отвореният спринклер или крайният тест;
• освобождаването на клапана;
• пълненето на мрежата;
• сигналите за пожар;
• сигналите за повреда;
• ръчният пуск;
• резервното захранване;
• възстановяването след изпитване.

5.30. Изпитване на дренчерна система

• зоната се освобождава;
• водата се отвежда безопасно;
• задейства се автоматичният вход;
• проверява се отварянето на клапана;
• измерва се времето за водоподаване;
• проверява се разпръскването;
• проверяват се всички дюзи;
• проверяват се сухите участъци;
• проверява се покриването на защитаваната площ;
• проверява се ръчният пуск;
• проверява се сигналът към пожароизвестяването;
• клапанът се възстановява;
• филтрите се почистват;
• системата се дренира.

Когато пълно водно изпитване може да повреди оборудване, се използва предварително одобрена изпитвателна методика, която доказва работоспособността на клапана, освобождаващата система и дюзите.

5.31. Комплексно изпитване

Комплексното изпитване включва:

• водния запас;
• пожарните помпи;
• контролно-сигналните клапани;
• крайния изпитвателен възел;
• пожароизвестяването;
• сградната автоматизация;
• дизеловото захранване;
• резервното електрозахранване;
• алармените сигнали;
• контролите на клапаните;
• ниското водно ниво;
• ниското въздушно налягане;
• дренчерното задействане;
• аварийния ръчен пуск;
• възстановяването на нормален режим.

5.32. Окончателно възстановяване

След изпитванията:

• всички изпускатели се затварят;
• клапаните се поставят в нормално положение;
• клапаните се заключват или контролират;
• системата се обезвъздушава;
• сухите линии се дренират;
• въздушното налягане се възстановява;
• резервоарът се допълва;
• помпите се поставят в автоматичен режим;
• сигналите за повреда се изчистват;
• табелите се поставят;
• нормалното състояние се потвърждава от второ компетентно лице.

6. Контрол на качеството

7. Разходни норми

Разходните норми са ориентировъчни и служат за предварително остойностяване.

Те зависят от:

• класа на риска;
• работната височина;
• диаметъра;
• метода на свързване;
• броя на спринклерите;
• вида на спринклерите;
• плътността на тръбната мрежа;
• броя на клапанните възли;
• наличието на стелажни спринклери;
• наличието на дренчерни зони;
• сеизмичното укрепване;
• достъпа;
• степента на завършеност на сградата;
• работата в действащ обект;
• необходимостта от поетапно изключване.

Базовите норми предполагат:

• готови строителни отвори;
• свободен монтажен фронт;
• работна височина до 4,00 m;
• нормално работно време;
• доставени материали до монтажната зона;
• липса на азбест и опасни материали;
• стандартни стоманени тръби;
• механизирано повдигане;
• нормална плътност на инсталациите.

Не са включени:

• пожарен резервоар;
• строителни фундаменти;
• обща електрическа инсталация;
• пожароизвестителна система;
• изграждане на помпено помещение;
• големи стоманени естакади;
• топлоизолация;
• нагревателни кабели;
• лабораторни изпитвания;
• проектиране;
• хидравлично моделиране;
• независима сертификация;
• възстановяване на тавани и настилки.

7.1. Разходна единица А — клонова спринклерна мрежа

Базовата единица включва:

100 m стоманена клонова мрежа DN 25–DN 40 с резбови или жлебови връзки, стандартни окачвания и готови строителни основи.

Ориентировъчен диапазон:

• DN 25–32: 0,90–1,25 ч.ч./m;
• DN 40–50: 1,05–1,45 ч.ч./m;
• DN 65: 1,20–1,70 ч.ч./m.

7.2. Разходна единица Б — главна спринклерна мрежа

Базовата единица включва:

100 m стоманена тръба DN 80–DN 150 с жлебови съединения и стандартни опори.

7.3. Разходна единица В — монтаж на спринклери

Базовата единица включва:

100 бр. стандартни стоящи или висящи спринклери върху готови муфи.

Допълнително:

7.4. Разходна единица Г — мокър контролно-сигнален възел

Базовата единица включва:

1 комплект мокър сигнален възел DN 100 или DN 150 с арматура, манометри, пресостати и главен изпускател.

7.5. Разходна единица Д — сух контролно-сигнален възел

7.6. Разходна единица Е — предварително управляван възел

7.7. Разходна единица Ж — дренчерна клапанна станция

Базовата единица включва:

1 дренчерна зона с клапан DN 100 или DN 150, пилотно и електрическо задействане, ръчен пуск и сигнализация.

7.8. Разходна единица З — дренчерни дюзи

Базовата единица включва:

100 бр. отворени дренчерни дюзи върху готови резбови отклонения.

7.9. Разходна единица И — пожарен помпен агрегат

Базовата единица включва:

1 основна пожарна помпа с електродвигател, готов фундамент и доставено контролно табло, без главните тръбни колектори.

Допълнително:

• дизелова помпа: 95–150 ч.ч./бр.;
• вертикална турбинна помпа: по индивидуална норма;
• жокей помпа: 18–30 ч.ч./бр.;
• общ изпитвателен колектор: 20–40 ч.ч./комплект.

7.10. Разходна единица Й — сеизмично укрепване

7.11. Изпитвания

7.12. Допълнителни коефициенти

7.13. Механизация и инструменти

8. Безопасни условия на труд

• работите се изпълняват от обучен персонал;
• използва се одобрен проект;
• системата се изключва само по разрешена процедура;
• изключването се записва;
• отговорното лице по пожарна безопасност се уведомява;
• определят се засегнатите зони;
• осигуряват се компенсиращи мерки;
• огневите работи се ограничават;
• осигурява се противопожарно наблюдение;
• системата се възстановява възможно най-бързо;
• клапаните се заключват срещу нерегламентирано действие;
• преди рязане тръбите се изпускат;
• проверява се липсата на налягане;
• не се демонтира арматура под налягане;
• не се затягат течащи съединения под налягане;
• изпитвателната зона се огражда;
• не се стои пред тапи и крайни капаци;
• налягането се повишава постепенно;
• въздухът се отстранява преди водно изпитване;
• пневматичното изпитване се изпълнява с минимално необходимата енергия;
• тежките тръби се повдигат с подходящо оборудване;
• не се допуска престой под повдигната тръба;
• работата на височина се изпълнява от подходяща платформа;
• не се използват импровизирани подиуми;
• инструментите се осигуряват срещу падане;
• тръбите се обезопасяват срещу търкаляне;
• спринклерите се пренасят в опаковка;
• ампулата не се докосва с инструмент;
• спринклерите не се боядисват;
• повреден спринклер не се монтира повторно;
• дренчерните дюзи се защитават от замърсяване;
• при заваряване се прилага режим за огневи работи;
• осигуряват се пожарогасители;
• горимите материали се отстраняват;
• заваръчните газове се съхраняват безопасно;
• електрическите инструменти се защитават от вода;
• помпените агрегати се обезопасяват срещу неочакван старт;
• използва се заключване и означаване;
• въртящите части се защитават;
• дизеловите газове се отвеждат;
• горивните течове се отстраняват;
• помпеното помещение се вентилира;
• при дренчерно изпитване защитаваната зона се освобождава;
• чувствителното оборудване се защитава;
• водата се отвежда без наводняване;
• не се допуска образуване на лед;
• дренажната система се проверява предварително;
• ръчният дренчерен пуск се защитава срещу случайно задействане;
• пожароизвестителните сигнали се поставят в изпитвателен режим само по разрешение;
• след тест автоматичният режим се възстановява;
• всички клапани се проверяват от второ компетентно лице;
• неизправната система се обозначава;
• персоналът в обекта се уведомява за временното ограничение;
• системата не се приема за действаща преди приключване на всички тестове.

9. Приемане на работите

Приемането се извършва след:

• завършен механичен монтаж;
• завършена помпена система;
• завършено електрическо свързване;
• завършена освобождаваща автоматика;
• завършено пожарозащитно уплътняване;
• успешно промиване;
• успешно хидравлично изпитване;
• успешно пневматично изпитване при приложимост;
• успешно изпитване на помпите;
• успешно задействане на клапаните;
• успешно комплексно изпитване;
• възстановяване на нормалния режим;
• обучение;
• комплектоване на документацията.

9.1. Проверка на проектната документация

Проверяват се:

• техническото задание;
• част „Пожарна безопасност“;
• ВиК проектът;
• спринклерният проект;
• дренчерният проект;
• хидравличното изчисление;
• класът на риска;
• характеристиките на складирането;
• изчислителните площи;
• интензивността;
• K-факторите;
• водният запас;
• помпените характеристики;
• зоновото разпределение;
• сеизмичното укрепване;
• пожароизвестителните интерфейси;
• електрическите схеми;
• екзекутивните чертежи;
• одобрените промени.

9.2. Проверка на водоизточника

Проверяват се:

• типът;
• полезният обем;
• нивото на водата;
• автоматичното допълване;
• защитата от замърсяване;
• защитата от замръзване;
• смукателните условия;
• резервираността;
• сигналът за ниско ниво;
• достъпът за инспекция;
• съответствието с хидравличното изчисление.

9.3. Проверка на помпената група

Проверяват се:

• основната помпа;
• резервната помпа;
• жокей помпата;
• фундаментите;
• съосността;
• смукателните тръби;
• напорните тръби;
• арматурата;
• възвратните клапани;
• изпитвателният колектор;
• разходомерът;
• таблата;
• автоматичният старт;
• ръчният старт;
• резервното захранване;
• дизеловото гориво;
• охлаждането;
• вентилацията;
• сигналите за повреда.

9.4. Проверка на клапанните възли

Проверяват се:

• мокрите сигнални клапани;
• сухите сигнални клапани;
• предварително управляваните клапани;
• дренчерните клапани;
• входната арматура;
• изходната арматура;
• положението на клапаните;
• манометрите;
• пресостатите;
• алармените линии;
• изпускателите;
• филтрите;
• ръчните пускове;
• зоновите схеми;
• означенията;
• достъпът за поддръжка.

9.5. Проверка на тръбната мрежа

Проверяват се:

• материалът;
• диаметрите;
• връзките;
• жлебовете;
• резбите;
• заварките;
• фланците;
• опорите;
• неподвижните точки;
• сеизмичните връзки;
• наклоните;
• изпускателните точки;
• промивните връзки;
• механичните повреди;
• антикорозионната защита;
• идентификацията.

9.6. Проверка на спринклерите

Проверяват се:

• производителят;
• моделът;
• стандартът;
• K-факторът;
• температурният клас;
• ориентацията;
• разстоянието до тавана;
• разстоянието между спринклерите;
• разстоянието до стените;
• препятствията;
• състоянието на ампулата;
• боята;
• корозията;
• защитните решетки;
• розетките;
• стелажните защити;
• съответствието с екзекутивния чертеж.

9.7. Проверка на дренчерните дюзи

Проверяват се:

• типът;
• K-факторът;
• отворът;
• ъгълът;
• ориентацията;
• разстоянието до обекта;
• припокриването;
• механичната защита;
• чистотата;
• филтрите;
• покриването на цялата проектна зона;
• липсата на сухи участъци.

9.8. Проверка на автоматиката

Проверяват се:

• пожароизвестителните входове;
• освобождаващото табло;
• соленоидните клапани;
• ръчните пускове;
• резервното захранване;
• линиите за повреда;
• линиите за пожар;
• контролът на клапаните;
• детекторите за воден поток;
• ниското въздушно налягане;
• ниското водно ниво;
• работата на помпите;
• сигналът към сградната автоматизация;
• автоматичното възстановяване;
• защитата срещу неволно освобождаване.

9.9. Приемни изпитвания

Извършват се:

• хидравлично изпитване;
• пневматично изпитване;
• промиване;
• тест на главния изпускател;
• тест на крайното изпитвателно устройство;
• тест на мокрия клапан;
• тест на сухия клапан;
• тест на pre-action системата;
• тест на дренчерния клапан;
• тест на ръчния пуск;
• тест на автоматичното задействане;
• тест на водния моторен сигнализатор;
• тест на пресостатите;
• тест на детекторите за поток;
• тест на помпите;
• тест на резервното захранване;
• измерване на времето за доставка на вода;
• пълен воден тест на дренчерната зона;
• комплексно сценарно изпитване;
• проверка след изпитванията.

9.10. Резервни части и принадлежности

Предават се:

• резервни спринклери;
• резервни дренчерни дюзи при проектно изискване;
• спринклерни ключове;
• резервни уплътнения;
• резервни соленоидни клапани при критични системи;
• резервни пресостати при договорно изискване;
• шкаф за резервните спринклери;
• списък на резервните части;
• инструкции за замяна;
• контакти на поддържащата организация.

9.11. Документи при приемане

Предават се:

• приемо-предавателен протокол;
• одобрен инвестиционен проект;
• екзекутивни чертежи;
• екзекутивна хидравлична схема;
• хидравлично изчисление;
• изчисление на водния запас;
• помпени криви;
• изчисление на сеизмичното укрепване;
• декларации за експлоатационни показатели;
• сертификати на спринклерите;
• сертификати на дренчерните дюзи;
• сертификати на клапаните;
• сертификати на помпите;
• сертификати на тръбите;
• документи за съединителите;
• документи за опорите;
• документи за анкерите;
• протоколи за заварките;
• протоколи за скритите работи;
• протоколи за пожарозащитните проходи;
• протокол от промиването;
• протокол от хидравличното изпитване;
• протокол от пневматичното изпитване;
• протокол от помпеното изпитване;
• протокол от изпитването на мокрите клапани;
• протокол от изпитването на сухите клапани;
• протокол от pre-action системите;
• протокол от дренчерните системи;
• протокол от комплексното изпитване;
• протокол от сигналите към пожароизвестяването;
• протокол от резервното захранване;
• регистър на клапаните;
• зонови карти;
• инструкция за експлоатация;
• инструкция за поддържане;
• инструкция за временно изключване;
• инструкция за аварийно задействане;
• график за проверки;
• дневник на системата;
• списък на резервните части;
• протокол за обучение;
• гаранционни документи.

9.12. Критерии за приемане

Работите се приемат, когато:

• системата съответства на проекта;
• пожарният риск е правилно определен;
• хидравличното изчисление е актуално;
• водният запас е осигурен;
• помпите осигуряват проектните показатели;
• клапанните възли работят;
• тръбната мрежа е плътна;
• опорите са комплектни;
• сеизмичните връзки са изпълнени;
• спринклерите са правилният тип;
• дренчерните дюзи са правилно ориентирани;
• няма недопустими препятствия;
• сухите мрежи се изпразват;
• сигналите се предават;
• автоматичният старт работи;
• резервното захранване работи;
• промиването е завършено;
• хидравличното изпитване е успешно;
• задействащите изпитвания са успешни;
• дренчерното покритие е доказано;
• клапаните са в нормално положение;
• помпите са в автоматичен режим;
• резервните спринклери са предадени;
• персоналът е обучен;
• документацията е пълна.

Работата не се приема при:

• липсващ одобрен проект;
• липсващо хидравлично изчисление;
• неправилно определен риск;
• недостатъчен воден запас;
• недостатъчен дебит;
• недостатъчен напор;
• неработеща пожарна помпа;
• неработещ резервен източник;
• затворена или необозначена арматура;
• течове;
• неприети тръбни връзки;
• липсващи опори;
• липсващо сеизмично укрепване;
• неправилен спринклер;
• повредена ампула;
• боядисан спринклер;
• неправилна ориентация;
• недопустимо препятствие;
• запушена дренчерна дюза;
• непълно дренчерно покритие;
• неработещ дренчер клапан;
• неработещ ръчен пуск;
• неработещ соленоиден клапан;
• непредаден сигнал за пожар;
• непредаден сигнал за повреда;
• неработещ контрол на клапана;
• неизпразваща се суха мрежа;
• непроведено промиване;
• непроведено хидравлично изпитване;
• непроведен помпен тест;
• непроведено комплексно изпитване;
• липсващи резервни спринклери;
• липсваща инструкция за временно изключване;
• необучен персонал;
• непълна или противоречива документация.

За подробно количествено остойностяване групата е подходящо да се раздели на подкарти за мокри спринклерни системи, сухи системи, предварително управлявани системи, ESFR и CMSA системи, стелажни спринклери, дренчерни инсталации, пожарни помпени агрегати, сеизмично укрепване и изпитване и въвеждане в експлоатация.